Решение № 2757 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2015 г.

Решение № 2757 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на А. И. Т., действаща като ЕТ "Експрес- Д- Ангелина Трайкова", чрез процесуалния й представител адв. Йорданов, срещу Решение № 214 от 11.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3613/2013 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират подробно отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество, като исковата молба бъде уважена. В съдебно заседание, проведено на 08.02.2016 г. пълномощникът на жалбоподателя развива и допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за необоснованост и материална незаконосъобразност на атакуваното решение на Пловдивския административен съд. Ответникът - Община Пловдив, представлявана от Кмета инж. И. Т., чрез пълномощниците юрк. Кинаева и юрк. Хършева, в депозирания писмен отговор, изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Експрес-Д" ООД, представлявано от управителя Ангелина Иванова Трайкова, чрез пълномощника адв. Йорданов, счита жалбата за основателна. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск от А. И. Т., в качеството й на ЕТ с фирма "Експрес-Д- Ангелина Трайкова" срещу Община Пловдив за претърпени имуществени вреди, съставляващи разликата между договорения и увеличен размер на склада на хранещите се в безплатните трапезарии по райони социално слаби, съобразно Решение № 400, взето с Протокол № 22/04.12.2008 г. и отчетените от ищеца купони, през периода от 29.12.2008 г. до 31.03.2009 г. за позиции I, II, III, VIII и IХ по Договор ДГ 1333/16.12.2008 г., съответно през периода 05.01.2009 г. до 31.03.2009 г. за позиция Х по Договор 09ДГ02/06.01.2009 г., както и сторените съдебни и деловодни разноски. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, както и събраните писмени доказателства, а също и двете изслушани и приети без оспорване от страните съдебно-счетоводни експертизи. Административният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството, като е счел, че доколкото в ЗОП не е предвидена процесуална възможност за отмяна на влезли в сила актове, издадени в хода на процедурата по обществена поръчка при констатирана незаконосъобразност, процесуалният способ за това е възможността на възложителя да прекрати процедурата на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 ЗОП. позовал се е на цитирана в мотивите на решението съдебна практика на ВАС. По тези съображения, решаващият съд е приел, че правните последици от прекратяването на процесната процедура за възлагане на обществена поръчка, за целите на развилото се производство следва да се приравнят на правните последици при отмяна на акт по съответния ред. По основателността на иска, обаче, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не обосновават извод, че е изпълнен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: ищецът не е доказал наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното Решение № 09 РОП 2/28.01.2009 г. на Кмета на Община Пловдив за откриване на обществена поръчка по реда на чл. 90, ал. 1, т. 8 ЗОП и претендираните за настъпили имуществени вреди. За ищеца не е имало основание за осъществяване на храненето при оклад от 1.80 лв. на човек, доколкото единствените сключени от него с Община Пловдив договори от 16.12.2008 г. и 06.01.2009 г. последната е поела задължение да осигури от бюджета си режийните разноски, определени "в рамките на 1.20 лв. оклад на човек за един храноден". Според съда, обстоятелството, че едноличният търговец на добра воля е осъществявал храненето при оклад 1.80 лв. на човек още дори преди издаването на Решение № 09 РОП 2/28.01.2009 г., като е имал очакване, че цената на услугата ще бъде променена от възложителя с оглед Решение № 400, взето с Протокол № 22/04.12.2008 г. на Общински съвет Пловдив, не може да обоснове извод за наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, след като за ищеца не е възникнало задължение да предоставя услугата на оклад от 1.80 лв. на човек. Решението е правилно постановено. Предявеният иск от дружеството - ищец, касатор в настоящото производство, се основава на чл. 122л от Закона за обществените поръчки, съгласно който всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от АПК. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предмета на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. Настоящото производство е исково и е приложим чл. 127, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, а не чл. 170, ал. 1 от АПК. Затова тежестта на доказване за наличието на всички елементи на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е на ищеца. Ищецът претендира вреди от незаконосъобразно издадено Решение № 09 РОП 2/28.01.2009 г. на Кмета на Община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка. В този смисъл е и направеното от него уточнение в първото съдебно заседание по делото на 13.02.2014 г. Правилно съдът е установил в мотивите си, че данните по делото не налагат извода осъществяването на храненето на социално слабите граждани на територията на Община Пловдив при цена от 1.80 лв. от страна на ищцата да произтича пряко и непосредствено от решение № 09 РОП 2/28.01.2009 г. на Кмета на Община Пловдив за откриване на обществена поръчка по реда на чл. 90, ал. 1, т. 8 ЗОП. Дори и да се приеме, че това решение съставлява незаконосъобразен акт, доколкото е част от процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Извършване на хранене в безплатни трапезарии по райони за социално слаби граждани на територията на Община Пловдив", която е прекратена от възложителя с Решение № 09РОП-2 (3)/20.10.2009 г., на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 ЗОП (когато са установени нарушения при откриването и провеждането на обществената поръчка, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата), това не би могло да обоснове извод, различен от направения по-горе. Това е така, тъй като основанието и размера на претендираната претърпяна увреда всъщност, при това според самите ищцови твърдения, произтичат от факта, че въпреки сключените с Община Пловдив договори от 16.12.08 г. и 06.01.09 г. на основание чл. 41, ал. 1 ЗОП с предмет "извършване на хранене в безплатни трапезарии за социално слаби граждани на територията на Община Пловдив по позиции, визирани в договорите, при цена 1.20 лв. на оклад на човек на един храноден, ищцата е осъществявала храненето при цена 1.80 лв. на човек с оглед Решение № 400, взето с Протокол № 22/4.12.2008 г. на Общински съвет Пловдив. Вярно е, че с последното решение на общинския съвет е взето решение да бъде увеличен склада до 1.80 лв. на храноден за човек, но независимо от това, независимо и от възможността да са давани уверения на ЕТ, че ще бъде проведена предстояща процедура за изменение на сключените договори от 16.12.08 г. и 06.01.09 г. ( като бъде коригирана цената от 1.20 лв. на 1.80 лв., след влизане в сила на визираното Решение 400/04.12.2008 г.), за касатора не са били налице никакви правно регламентирани основания да предприеме осъществяване на храненето на социално слабите граждани при оклад 1.80 лв. на човек. В съответствие с чл. II.2 от сключения договор цената, по която се предоставя услугата, е постоянна за срока на действие на договора, като същата се образува съгласно условията, посочени в документацията за участие. по делото не се установява, а не са налице такива твърдения, страните да са били валидно обвързани от друго договорно съглашение. Заявената в настоящото производство претенция се явява неоснователна, доколкото липсва пряка и непосредствена причинна връзка между решение № 09 РОП/ 28.01.2009 г. на Кмета на община Пловдив, с който е открита обществена поръчка по процедура, по която не е сключен договор с правно основание чл. 41, ал. 1 ЗОП, по който да е възникнало правно валидно задължение за извършване на хранене при цена до 1.80 оклад на човек. Неоснователно е оплакването на касатора, че първостепенният съд не е отчел в решението си принципите на справедливостта и на легитимните правни очаквания. В тази връзка неоснователно се акцентира и на обстоятелството, че купоните, издадени от Община Пловдив са на стойност 1.80 лв. Договорът има силата на закон за лицата, които са го сключили - арг. чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. При валидно сключена и продължаваща действието си договорна връзка, ищцата- касатор е следвало да съобрази стойността на предоставяната от нея услуга с параметрите на договора, които са и единствено релевантните при създадените обстоятелства. В касационната жалба и в пледоарията на пълномощника на ЕТ "Експрес - Д-Ангелина Трайкова" необосновано се твърди, че й е било "вменено" да извършва услугата при стойност 1.80 лв. на оклад на човек на ден, като това се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Фактът, че ЕТ е извършвал услугата "хранене на социално слаби граждани" на горепосочената стойност и че това е установено от експертното заключение, не налага такъв извод. По делото не е спорно, че касаторът е извършвал услугата на тази стойност за твърдяния период. Спорният въпрос по делото е били ли са възникнали основания за това и тези основания дължат ли се на нарушения при провеждане на процедурата, съобразно предпоставките на чл. 122л ЗОП. Настоящият състав споделя тезата на касатора, че задоволяването на основните жизнени потребности на социално слабите граждани, особено през зимния сезон, е от съществен обществен интерес. Тази принципна теза, обаче, независимо от нейната значимост, няма пряка относимост към правилното решаване на настоящия правен спор. При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му, настоящата инстанция счета, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 561.20 лв., на основание наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. възражението на касатора за недължимост на юрисконсултско възнаграждение по съображения за липса на данни, че такова е изплатено своевременно, следва да се остави без уважение, тъй като в случая не е налице такова нормативноустановено изискване. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение