Решение № 4551 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2016 г.

Решение № 4551 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби и двете подадени от Комисия за енергийно и водно регулиране. Първата касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, подадена чрез упълномощен юрк. Р. М., е против Решение № 8086 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2858/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, в частта на т. 1. 2. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание упълномощеният юрк. Ц. претендира обезсилване на оспореното съдебното решение, тъй като отменената с това решение точка 1. 2. вече е окончателно отменена с решение № 6832/09.11.2015 г. по адм. дело № 5244/2015 г. на Административен съд С.-град, което е влязло в сила след потвърждаването му с решение по адм. дело № 595/2016 г. на четвърто отделение на ВАС. В. касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, подадена чрез упълномощен юрк. Р. Р., е против Решение № 2005 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2858/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена молбата на КЕВР за допълване на Решение № 8086 от 21.12.2015 г., с искане за упражняване на правомощието на съда по чл. 173, ал. 2 от АПК за изпращане на административната преписка на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени и постанови ново, с което да реши спора по същество. Ответните страни: [фирма], [фирма] – не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответните страни: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички чрез адв. И. Д., изразяват становище за неоснователност на първата касационната жалба. Заинтересованите страни - [фирма] и [фирма], не се представляват и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че АССГ правилно и обосновано е отменил обжалваната т. 1. 2 от оспореното решение. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. II от АПК приема, че всички които са били адресати на отменените части на решение № Ц-ЗЗ/2012 г. независимо дали са обжалвали решението и независимо от етапа на делото, ако са го обжалвали следва да бъдат компенсирани от регулаторния орган, ако са налице основания за това. Анализирайки разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, съгласно която обжалването не спира изпълнението и която е специална по отношение на чл. 166 от АПК, приема че адресатите на обжалваните части от решение № Ц-ЗЗ/2012 г. дължат плащане на временните цени до влизане в сила на съдебното решение за отмяната им. За да бъдат определени по този начин компенсаторните цени, преписката следва да се върне на КЕВР, която е единствения компетентен орган да направи това и следва да се посочи в диспозитива на съдебното решение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби на КЕВР за процесуално допустими - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. По основателността на касационна жалба, настоящият съдебен състав счита следното: С оспореното Решение № 8086 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2858/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, по жалба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], е отменено Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ в частта на т. 1. 2. Със същото съдебно решение КЕВР е осъдена да заплати на [фирма] сумата в размер на 50 лева – разноски по делото. Съдът е провел и производство по 176, ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК по искане на ответния административен орган. По този повод с Решение № 8086 от 21.12.2015 г. е отхвърлил, като неоснователна молбата на КЕВР за допълване на решението. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че законосъобразността на процесното Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР вече е била предмет на разглеждане и по отношение на него е произнесено решение № 6832 от 09.11.2015 г. по адм. дело № 5244/2015 г. по описа на Административен съд С.-град., потвърдено с решение № 12344 от 15.11.2016 г., постановено по адм. д. № 595/2016 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. От съдържанието /мотиви и диспозитив/ на решение № 6832 от 09.11.2015 г. по адм. дело № 5244/2015 г. е видно, че с него решаващият състав на Административен съд С. - град е отменил по жалба на [фирма] процесното Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 1. 2. и т. 2, от което следва, че спорната в настоящото производство т. 1. 2. вече е отменена с влязло в сила съдебно решение и по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК. Съгласно цитираната норма, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима според препращането на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Предвид анализа на цитираните разпоредби следва, че влязлото в сила решение е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на административния акт. С отмяната на решението на Комисията в оспорената част с влязло в сила решение, жалбата срещу акта става процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Едновременно с това оспорването вече е лишено от предмет, което на свой ред съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК за провеждане и приключване на съдебното производство. Недопустимостта на производството води до недопустимост и на постановеното първоинстанционно решение. Това обстоятелство изисква обезсилване на обжалваното съдебно решение на основание чл. 159, т. 6 във връзка с чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК, поради настъпила впоследствие недопустимост на проведеното съдебно производство, а образуваното въз основа на него производство следва да се прекрати. Предвид акцесорния характер на допълнителното Решение № 2005 от 23.03.2016 г., постановено по искане за допълване на Решение № 8086 от 21.12.2015 г., то също следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,