Решение № 10350 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Почекански и Ц. Почеканска, чрез адвокат Орсов, срещу Решение 887 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 369/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 18-12026/27.10.2021 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор 22472.7415.50, находящ се в [населено място], район Панчарево, Столична община. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Според касаторите неправилно съдът е приел, че в процесния случай е налице спор за материално право. Твърди се още, че подаването на възражение не е достатъчно да се приеме, че между страните има спор за материално право. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора чрез отхвърляне на първоинстанционната жалба, както и присъждане на разноски. Ответникът Началника на служба по геодезия и картография-град София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Областният управител на област София чрез юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Национална електрическа компания ЕАД чрез юрисконсулт Мануилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, [ЕИК], представлявано от И. Йончев - изпълнителен директор, чрез Й. Мануилова, в качеството й на процесуален представител на НЕК ЕАД, срещу Заповед 18-12026/27.10.2021 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор 22472.7415.50, находящ се в [населено място], район Панчарево, Столична община. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че същата е издадена в нарушение на регламентирано изискване в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, доколкото по делото се установява спор за собственост между заявителите и жалбоподателя, като собственик на съседен имот, засегнат от изменението. Съдът е счел, че представеното по делото решение И812/07.07.2000 г. на ПК - Панчарево не е документ за собственост по смисъла на посочените разпоредби, който е годен да удостовери права на собственост или други вещни права, които биха обосновали изменение на ККР с нанасяне на този имот като собственост на наследниците на С. Почекански. В такава насока са и цитираните от административния орган два влезли в сила съдебни акта със силата на присъдено, въз основа на които се сочи, че е издадена процесната заповед. Това са Решение 5525 от 08.01.2020 г. на СРС по гр. д. 19817/2019 г., потвърдено с Решение 5269 от 09.10.2020г. на АССГ, III касационен състав по дело 4246/2020 г. Посочено е, че в мотивите на горецитираните съдебни актове се излага, че решението на поземлената комисия е влязло в сила, но за реализиране на удостоверителните последици по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ппзспзз относно правото на собственост е необходимо единствено прилагането на съответната скица, а не приемане на ново решение от ОСЗ, както посочва СРС /л.122 от настоящото дело/. Този правен извод е споделен и от III касационен състав на АССГ /л.129 от настоящото дело/. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да бъде посочена съдебна практика, а именно: Решение 248 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 58/2009 г., II г. о., ГК; Решение 161 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. 1197/2011 г., II г. о., ГК; Решение 250 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. 3215/2013 г., II г. о., ГК, съгласно която моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт - решение на ПК/ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имоти, която в настоящия случай при действието на ППЗСПЗЗ към 2000 г. е следвало освен Решение на Поземлена комисия да съдържа и скица. Съдът е приел още, че в действителност е налице несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези, съобразно писмения документ за собственост и това несъответствие следва да бъде отстранено след решаване на спора за собственост върху частта от имота, заключена между съществуващата на място ограда и границата по действащия кадастрален и регулационен план. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповедта. Правилно съдът приема, че процесната заповед е издадена в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. Неоснователни са доводите на касаторите, че не е налице спор за материално право и че съставът на АССГ неправилно е приел, че за да има спор за материално право е достатъчно да има противоречиви твърдения на страните в административното производство по изменение на КККР. Видно от данните по делото още в хода на производството по издаване на заповедта, НЕК ЕАД, като заинтересована страна, е депозирало своите възражения срещу изменението, тъй като с него се отнема площ от поземлен имот с идентификатор 22427.7415.50., която е част от площта, която се ползва за нуждите на поделението на дружеството-предприятие Язовири и каскади, яз. район Искър. НЕК ЕАД е собственик на поземлен имот, намиращ се в землището на язовир Искър с [ЕКАТТЕ], в местността Татарски брод, [населено място], район Панчарево Столична община с площ 10.778 кв.м, представляващ част от ПИ с идентификатор 22472.7415.50 ( 001050 по КВС) по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-19/27.01.2012г. на изп. директор на АГКК. Имотът се ползва от поделението на дружеството- предприятие Язовири и каскади във връзка с осъществяваната от него дейност по поддръжка на ХТС на язовир Искър. Съгласно нотариален акт 185 от 08.11.2006г., том I, per.6110, дело 139/2006г. на нотариус, per. 269 на НК, с район на действие Районен съд София НЕК ЕАД е собственик и на обслужващи сгради, находящи се в имота, в границите на който е одобрено нанасянето на поземлен имот с идентификатор 22472.7415.77. Ето защо, при наличието на тези факти и възраженията на НЕК ЕАД, началникът на СГГК-гр.София е следвало да установи наличието на спор за материално право и да откаже издаването на административния акт. Предвид това, в конкретния случай административният съд правилно е установил, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са били налице предпоставките за допускане на исканото изменение. Неоснователни са доводите на касаторите, че за наличие на материален спор следва да се представи удостоверение за образувано съдебно производство, а такова липсвало. Непротиворечивата практика на Върховния административен съд е, че за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред граждански съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. Вконкретният случай такова противоречие е налице, а и в административното производство по издаване на заповедта НЕК ЕАД е депозирало възражение, което е индиция за спор за материално право. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, касаторите дължат своевременно заявените и реално направени по делото в настоящата инстанция разноски, както следва: 1. в полза на Областна администрация на област София 100лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и 2. в полза на ответника Национална електрическа компания ЕАД 100 лв. съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,