Решение № 13351 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2024 г.

Производството е по раздел І от гл. ХІV на АПК. Образувано е по искане на Р. А. П., представена от адв. Б. Пенева, за отмяна на влязлото в сила решение 2533/05.03.2024 г. на тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд по адм.д. 11948 по описа за 2023 г. Доводите на молителя са за наличие на новосъздадени писмени доказателства удостоверение УТ-928/25.06.2024 г., издадено от Дирекция Специализирана администрация при община Белово и контролен лист за извършена на 19.06.2024 г. проверка от длъжностни лица от Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик. Обосновава отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като с представените с искането за отмяна писмени доказателства се оборвала доказателствената сила на контролните листове за проверките на място, на които се основават констатациите в решението на Административния съд Пазарджик, оставено в сила с решението на Върховния административен съд. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг надлежен състав на ВАС. Насрещната страна по искането за отмяна изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие отрича основателността му. Претендира деловодни разноски. Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение 2533/05.03.2024 г. на тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд по адм.д. 11948 по описа за 2023 г., с което е оставено в сила решение 563/16.10.2023 г. по адм. д. 112/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Първоинстанционното решение е за отмяна на решение за налагане на финансова корекция 13/121/05911/3/01/04/02, изх. 01-6500/2156#2 от 09.01.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за определения размер на финансовата корекция за разликата от 44 054,90 лв. до 45 461,96 лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, както и за разликата от 72 661.22 лв. до 726 612,17 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и за отхвърляне на оспорването на Р. П. срещу частта от решението за налагане на финансова корекция относно определената финансова корекция в размер на 44 054,90 лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение; определената финансова корекция в размер на 72 661.22 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и основаното на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ат. 6 и 7 от ЗУСЕФСУ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. определяне на подлежаща на възстановяване сума в размер на 69 586,22 лв. Касационният съдебен състав е зачел фактическите установявания на първостепенния съд. Приел е за надлежни констатациите на инстанцията по същество за сключен между Държавен фонд Земеделие и Р. П. договор 13/121/05911 от 28.05.2013 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за период 2007 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; за извършените от ДФЗ плащания; за осъществени от органа проверки на място свързани с изпълнението на договора и съставените контролни листове; за неизпълнение, изразяващо се в несъответствия между платените и реално извършени количества на СМР и оборудване, както и за нереализирани стойности на приходи от продажби на продукция, заложени в бизнес плана; за недостигнати прогнозните стойности в бизнес плана свързани с натовареност, капацитет, производствена програма, съобразно данните в приложения работен лист за реализиране на заложени параметри в бизнес плана. Съставът на ВАС е определил като съобразена с процесуалния закон основаната на заключенията на съдебните експертизи познавателна дейност на административния съд, мотивирала правните изводи, че за част от установените несъответствия между платените и реално извършени количества на СМР и оборудване не е следвало да се налага финансова корекция, а при изпълнение за проверяваните 2016 г. и 2017 г. на реализирани приходи спрямо заложените в одобрения бизнес план в размер на 32,32%, вместо сочените в решението за финансова корекция 9,88% е различен от разпоредения окончателен размер на корекцията. Искането е отчасти недопустимо. С първоинстанционното решение е отменена част от решението за финансова корекция, а срещу останалата част от утежняващия административния акт оспорването е отхвърлено. С отменителната си част решението на административния съд предоставя защита на жалбоподателя и решението на касационния съд за оставяне в сила на тази част от обжалваното решение е благоприятно за адресата на акта, който е ответник по насрещната касационна жалба на ДФЗ. Затова и при действието на чл. 238, ал. 1 АПК правото на съдебно производство на П. за отмяна на влязло в сила решение не съществува за частта от решението на ВАС, с която е оставена в сила отвенителната част на първоинстанционното решение. Искането е неоснователно в допустимата му част. За да представляват основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на стабилния съдебен акт новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото и при решаването му да не е било възможно да станат известни на страната. Ако снабдяването с доказателства зависи от волята на страната, бездействието ѝ в осъществяването на правото на защита пред редовните съдебни инстанции не се изправя с упражняването на правото на отмяна чрез извънредния способ. Представените с искането за отмяна писмени доказателства са неотносими към спора за съществуването на публичното вземане за подлежаща на възстановяване финансова помощ в резултат на извършена финансова корекция за непостигнати финансови показатели в бизнес плана. Те не са информационен източник за приходи от финансираната дейност и за съотношението на реализираните приходи от дейността към прогнозните по бизнес плана в релевантните периоди на 2016 г. и 2017 г. И след извършената от първостепенния съд редукция на размера на финансовата корекция за това нарушение той надвишава този на корекцията за другото нарушение (неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение). Затова при съобразяване на забраната за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ /вж. чл. 3, ал. 1, изр. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ и обвързаността на окончателния размер на дължимата от ползвателя помощ с най-големия размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ /чл. 3, ал. 1, изр. 2 от Правилата/ разрешаването на спора за съществуването и размера на задължението за възстановяване на по-малката по размер подлежаща на възстановяване финансова помощ е без значение за спора за съществуването и окончателния размер на задължението за възстановяване на помощта, които са функция от подлежащата на възстановяване помощ в най-голям размер. Доказателствата, насочени към разколебаване на убеждаващото въздействие на информационните източници за установяване на фактическите основания за по-малката по размер финансова корекция, не са от съществено значение за делото. Конкретните доказателства на молителя не са с характеристиките по чл. 239, т. 1 АПК. Контролният лист, изготвен от служители на ОДБХ Пазарджик, удостоверява резултатите от проведена на 19.06.2024 г. проверка. Освен че установява състоянието на стопанството на молителя в момент следващ постановяването на атакуваното решение и още по отдалечен от проверявания период, свидетелстващият документ не установява правно или доказателствено релевантни факти от значение за делото. Удостоверението от 25.06.2024 г., издадено от длъжностно лице от администрацията на община Белово, е производно доказателствено средство за съществуването на строителни книжа и на актове, съставяни при строителство от 2013 г. и 2015 г. Дори да са значими за спора не се твърди невъзможност за представянето им в редовните съдебни инстанции да е по причини извън молителя. Този извод се отнася и за писмените доказателства по описа на л. 2 и л. 3 от искането, които са с дати на съставяне през 2012 г. и 2013 г. Наред с горното, създаването на първичните доказателствени средства предхожда началото на периода на нарушението 11.12.2015 г. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна в допустимата част. При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 249 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия