Решение № 9211 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2013 г.

Решение № 9211 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 5432 от 08.08.2013 г. по адм. дело № 2420/2012 г. на Административен съд София-град, с което, по жалбата на СД "Бодис 2000 - Илчеви съдружие", е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-130-2600/3482 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати сумата от 600 лв. представляващи разноски по делото. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане, решението да бъде отменено в обжалвана част. Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Втората касационна жалба е подадена от СД "Бодис 2000 - Илчеви съдружие", със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, срещу решение № 5432 от 08.08.2013 г. по адм. дело № 2420/2012 г. на Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му в цялост. Претендират се разноски по делото. Ответникът по първата жалба - СД "Бодис 2000 - Илчеви съдружие", в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в частта, в частта в която се релевират доводи относно допустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд и основателна в останалата част. Моли обжалваното решение, на основания изложени в подадената от дружеството касационна жалба като неправилно, да бъде отменено, но само в частта, в която е посочено от съда, че изпраща преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. Това си искане потвърждава и в открито заседание проведено на 07.04.2014 г. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура по първата касационна жалба дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. По втората касационна жалба изразява становище за недопустимост като предявена от лице без правен интерес. Върховният административен съд, намира първата касационна жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София-град, образувано по жалбата на СД "Бодис 2000 - Илчеви съдружие", е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 02-130-2600/3482 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., с което е отказано финансово подпомагане в размер на 35 959,77 лв. по СЕПП и 19 671,39 лв. по СНДП. Преписката е изпратена на административния орган за произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване. Неоснователни са доводите в първата касационна жалба за недопустимост на съдебното решение. Съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло доводите на първоинстанционният съд, че срокът за оспорване на първоначалния административен акт по съдебен ред, в случай на късно произнасяне на горестоящия административен орган по жалбата против него, с което актът е потвърден, тече от съобщението за произнасянето на горестоящия орган, а не от момента, в който е изтекъл срокът, в който органът е следвало да се произнесе. Както правилно е счел решаващият съд, недопустимо е фактическия състав на втората хипотеза на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК да се пренася при тълкуването на първата. Това е така, като се има предвид и липсата на разпоредба в АПК, която да забранява късно произнасяне на горестоящия административен орган по жалбата по административен ред, както и такава, която да урежда правни последици от късното произнасяне, от което следва, че горестоящият административен орган може да се произнесе по жалбата по административен ред извън сроковете за произнасяне законосъобразно, предвид. Следва да се отбележи и че сроковете за произнасяне на административния орган имат инструктивен характер. В конкретната хипотеза при липса на данни за пропускане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, административният съд правилно е приел, че подадената до съда жалба следва да се счита за подадена в срок. Съдът е преценил, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесното уведомително писмо е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Посочването само на правни мотиви без излагането на фактически такива, води до извода за липса на мотиви изобщо. Съдът е установил, че липсва актуална графична база за 2010 г., както и доказателства за извършена проверка на място, доколкото процесните площи не са попадали в обхвата на извършените 5 % проверки на място за 2010 г. съгласно разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г. Поради това е счел, че процесните площи, определени като попадащи в недопустим за подпомагане слой, е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорните доказателства, че към 2010 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане. Решаващият съд е приел също така, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с допустимия слой и да представи доказателства във връзка с поддържането на заявените блокове за земеделско стопанство (БЗС) в добро земеделско състояние, а оттам и че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото от него заявление, не са били изяснени, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост, поради което е отменил акта и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд правилно е съобразил приложимостта на разпоредбите на Регламент 1122/2009 г. и в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касационният жалбоподател е подал Заявление за подпомагане за кампания 2010 - форма за физически лица, с УИН 13/080610/43003. Видно от заявлението за подпомагане, същият е декларирал парцели по СЕПП и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва основанието за ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.