Решение № 52 от 9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2946/2015 г.

Решение № 52 от 9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2946/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е едновременно по реда на чл. 250, както и на чл. 251 ГПК.

Касаторът "П. Д. Л." със седалище на остров Г., Обединено Кралство Великобритания, е поискал със своя молба (вх. № 12995/23.ХII.2016 г. по описа на ВКС), допълване, а също така и тълкуване на постановеното по настоящето дело касационно решение № 161 от 9.ХII.2016 г., с което е било оставено в сила обжалваното решение № 611 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.III.2015 г., постановено по т. д. № 1229/2013 г.: за отхвърлянето на осъдителния иск на този чуждестранен търговец с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ /сега отм./, предявен срещу ответната застрахователна компания [фирма] - София, чиито предмет е било присъждане на сума в размер на 1 060 541 лева, представляваща претендирано застрахователно обезщетение за имуществени вреди, като резултат от настъпило вредоносно събитие "наводнение на движимо и недвижимо имущество" съгласно клаузите на сключен помежду им застрахователен договор № [ЕГН]/22.ХII.2009 г.

Първото искане в настоящата молба се обосновава с това, че с решението си по чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд се е произнесъл само по част от релевирани в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на този търговец правни въпроси, в резултат от което не можело да се установи "ясно формулиран отговор по начина, по който обичайно ВКС се произнася в производството по чл. 290 ГПК", докато по друга част от допуснатите въпроси имало: "неправилно възприети факти от значение за спора и съответни изводи, които са неясни и пораждат съмнения относно правилното приложение на съдебното решение като такова по чл. 290 ГПК".

Съответно искането във втория пункт от молбата на чуждестранния търговец касатор /за тълкуването постановеното от ВКС решение по реда на чл. 290 ГПК/ се обосновава с теза, че доколкото последното "не било изпълнено", то тълкуването му се явявало допустимо. Цел на исканото тълкуване било постигането на яснота относно това: "Колко са увредените дружества и каква част от тях са еднолична собственост на касатора, съответно има ли значение и какво е то, спрямо правосубектността на останалите дружества, които са независими и несвързани юридически лица с касатора, но са изразили ясно волята и одобрението си на застрахователния договор и за получаване на плащане на застрахователното обезщетение от касатора, който не ги контролира и не може да подмени тяхната правосубектност?"

Както ответната по исканията в настоящата молба /и по касация/ застрахователна компания [фирма] - София, така и конституираната в процеса като трето лице-помагач на този застраховател [община], не са изразили в дадения им едноседмичен срок становища на своите представители по основателността на всяко от двете искания с правно основание по чл. 250 ГПК и съответно - по чл. 251 ГПК.

Като взе предвид оплакванията и доводите на чуждестранния търговец касатор във всеки от двата пункта на настоящата молба по чл. 250 и по чл. 251 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:

Не съществува необходимост от призоваване на страните по спора, както и на третото лице-помагач, в открито съдебно заседание във връзка с което и да е от двете искания в молбата. Тези искания са процесуално допустими, но по същество неоснователни.

Решението на ВКС, чието допълване, респ. тълкуване, се претендира в настоящето производство, е влязло в сила - съгласно чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК - от деня на постановяването му, като с него касационната жалба срещу атакуваното решение на САС не е била уважена. С оглед на това може да се констатира, че подаването на настоящата молба от страна на касатора "П. Д. Л." е станало в пределите на едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. От друга страна, при това без ограничение във времето, принципно е допустимо и тълкуване на съдебно решение, което нито се ползва с изпълнителна сила, нито има конститутивно действие. Правно несъстоятелна в този смисъл е тезата на касатора, че допустимостта на второто негово искане произтичала от обстоятелството, че към датата на подаване на настоящата негова молба /23.ХII.2016 г./ решението на ВКС още "не е изпълнено". Не би могло да подлежи на принудително изпълнение съдебно решение за отхвърляне на осъдителен иск.

1. По съществото на първото искане, формулирано в молбата на чуждестранния търговец касатор с вх. № 12995 от 23.ХII.2016 г.:

Както е било посочено в съобразителната част на съдебния акт по чл. 293, ал. 1 ГПК, чието допълване сега се претендира, касационният контрол по отношение атакуваното от чуждестранния търговец решение на САС е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по 7 /от общо 8-те/ формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, квалифицирани като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но само на плоскостта на констатираната в закона непълнота относно точното съдържание на понятието "застраховащ", както и на неяснотата в текста на чл. 201, ал. 2 и 3 КЗ /сега отм./ относно формата и съдържанието на предварителното (ab initio), а също и на последващото (post factum) одобрение, за да е годно такова да валидира договор с предмет "застраховане на чуждо имущество за сметка на застраховащия" - при надлежно платена застрахователна премия и когато сключващият договора търговец не се легитимира пред застрахователя с пълномощни от отделните, оказали се увредени от събитието, други търговски дружества /юридически лица по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ/.

Разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК не оставя съмнение, че и една допусната до разглеждане по същество касационна жалба може да не бъде уважена, предвиждайки с касационното решение да се потвърди обжалваното въззивно решение. Следователно релевантните за изхода на делото във въззивното производство правни въпроси, формулирани в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към всяка една касационната жалба, никога не стават част от "искането", което има предвид текста на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Ноторно е, че само при липса на произнасяне "по цялото искане", така както то е било формулирано в петитумната част на веднъж преценена като редовна искова молба, съставлява основание за допълване на решението. Очевидно следваното от касатора настоящ молител противно разбиране не намира опора в текста на чл. 246, предл. 2-ро ГПК, съдържащ ясен запрет обявеното касационно решение по делото да може да се измени от същия състав на ВКС.

2. По съществото на второто искане, формулирано в молбата на чуждестранния търговец касатор с вх. № 12995 от 23.ХII.2016 г.:

Касационното решение, с което е потвърдено обжалваното пред ВКС въззивно решение се явява такова, което разрешава окончателно правния спор в смисъл, който е идентичен с разрешаването му от САС, а в процесния случай - също и от първостепенния съд /СГС/. Предвид влизането му в сила това т. нар. "касационно решение" /по чл. 293, ал. 1, предл. 1-во ГПК/ се ползва със сила на пресъдено нещо. При този конкретен изход на делото, при който осъдителния иск на касатора срещу ответното застрахователно д-во е бил отхвърлен - като неоснователен, това единствено означава възникване на задължение за настоящия молител спрямо българската държава да преустанови правния спор, произтекъл от отреченото негово право, вкл. отделните елементи на последното като правна квалификация, размер на претендираното вземане и пр. Във връзка с необходимостта от зачитането на тази материална законна сила на касационното решение не се констатира в случая неяснота, която да налага тълкуването му. Напротив, всички твърдения на молителя се отнасят до определени конкретни факти по делото и тяхното възприемане и интерпретиране от решаващия съд, залегнало в мотивите към касационното решение, а не до това "какво постановява съдът по съществото на спора" - според изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.

В заключение, по съображения, изведени безпротиворечиво от разпоредбите на чл. 250, ал. 3 ГПК и чл. 251, ал. 5 ГПК, настоящето решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение