Решение № 5649 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15979/2009 г.

Решение № 5649 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15979/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен, против решение № 127 от 07.10.2009 г. по адм. дело № 92 по описа за 2009 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-09-234 от 23.03.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Сливен. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен, против заповед № РД-09-234 от 23.03.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен, с която на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на болнична помощ (БП) е наложена санкция на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "аа" от НРД 2006 г. - финансова неустойка с общ размер 360 лв. (по 180 лв. за 2 нарушения) - за несъответствие между договорената по обем и оказаната медицинска помощ, изразяващо се в прием на пациенти по КП № 102 и КП № 103 при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека. След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, Административен съд - Сливен законосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на фактическите предпоставки, обосноваващи прилагането на санкции по чл. 238, ал. 1, т. 7 и чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "аа" от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Съдът се е позовал на заключението на вещото лице д-р Пашева - специалист по детски болести, за липса на индикации за спешна хоспитализация на децата и по двете истории на заболяване. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото и констатациите му не са опорочени от грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоки, които не са нормирани от закона. Изясняването на въпросите във връзка с индикациите за хоспитализация изисква специални знания из областта на медицината и съдът законосъобразно е назначил вещо лице - лекар специалист, което въз основа на съставената медицинска документация е дало заключение относно спазването на изискванията на Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на Националната здравноосигурителна каса. По КП № 102 Бронхопневмония при лица под 18 годишна възраст спешна хоспитализация на болното дете се извършва при тежко общо състояние с изразен приинтоксикационен синдром, цианоза. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза при приемането и престоя на детето по ИЗ № 3610/2008 г. лабораторните изследвания са в норма и не потвърждават тежко състояние. По КП № 103 Бронхиолит при лица под 18 годишна възраст (ИЗ № 3843) е извършена спешна хоспитализация на дете с бронхопневмония, а не с бронхиолит. И в двата случая по време на болничния престой децата са били афибрилни. Касаторът "Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен, е нарушил задължението на изпълнителя на БП по чл. 188 от НРД 2006 г. в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. Приемът на пациенти по 2 бр. истории на заболяване при неспазени индикации за хоспитализация се квалифицира като несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната болнична медицинска помощ и служи като основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "аа" от НРД, 2006 г. Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. Касационният довод във връзка със спазването на критериите за дехоспитализация по двете клинични пътеки е неотносим към спорния предмет и не подлежи на обсъждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,