Решение № 10235 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15193/2008 г.

Решение № 10235 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15193/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от "Ведимит" ЕООД - гр. София и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 713/16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 3995/2007 г. по описа на Административен съд, София-град."Ведимит" ЕООД - гр. София обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20003810/16.05.2007 г., издаден от орган по приходите, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (впоследствие е издадено решение № 1186/24.07.2007 г.) за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 272 960, 98 лв. по доставки от "Бенемакс ИЕ" ЕООД за СМР, извършени през месец март 2006 г.; от "Места 1-2002" ЕООД за доставки на ваучери за данъчни периоди през месеците март, май и юни 2006 г.; частично по доставки от "Рундо" ЕООД - доставки на ваучери през месеците март, април, май и юни 2006 г.; от "Ангросист АБА" ООД - 115 тона кориандър през месец април 2006 г.; от "Бовал" ЕООД по доставки на меса - пилета и разфасовки през месец юни 2006 г. и от "Вердон" ЕООД по 1 бр. фактура, издадена през месец юни 2006 г. с предмет "плащане по договор". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора по всички посочени доставки е налице реално осъществяване с начислен ДДС и платен по "ДДС-сметка", както и е налице разплащане на данъчните основи. Касаторът се оплаква, че съдът не е преценил в съвкупност всички доказателства, както и превратно са тълкувани установени факти и обстоятелства. Твърди също така, че приетата съдебно- счетоводна експертиза също потвърждавала наличието на твърдените от него факти. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител адв. Тодорова, от която са представени и писмени бележки. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 20003810/16.05.2007 г. е отменен в частта по доставки на ваучери от "Рундо" ЕООД - частично по 3 бр. фактури, издадени през месец април 2006 г. в общ размер на 11 583 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в посочената обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел за установен произхода на стоките, а оттам и за реалност на доставките, но в същото време е установено по делото липсата на доказателства за офис или наем на обект, както и липсата на подпис върху фактурите от получателя, а това разколебавало извода за наличие на доставки по тях. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Ведимит" ЕООД - гр. София я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока о чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на "Ведимит" ЕООД е частично основателна, а на дирекция "ОУИ" - гр. София е неоснователна по следните съображения: По касационната жалба на "Ведимит" ЕООД. За издадените фактури от "Бенемакс ИЕ" ЕООД съдът е приел, че от тях не става ясно какъв е предмета на доставката, тъй като в тях само е отразено "по договор", като по този начин според съда не може да се направи индивидуализация на доставките. Относно представените протоколи за СМР съдът е направил извод, че от тях не са установява, че са подписани във връзка с осъществяване на договора от 02.11.2005 г. Съдът не е могъл да свърже процесните фактури с цитирания договор и протоколи за извършена работа и от представените хронологични справки, от които не се установява какви са били стопанските операции, тъй като графата "Описание на стопанската операция"е непопълнена. От заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е направил извод, че и от нея не се установява реалност, тъй като вещото лице е отразило, че не са начислявани при доставчика разходи за заплати и осигуровки, нито са изпращани до НОИ уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, нито са били представени граждански договори, поради което е направен извод, че доставчикът не е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл съдът е възприел констатациите на ревизионния акт и правното основание на приходния орган за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бенемакс ИЕ" ЕООД - чл. 6, чл. 64, ал. 1, т. 6, чл. 65, ал. 4, т. 3 и 5 и ал. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗСч. За доставките от "Места 1-2002" ЕООД съдът е изложил идентични мотиви, както за предходния доставчик, тъй като липсвала индивидуализация на предмета на стопанската операция, а във фактурите е записано само "ваучери". Съдът е счел, че въпреки дадените от него указния на жалбоподателя за представяне на доказателства за реалността на доставките, такива не са ангажирани. Съдът е обсъдил плащането на данъка по "ДДС-сметка" евентуално за прилагане на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), но е приел, че поради липса на доказателства за реалност на доставките, посочената правна норма е неприложима и затова законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС и чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗСч. За доставките от "Рундо" ЕООД съдът е установил, че по отношение на издадените от този доставчик фактури с №№ 747, 803, 805, 807, 958 и 110 през месеците март, април, май и юни 2006 г., както и по фактури №№ 851 (частично), 852, 853, 856 (частично) жалбата е неоснователна, тъй като отново не е доказана реалността на доставките, включително и произхода на стоките - ваучери. Отново съдът е мотивирал решението си и в тази част за неприложимост на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), поради неустановяване реалността на доставките и е приел за законосъобразен отказа за приспадане на данъчен кредит от този доставчик на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС и чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗСч. За доставките от "Ангросист АБА" ООД съдът е изложил мотиви отново за нереалност на доставките - 115 тона кориандър. Съдът е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, но в същото време макар, че изрично е отразил, че я кредитира е приел, че няма доказателства за реалността на доставките на кориандър, тъй като установеното от вещото лице наличие на определени количества кориандър при доставчика не води непременно до извода, че те са доставени на ревизирания субект по доставката, по която се претендира данъчен кредит. Въпреки изричните указания на съда, последният е приел, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за реалност на доставките - приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки, доказателства за транспортиране и съхранение на стоката и такива за последващата реализация. Прието е от съда, че законосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДС (отм.). За доставките от "Бовал" ЕООД съдът отново е приел, че няма индивидуализация в издадените фактури на доставките, както и няма отбелязване за количество и единична цена, а само е отразено - "по договор месо - пилета и разфасовки" и затова съдът е приел, че не е установена реалността на доставката - чл. 6 ЗДДС (отм.). Както и по предходния пункт съдът е счел, че въпреки дадените указания, жалбоподателят не е представил доказателства като приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки, доказателства за транспортиране и съхранение на стоките, предвид спецификата и малотрайността, както и доказателства за последваща реализация. Направен е извод, че е законосъобразен отказа на приходната администрация за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 6, чл. 64, ал. 1, т. 6, чл. 65, ал. 4, т. 3 и 5 и ал. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗСч. За доставките от "Вердон" ООД съдът е счел, че и тук, както по доставките от "Бнемакс ИЕ" ЕООД липсва всякаква индивидуализация на доставките за данъчен период през месец юни 2006 г., поради което важи всичко, което е отразено като мотиви и за този доставчик. Върховният административен съд, I отделение за да постанови решението си по касационната жалба на "Ведимит" ЕООД установи следното: По доставките от "Бенемакс ИЕ" ЕООД неправилно съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за реалността на доставките. Няма спор, че по делото е приложен договор за извършване на СМР между Ведимит" "ЕООД като възложител и "Бенемакс ИЕ" ЕООД като изпълнител. В договора не е описано точно какви СМР ще се извършват, а се препраща към констативни протоколи, които в процеса на работа следва да бъдат изготвени и подписани от страните. Такива приемателно-предавателни протоколи с описани подробно видове извършени СМР са приложени по делото. При съпоставката на тези протоколи и издадените от доставчика фактури, може да се направи извод, че процесните фактури са издадени в изпълнение на извършените СМР, подробно описани в протоколите. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дружеството-доставчик разполага с кадрови потенциал, тъй като има наети работници - нискоквалифицирани за строителство и поддържане, както и назначени на длъжностите "Технически изпълнител" и "Ръководен служител по основна дейност". Обстоятелството, че няма данни за начислени разходи за заплати и осигуровки само по себе си не е основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит, а по-скоро за административно-наказателна отговорност на доставчика от компетентните административни органи. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази част обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил в съвкупност всички приложени по делото доказателства и ако беше сторил това, щеше да направи извод за наличие на осъществени доставки СМР, по които е налице разплащане на данъчната основание и на данъка по "ДДС-сметка". В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което РА № 2003810/16.05.2007 г. бъде отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Бенемакс ИЕ" ЕООД в общ размер на 75 300 лв. за данъчен период - месец март 2006 г. По доставките от "Места 1-2002" ЕООД с предмет "ваучери" правилно административният съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт. Наред с липсата на индивидуализация на стоките, законосъобразни са изводите на съда, че няма данни за предходен доставчик, за да може да се прецени реалността на доставката - притежавал ли е право на собственост доставчика, за да може да прехвърли стоката на своя получател. Правилно е отразено в съдебното решение, че намиращите се на стр. 218, 219 и 238 от делото фактури, издадени от "Вардаров" ООД на "Места-2002" ЕООД не доказва реалността на доставката. Булстатът и данъчният номер, както и адреса на получателя не съвпадат с тези на "Места 1-2002" ЕООД. Доказателства, които да установят това несъответствие не са ангажирани от жалбоподателя, нито сочи доводи в тази насока в касационната си жалба. При така установеното от съда без значение е обстоятелството, че данъкът е платен по "ДДС-сметка", тъй като за да се ползва от изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), следва получателят по категоричен начин да се докаже, че доставката е реално осъществена, а такива доказателства, както се посочи по-горе не са ангажирани. По доставките от "Рундо" ЕООД Първоинстанционният съд е приел, че относно фактури с №№ 747, 803, 805, 807, 958 и 110 през месеците март, април, май и юни 2006 г., както и по фактури №№ 851 (частично), 852, 853, 856 (частично) жалбата е неоснователна. Мотивите за предходния доставчик важат и за този, тъй като отново доставката се отнася до покупко-продажба на "ваучери". При недоказаност на доставката, не може да се приложи изключението по чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), каквито са доводите на касатора. По доставките от "Ангросист АБА" ООД. Отнася се за фактурирани 115 тона кориандър, за които няма спор, че данъкът е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и плащането му по "ДДС-сметка", като тези обстоятелства са установени по време на ревизията с Протокол за извършена насрещна проверка № 02-04-00/5862/31.01.2007 г. Спорът между страните за тази доставка е относно реалността на доставката на кориандър по фактура № 23/03.04.2006 г. Според съда въпреки указанията, жалбоподателят не е представил приемателно-предавателен протокол за полученото и фактурирано количество кориандър. Изрично обаче в цитирания протокол за насрещна проверка е отразено, че такъв протокол е предоставен при насрещната проверка, поради което следва да се приеме, че факта на предаване на стоката е установен. Освен това видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че полученото количество кориандър е осчетоводено, като вещото лице е проверило всички хронологични регистри и оборотната ведомост към 30.04.2006 г., а също така и извършените разплащания за стойността на доставката и на данъка по "ДДС-сметка". Установено е също така, както от ревизията, така и от съдебно-счетоводната експертиза, че дружеството разполага със земеделска земя, кадрова и производствени обезпеченост за производство на селскостопанска продукция и е регистриран като земеделски производител на 25.03.2003 г. Освен това вещото лице е проверило по счетоводни данни, че към 31.12.2005 г. дружеството е имало произведено количество кориандър в размер на 230 тона и то е заведено в с/ка 3031 "Селскостопанска продукция". При тези установени по делото обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва доставка. Последната е установена от доказателствата по делото, включително и от изслушаната от съда експертиза. Затова настоящият съдебен състав счита, че решението в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, както и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по същество, с което ревизионният акт в посочената му част следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По доставките на "Бовал" ЕООД. Фактурираните стоки са месо - пилета и разфасовки, които в отделните фактури не са конкретизирани по вид, а само е посочено доставки по договори. Правилно първоинстанционният съд е установил, че такъв договор по делото не е представен. В делото се съдържа договор от 21.05.2006 г. между "Бовал" ЕООД и "Агролукс" ЕООД, по силата на който страните са се договорили доставчикът "Агролукс" ЕООД да достави птиче месо и неговите разфасовки за периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2006 г. Доказателства, че предходният доставчик е доставил стоката на прекия доставчик и той на получателя "Ведимит" ЕООД не са ангажирани по делото, въпреки указанията на съда. Във фактурите освен, че не се съдържа индивидуализация на продадените стоки, липсват и отразени количества и тяхната единична стойност. Липсват и приемателно-предавателни протоколи или други доказателства, които да удостоверят реално получаване на стоките. Липсват и доказателства за транспортиране на стоките, като се има предвид, че се отнася до малотрайни продукти, които следва да се транспортират със специален превоз с хладилни камери, както и доказателства за нейното съхранение и ветеринарномедицински свидетелства, които са изисквани още по време на ревизията. Фактурирането на стоките без тяхната индивидуализация по вид, количество и единична цена и на договор между прекия и предходния доставчик свидетелстват само за наличие на облигационни отношения, които обаче за целите на данъчното облагане не са достатъчни, за да установят прехвърлянето на собствеността на стоките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Неправилно касаторът се позовава на ТР № 5/2004 г., тъй като с разпоредбата на чл. 65 ЗДДС (отм.) в сила от 01.01.2002 г. законодателят въведе изискването за проверка и на предходните доставчици с оглед установяването на реалността на доставките, а и в случая не са ангажирани категорични доказателства дори за реалното предаване на стоките по пряката доставка между касатора и "Бовал" ЕООД. По доставките от "Вердон" ЕООД. По фактурата, издадена от този доставчик № 331/30.06.2006 г. като предмет на стопанската операция е посочено само плащане по договори. От извършената насрещна проверка от ревизиращите органи на "Вердон" ЕООД се установява, че издателят на фактурата е начислил ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и че е налице разплащане на данъчната основа в брой, а на данъка по ДДС - сметка. Пак от тази проверка е установено, че се касае за извършване на СМР на еднофамилна къща в м. "Драгалевци", като е представен и протокол, обр. 19 от 27.06.2006 г. Установено е също така, че изпълнител на СМР е "Таурус-64" ЕООД. Освен това не са ангажирани и доказателства за наличие на предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.), като такива доказателства не са ангажирани и с касационната жалба, както и че липсват доказателства за възлагане на извършените СМР от лицето Ангел Серафимов или друг, с оглед наличието на данни по делото, че еднофамилната къща е собственост на това лице. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. София. С решението в обжалваната от приходната администрация част, съдът е приел, че относно доставките от "Рундо" ЕООД по фактури №№ 810, 851 и 856, издадени през месец април 2006 г. за ваучери в общ размер на данъчния кредит 11 583 лв. е доказана тяхната реалност. В касационната жалба не са въведени конкретни оплаквания, а същата представлява анализ на разпоредбите на чл. 6, чл. 63, чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.). С подробни мотиви първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставките на ваучери по процесните ваучери, като е установен и предходния доставчик и определения брой ваучери, които са придобити от него и съответно по пряката доставка между "Ведимит" ЕООД и "Рундо" ЕООД. Няма спор, че данъкът е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и че е платен по "ДДС-сметка". Относно обезпечеността на доставките, правилно решаващият състав е приел, че предмета на процесните доставки не изисква наличието на обект, към който да се предявяват специални изисквания, нито квалифицирани работни относно кадровата обезпеченост. Затова изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки е законосъобразен, в съответствие с фактическата обстановка по делото и изцяло се възприемат от касационната инстанция. Предвид изхода на делото на "Ведимит" ЕООД следва да се присъдят разноски по делото (за двете съдебни инстанции) в размер на 500 лв., изчислени по компенсация. На дирекция "ОУИ" - гр. София не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като такива са присъдени на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК от първоинстанционния съд и те са за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,