Решение № 107 от 29.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 27/2009 г.

Решение № 107 от 29.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 27/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано жалба на адв. Д з. на подсъдимата К. Р., срещу решение № 513 от 28.11.08 г. по ВНОХД № 1009/08 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 35 от 09.07.08 г. по НОХД № 212/08 г. на В. окръжен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания. Алтернативно се иска: да се отменят двата съдебни акта и подсъдимата се оправдае по повдигнатото й обвинение, като се отхвърлят предявените срещу нея граждански искове и претенциите за присъждане на направените разноски по делото; да се измени въззивното решение, като се намали наказанието и се отхвърлят гражданските претенции и претенциите за разноските; да се прекрати производството в гражданската му част; да се отмени решението на САС и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, като се представя писмено допълнение към същата. От страна на гражданските ищци и частни обвинители в срок е постъпило писмено възражение срещу жалбата, с което се моли последната да се остави без уважение. Същите и техният п. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Прокурорът пледира решението на въззивния съд да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилата жалба, сочените доводи, становището на страните и съобрази закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С цитираната присъда подсъдимата К. Р. е призната за виновна в това, че на 01.09.2000 г. при управление на л. а. м. "Форд Скорпио" с рег. № С* по пътя между село Д. за с. Р., обл. Видин, нарушила чл. 20, изр. 1 и 2 ЗДвП като по непредпазливост причинила смъртта на Г. Г. от с. Р. и средна телесна повреда на И. Я. от гр. В., поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 3, б. "б", пр. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от ДВЕ години, изпълнението на което на осн. чл. 66 НК е отложено за срок от ЧЕТИРИ години. На осн. чл. 343г , вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишена от право да управлява МПС за срок от ТРИ години. Съдът е осъдил Р. да заплати на С. М. сумата 15 000 лв., а на Й. Ц. - 10 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2000 г. Отхвърлил е иска на първия за сумата от 15 000.00 лв., а на втората - за 10 000.00 лв., в качеството им на наследници на М. Г., за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от същата дата. Отхвърлил е и гражданския иск на двамата за 2 000.00 лв. имуществени вреди за погребението на М. Г. Произнесъл се е и по разноските, направени по делото. С решението си въззивният съд е изменил присъдата, като е намалил изпитателния срок на ТРИ години. Осъдил е подсъдимата да заплати на Й. Ц. и С. М., като наследници на майка им М. Г., сумата от 15 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2000 г. до пълното изплащане на главницата, както и 600.00 лв. държавна такса върху уважения граждански иск. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Визираните от защитата доводи преповтарят тези, направени пред САС. Насочени са към необоснованост на съдебния акт, но мотивирани като допуснато съществено процесуално нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на въззивната инстанция по относимите за решаване на делото обстоятелства. В тази насока, защитните основания и доводи не могат да бъден споделени. Не е необходимо и преповтаряне на мотивите на инстанциите по фактите с оглед касационната проверка. В рамките на своята компетентност ВКС на първо място извърши проверка по доводите на жалбоподателката по законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата относно релевантните за решаване на казуса по същество фактически обстоятелства. В тази насока не се констатират противоречия в действията на двете съдебни инстанции с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Те в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в закона. Взели са своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Видинският окръжен съд е изпълнил и задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, а САС - по чл. 339, ал. 2 НПК. При наличните противоречия в доказателствения материал и двете инстанции по фактите са изложили убедителни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. На л. 71-76 апелативният съд е изложил задълбочени мотиви по доказателствата във връзка с авторството на деянието, извършено от подсъдимата. Посочил е основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на адв. К з. на подсъдимата Р. Релевантните фактически обстоятелства, приети за доказани и от двете инстанции по фактите, са идентични. Съображенията в тази насока се споделят от ВКС в рамките на неговата компетентност. Не се констатират и нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК за явна несправедливост на съдебния акт е налице само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост промяната му, макар то да е определено в рамките на закона. В случая, такова несъответствие, въззивният съд не е допуснал при преценката относно наказанието на Р. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е приложена от окръжния съд и е възприета и от апелативния на базата на приетите смекчаващи отговорността обстоятелства, като е отчетена и продължителността на наказателното производство. Последното не е изключително по своята същност и във връзка с процесуалното поведение на подсъдимата, която не е проявила необходимата заинтересованост по процесуалния статус на висящото наказателно производство, напускайки пределите на страната за продължителен период от време. В този смисъл присъдата е законосъобразна и справедлива. Законосъобразно във въззивното решение е отговорено и по отношение на доводите на защитата във връзка с гражданскоосъдителната част на присъдата. САС е дал задълбочен отговор на въпросите за: допустимостта на претенцията на гражданските ищци Ц. и М. да встъпят в правата на наследодателката си М. К.; размера на гражданската претенция на М. при повторното разглеждане на делото с внесен нов обвинителен акт от прокурора; правилното приложение на чл. 52 ЗЗД по отношение на обезщетението на същия; липсата на законово основание за погасяване на гражданските претенции по давност и довода за недопустимост на претенцията за лихви върху главницата. Споделят се като съобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и мотивите на САС относно присъденото с възивното решение на Й. Ц. и С. М., като наследници на починалата им майка М, обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 15 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трито наказателно отделение,