Решение № 1620 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2012 г.
ВАСIV отделение04.02.2013 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 291 от 8.06.2012 г., постановено по адм. д. № 329 по описа за 2012 г. на Административен съд-Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1620 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Цветелина Митева - адвокат-пълномощник на "Бизнес Консулт 58" ЕООД със седалище с. Голямо Белово, Пазарджишка област, срещу решение № 291 от 8.06.2012 г., постановено по адм. д. № 329 по описа за 2012 г. на Административен съд-Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство "Белово" към Югозападно държавно предприятие. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в изпратените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като се отмени и обжалваната заповед. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и постановено след изясняване на фактите по спора. От тях е било безспорно установено, че в срока от издаването на заповедта на директора, с която жалбоподателят е определен за изпълнител, последният не е внесъл гаранцията за изпълнение. Указание за внасянето й се е съдържало и в документацията за участие. При невнесена в срок гаранция за изпълнение договорът не може да се сключи. По делото е било безспорно установено, че жалбоподателят не е внесъл необходимата гаранция за изпълнение, поради което заповедта за прекратяването на процедурата е издадена на законово основание. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд-Пазарджик е бил сезиран с жалба срещу заповед № 121 от 20.04.2012 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство "Белово" към Югозападно държавно предприятие, с която на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии-държавна и общинска собственост и ползването на дървесина и недървесни горски продукти, наричана само "Наредбата", е прекратил процедурата за проведен търг с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен, открита с негова заповед № 080 от 26.03.2012 г. за обект № 1212. От приложените доказателства съдът е установил фактите по спора относно откриването на търга с тайно наддаване, който е проведен съгласно Наредбата по реда на открит конкурс, неговият предмет, документацията за участие, назначената комисия и провеждането му. "Бизнес Консулт 58" ЕООД е бил определен от назначената комисия за участник спечелил търга с тайно наддаване относно обект 1212 с предложена цена от 61056 лв. Участникът е бил уведомен от комисията за това. Изготвеният протокол от комисията е бил одобрен от директора, действащ като възложител, който със заповед № 108 от 12.04.2012 г. е определи дружеството за купувач на стоящата дървесина на корен от обект 1212 - отдели 145в/145б с цена без ДДС от 61056 лв. На заповедта при условията на чл. 34, ал. 3 от Наредбата възложителят е придал предварително изпълнение. Тя е връчена на дружеството на 17.04.2012 г. На 20.04.2012 г. възложителят е издал обжалваната заповед, с която е прекратил проведеният търг с тайно наддаване за посочения обект. При така установените факти, съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, защото както в документацията за участие, а така също и в заповедта, с която дружеството е определено за купувач, изрично е било записано изискването за внасяне на гаранция за изпълнение на договора в размер на 5% от достигнатата стойност, без ДДС, по посочената в документацията сметка. Според чл. 35, ал. 3, т. 2 от Наредбата договорът се сключва в 7-дневен срок от издаването на заповедта, когато й е придадено предварително изпълнение, а условие за сключването му е внасянето на гаранция за изпълнението на договора. Поради това, че жалбоподателят не е представил доказателство за внасяне на гаранция в посочения размер от 5% от достигнатата стойност, а не е и твърдял, че такава е внесена, съдът е приел, че правилно възложителят е прекратил процедурата. Изложил е мотиви, че невнасянето на гаранцията в определения срок е в резултат на бездействието на дружеството, определено за изпълнител, поради което процедурата за откритият търг с тайно наддаване е прекратена законосъобразно на посоченото в заповедта правно основание - чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредбата, и е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно, макар и не по всички изложени съображения в него, относно правното основание за прекратяването на процедурата. Безспорно е, според цитираните текстове от Наредбата и документацията за участие, че участникът, определен за спечелил търга с тайно наддаване, в срок от 7 дни от издаването на заповедта на възложителя, след като й е придадено предварително изпълнение, е бил длъжен да внесе гаранция за изпълнението на договора. Това той не е сторил, поради което е последвала заповед за прекратяване. Настоящият състав счита, че правилната правна квалификация за прекратяването на процедурата е чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредбата, според която прекратяването на процедурата е по причина на непредставянето на гаранция за изпълнение от спечелилия участник. Както вече се посочи в документацията за участие в раздел Х, т. 1.7 е предвидено прекратяването на процедурата от възложителя когато определеният за спечелил процедурата не представи гаранция за изпълнението на договора. Гаранцията за изпълнение е предвидена като условие за подписването на договора в т. 2, т. 4 и 5 от раздел ХI от документацията за участие. Тя като част от заповедта на възложителя, с която е открит търгът с тайно наддаване е влязла в сила и е станала задължителна за изпълнение, за участника, определен за спечелил търга, а така също и за възложителя. Тези условия в документацията за участие са идентични с нормативно поставените такива в чл. 35, ал. 7 от Наредбата. По делото няма доказателство за внесена гаранция за изпълнение. Това води до възможността за възложителя да издаде заповед за прекратяване на процедурата на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е узнало за това, че е спечелило тайния търг се установява от протокола на комисията, съставен на 11.04.2012 г. Той е бил и единствен участник в процедурата относно този обект и е обявен за спечелил търга с тайно наддаване. Знаел е каква стойност е предложил, поради което не е имало пречка към момента на връчването му на 17.04.2012 г. на заповедта на възложителя да внесе необходимата сума, с което да изпълни изискването в документацията и в самата заповед № 108 от 12.04.2012 г. да внесе гаранцията за изпълнение по посочената сметка. Още повече, че на заповедта е придадено и предварително изпълнение, което скъсява срока за внасянето на гаранцията за изпълнение. Това императивно изискване не е изпълнено от дружеството, като за такова изпълнение не се е и твърдяло при първоначалното разглеждане на жалбата. Срокът за изпълнението на задължението за внасянето на гаранция изтича на 19.04.2012 г. - 7 дни след издаването на заповедта, според броенето съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК При невнесена гаранция за изпълнение законосъобразно възложителят е прекратил процедурата, въпреки, че е посочил различно правно основание от правилното. Този порок е несъществен, защото и при правилното посочване на правното основание за прекратяването на процедурата резултат е пак същият - прекратяване на процедурата, което е обусловено от факта на невнасяне в срок на гаранцията за изпълнение. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно. Съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, поради което решението следва да бъде потвърдено. Направеното искане от адвокат-пълномощника за присъждането на разноски с оглед на изхода на спора се явява неоснователно, поради което не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение