Решение № 11681 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Е. Миткова, против решение 915/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 23/2024 г. по описа на Административен съд Добрич. Със съдебното решение е отменено Решение 12807/29.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Л. Р., гражданка на Руската федерация, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за недоказани предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата за международна закрила, като изтъква, че не е налице преследване по смисъла на закона. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за произнасяне по същество за отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение на органа. Ответната страна Л. Р., гражданка на Руската Федерация, чрез адв. И. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъда оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил Решение 12807/29.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Л. Р., гражданка на Руската федерация, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. От фактическа страна по делото е установено, че Л. В. Р. е гражданка на Руската федерация и живее с непълнолетната си дъщеря в гр. Варна. От 2019 г. е получила право на постоянно пребиваване в Република България, но на 07.11.2022 г. се отказала от него, поради заплахи от Русия и руснаци, намиращи се в България във връзка с политическата ѝ дейност. Не е имала проблеми на религиозна или етническа основа, но в Русия е била член на политическа партия, която вече не съществува. В момента е член на Обществено-политическо движение За свободна Русия изпълнителен секретар на координационния съвет на движението. Участвала е в митинги, организирани в подкрепа на украинските бежанци, в подкрепа на Навални и против Путин. Имала е проблеми с полицията в страната си на произход. Тези обстоятелства са установени както в резултат на проведеното интервю, така и въз основа на представените писмени доказателства и свидетелски показания. От правна страна административният съд приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като също така съдържа фактически и правни основания за издаването му, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е счел, че от показанията на свидетелите и приложените по делото справки за ситуацията в страната на произход се установява, че движението За свободна Русия, изразява позиция несъгласие, против управлението на сегашния президент на Русия В. Путин, като целите са насочени към постигане на по-демократично общество. Съответно, участието на Л. Р. в това движение и акциите, свързани с неговите мероприятия, са приети като несъмнен израз на нейното обществено мнение, във връзка с което са налице основателни съмнения за осъществяване на преследване спрямо чужденката от субект на преследване Руската федерация или друг такъв по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Въз основа на приложените справки е прието, че руските власти атакуват опозиционните политици и активисти с цел да им попречат да се кандидатират за изборни длъжности и/или да подкрепят други кандидати да направят това, като тези лица често са обект на изфабрикувани наказателни дела и други форми на административен тормоз, предназначен да попречат на участието им в политическия процес, което е вид преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Така въз основа на посоченото административният съд приел, че по отношение на Л. Р. са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, поради и което отменил Решение 12807/ 29.08.2023 г. председателят на ДАБ при МС. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, административният съд е достигнал до обоснован извод, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е незаконосъобразно, но не в неговата цялост. Настоящият състав счита, че административният акт е незаконосъобразен само по отношение на отказа за предоставяне на статут на бежанец. Действително в процесния случай е доказано, че са налице основанията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на гражданина на Руската федерация. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 5 ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно ал. 1 статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В ал. 5 е посочено, че действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Предвид нормативната рамка, и с оглед изложените в случая данни от търсещата закрила чужда гражданка, доказани се явяват действията на преследване спрямо нея по см. на чл. 8, ал. 1 и ал. 5 ЗУБ, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни и в противоречие с данните в представената от него актуална справка за ситуацията в Руската федерация. От доказателствата по делото е установено, че Л. Р. е член на политическа организация, която не одобрява политическият режим в Русия и войната в Украйна. Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. От приложената по делото административна преписка, както и от събраните гласни доказателства, е видно, че с жалбоподателката са проведени интервюта, в които тя е посочила, че е напуснала Русия заедно с дъщеря си, тъй като била несъгласна с политика на Путин и открито изразявала недоволството си срещу неговото управление. Приложени са множество документи, че тя е член на Обществено-политическо движение За свободна Русия, по-конкретно изпълнителен секретар на координационния съвет на движението, участвала е в митинги, организирани в подкрепа на украинските бежанци, в подкрепа на Навални и против Путин. Отделно от това, Л. Р. е посочила, че е имала проблеми с полицията в страната си на произход, като даже при самия разказ за случилото се по време на проведеното интервю същото е прекратено поради изпадането в лошо емоционално състояние на чужденката обстоятелство, което се е повторило и при второто интервю. Също така, както правилно административният съд е посочил, в справка, представена от ДАБ, вх. ЦУ-1849/30.11.2023 г., е отразено, че руските власти атакуват опозиционните политици и активисти с цел да им попречат да се кандидатират за изборни длъжности и/или да подкрепят други кандидати да направят това. Тези лица според източника често са обект на изфабрикувани наказателни дела и други форми на административен тормоз, предназначен да попречат на участието им в политическия процес, което е вид преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Изложената информация в официалните документи, съставени от дирекция при касатора и събраните доказателства установяват наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на кандидата, както правилно е констатирал административният съд в обжалваното решение. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че Л. Р. основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, по причина нейното политическо мнение и убеждение. Налице е преследване по см. на чл.8, ал. 1 и ал.5 ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова при завръщането ѝ в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Административният съд обаче не е изложил мотиви за приложение на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ. Въпреки това административният акт е отменен изцяло, даже и в тази му част (т.е. и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут). Настоящият състав счита, че в процесния случай не са налице основанията за предоставяне на закрила по отношение на Л. Р. на осн. чл. 9 ЗУБ. Това е така, защото по делото няма данни чужденката да е била принудена да напусне Русия по причини, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Действително по делото липсват доказателства за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата ѝ, както и за опасност от наказание като изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение. При издаването на оспорения административен акт административният орган е обсъдил ситуацията в страната по произход на Л. Р. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Няма основание да се счете, че ако бъде върната в Русия, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата кандидатката за закрила ще бъде изложена на реална опасност от посочените заплахи. Правилно административният орган, позовавайки се на информацията от официалните справки, е преценил, че актуалната обстановка в Русия изключва наличието на въоръжен вътрешен или международен конфликт, който да се характеризира с безогледно насилие до такава степен, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Именно поради това искането на Р. Л. за предоставяне на закрила в тази му част е неоснователно. Въз основа на материалите по делото, правилно е посочено, че по отношение на чужденката не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като молителката Р. е разведена и не е посочила член от семейството си да има предоставена закрила в Република България. Също така, посочените от нея лични мотиви за желанието ѝ да живее в Република България заедно със своята дъщеря, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за основателна в частта, с която е отменено Решение 12807/29.08.2023 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която по отношение на Л. Р., гражданка на Руската федерация, е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено, а жалбата на чужденката отхвърлена. В останалата част, а именно с която Решение 12807/29.08.2023 г. на председателя на ДАБ при МС е отменено в частта, с която по отношение на Л. Р., гражданка на Руската федерация, е отказано предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение