Решение № 350 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г.

Решение № 350 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 6.11.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г., с което ОС Силистра е уважил иск с правно основание чл. 128 КТ. С определение от 28.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса може ли с разходни-касови ордери /РКО/ да се удостоверява заплащане и на трудово възнаграждение. Жалбоподателят - РПК "Н." - не изпраща представител и не взема становище по спора. Ответникът В. Г. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил РПК "Н." [населено място] да заплати на В. Г. сумата 8875,78 лв., от които 7714,12 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода месец май 2009 г. до 21.03.2011 г., както и сумата 1161,66 лв. обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва от 7.12.2012 г. до изплащането на всички суми и е отхвърлил исковете в останалата им част, Присъдено е било и обезщетение за неплатен отпуск в размер на 1663,20 лева, в която част решението като необжалвано е влязло в сила. Прието е за установено, че ответникът по жалба и жалбоподателят са сключили трудов договор на 10.06.2008 г., за длъжност "компютърен асистент" и уговорено трудово възнаграждение в размер на 500 лева. Установено е също така, че последното е прекратено със Заповед № 1/11.04.2011 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и 7 КТ, но производство по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, поради изтичане на преклузивния срок, е прекратено с влязло в сила определение от 16.01.2012 г. Съдът е приел за установено, че работодателят не е доказал плащане лично на ищеца срещу подпис - по ведомост или превод по банкова сметка, на работна заплата, независимо, че има установени плащания с разходен касов ордер и други начислени, но неизплатени срещу подпис суми, поради което е приел, че има неизплатено от жалбоподателя на ответника трудово възнаграждение. Като е възприел приетото по делото заключение на вещо лице във вариант I - без да взема предвид изплатените суми с РКО, съдът е присъдил сумата 7 714,12 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 1.05.2009 г. до 21.03.2011 г., на основание чл. 245, ал. 2 КТ, както и лихва от 1161,66 лева за периода от май 2009 г. до март 2011 г. Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли с разходни-касови ордери /РКО/ да се удостоверява заплащане и на трудово възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 5.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г., III г. о. на ВКС и от 31.05.2010 г. по гр. д. № 675/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., се приема, че разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Посочва се, че този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респ. търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането, тъй като с разходен касов ордер може да бъде доказано плащане. При така дадения отговор на поставения въпрос при допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че решението на въззивния съд в частта, с която е уважен иска по чл. 128 КТ за разликата над 4259,04 лева до 7714,12 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода месец май 2009 г. до 21.03.2011 г., както и в частта, с която е уважен иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 461,13 лева 1161,66 лв., лихви за забава за периода май 2009 г. до март 2011 г., е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид направените от жалбоподателя пращания на ответника с РКО. Същото следва да се отмени в тази му част и като се вземе предвид заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза от 13.06.2012 г. - вариант II, следва да се реши по същество от настоящата инстанция, като бъдат отхвърлени исковете за разликата над 4259,04 лева до 7714,12 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода месец май 2009 г. до 21.03.2011 г., както и в частта, с която е уважен иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 461,13 лева 1161,66 лв, лихви за забава за периода май 2009 г. до март 2011 г. В останалата си обжалвана част въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, съдът