Решение № 4489 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16393/2011 г.

Решение № 4489 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16393/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ирена Стефанова Александрова от гр. Видин срещу решение № 116 от 19.10.2011 г. по адм. дело № 158/2011 г. на Административен съд - гр. Видин.

Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Главният архитект на Община Видин е издал удостоверение № 58 от 30.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: "Преустройство на апартаменти № 2, № 3 и № 4 на втори етаж в жилищно-търговска сграда за семеен хотел в гр. Видин с административен адрес ул. "Княз Борис I" № 2.

2. Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - гр. Видин със заповед № ДК-09-14 от 08.05.2007 г. е приел, че "хотелът е в напълно завършен вид и се ползва по предназначение без да е въведен в експлоатация по установения ред и да има разрешение за ползване в нарушение разпоредбите на чл. 178, ал. 1 ЗУТ" (според който не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177) и на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранил "достъпа и ползването на ползващия се без да е въведен в експлоатация по установения ред и издадено разрешение за ползване строеж "Семеен хотел "Старият град"... в гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2."

3. С решение № 53 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 90/2007 г. на Административен съд - гр. Видин, оставено в сила с решение № 1145 от 28.01.2010 г. по адм. дело № 8640/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, оспорването на тази заповед е отхвърлено.

4. С Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1-0039 от 14.03.2011 г. орган по приходите при Община Видин е установил наличие на неизпълнени задължения на касационната жалбоподателка Ирена Стефанова Александрова за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за ап. № 8 на ул. "Княз Борис I" № 2, ет. 3 и за недвижим имот с административен адрес гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 2.

Касационната жалбоподателка е оспорила този АУЗД с довода, че "не е съобразено издаването на удостоверение за въвеждане в ползване на обекта ми - семеен хотел "Старият град" от Община Видин и отмяната на това удостоверение с издаването на друго последващо удостоверение № СТ-05-520 от 3.05.2010 г. от ДНСК-София", т. е. обектът бил въведен законосъобразно в експлоатация по надлежния ред едва на 3.05.2010 г. откогато касационната жалбоподателка, като собственик на този обект дължи плащане на ТБО.

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Видин е отхвърлил жалбата на Ирена Стефанова Александрова срещу АУЗД № 1-0039 от 14.03.2011 г. в частта за ТБО. За да постанови този резултат съдът е приел, че "доказателствата по делото категорично установяват, че ползването на въпросния семеен хотел е започнало през 2006 г., поради което ТБО се дължи оттогава", а "обстоятелството, че надлежно издаденото последно разрешение за ползване е от 3.05.2010 г. не е обвързано с началния момент на дължимост на ТБО, тъй като последната е свързана с ползването на сградата, дори и последната да не е окончателно завършена."

III. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Този довод е основан на следните аргументи:

"Действително, че е налице разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от посочената наредба (визира се Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин, чл. 18, ал. 2 от която гласи така: когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало), съгласно която се взема предвид откога е започнало ползването на обекта, за да се определи момента, от който се дължи ТБО, но в случая е налице специфична хипотеза, с която съдът е отказал да се занимае. Става въпрос за издадени две последователни разрешения за ползване и въвеждане в експлоатация на обекта ни, второто от които е издадено след съдебната отмяна на първото и носи дата на издаване 03.05.2010 г. Това е надлежен официален документ от държавен приемателен орган, съгласно който се регламентира документалното въвеждане в ползване на обекта... Поради това ние оспорваме дължимостта на предявените ни суми за ТБО, като се има предвид издадените две противоречащи си и взаимно изключващи се разрешения за обекта ни, което не е взето предвид при съдебното разглеждане на делото."

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за неоснователни инвокирания с касационната жалба довод за неправилност на оспореното съдебно решение и аргументите, на които е основан.

Фактическото ползване на една вещ се състои в употребата й според нейното предназначение и получаването на добиви от нея и се изразява в реално осъществени действия. Процесната сграда е изградена с предназначение да бъде хотел. Доказателствата по делото сочат, че тя е ползвана (употребявана) в това й предназначение без да бъде изпълнена забраната за ползване. Актът, с който хотелът се въвежда в експлоатация, ще има значение за определяне на началната дата, от която е дължима ТБО за този недвижим имот, само при липса на доказателства за началото на нейната реална употреба по предназначение. В случая обаче такива доказателства има, поради което правилно (законосъобразно и обосновано) Видинският административен съд е приел, че задължението за ТБО е възникнало от началния момент на тази реалната употреба на семейния хотел по предназначение. Изразеното с касационната жалба становище, че независимо кога е започнало фактическото ползване на хотела, ТБО е дължима от датата на официалното разрешение за неговата експлоатация, не може да бъде споделено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,