Решение № 1115 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2011 г.

Решение № 1115 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Митов Петров срещу решение № 3627 от 12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6173/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане с рег. № 905/15.04.2010 г., издадена от полицейски орган при 05 РПУ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като не сочи касационни основания, а подробно излага твърдения за незаконосъобразност на административния акт, предмет на първоинстанционното решение. Ответникът - Полицейски орган при 05 РПУ - СДВР не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед за задържане с рег. № 905/15.04.2010 г., издадена от полицейски орган при 05 РПУ при Столична дирекция на вътрешните работи. С последната същият е задържан за срок от 24 часа на 15.04.2010 г. в 15 часа, след като около 14,55 часа на същата дата полицейски органи от 05 РПУ били изпратени на ул. "Сердика" № 5 поради възникнал скандал между лицето Иван Петров и служители на НАГ. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Правилно е прието в обжалваното решение, че атакувания административен акт - заповед за задържане от 15.04.2010 г. на началника на 05 РУ СДВР е законосъобразен. Законосъобразни и съответни на доказателствата са изводите на съда, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно е установено наличието на фактическите предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на процесната принудителна административна мярка - наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 216 от НК. Съдът е коментирал пропусната от органа посочване на съответната хипотеза по ал. 1 на чл. 63 от закона, но го е намерил за несъществено, доколкото от материалите по делото е станало ясно основанието за предприетите от полицията действия. Обосновано е прието от съда, че заповедта е мотивирана, с посочени фактически и правни основания за издаването й. Спазени са процесуалните правила, предвидени в чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗМВР, като на жалбоподателя са разяснени правата му на жалба и адвокатска защита. Основателен е изводът в мотивите на съдебното решение, че прилагането на принудителната мярка спрямо касатора не е свързана с предприетите спрямо лицето действия по търсене на наказателна отговорност. Тя има за цел единствено идентифициране самоличността на вероятния извършител и предприемане на неотложни действия по обезпечаване на производството с необходимите доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение