Решение № 255 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 230/2009 г.

Решение № 255 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 230/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано по молба на Р. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 29.12.2006 г. по гр. д. № 1360/2006 г, оставено в сила с решение на Върховния касационен съд, II г. о. по гр. д. № 1360/2006 г. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр. д. № 9663/2005 г., като по този начин са отхвърлени предявените от молителката Р. П. против М. на о. и н. искове за отмяна на уволнението й от длъжността директор на ПГСТ "П" гр. П., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер 322,13 лв. Молителката поддържа, че претенциите й са отхвърлени без разглеждане на спора по същество с единствено съображение, че ответникът не е неин работодател. Прието било, че работодател е училището, на което е била директор, макар договорът да е сключен с вишестояща организация. Обратно, във влязло в сила решение на ПОС № 411 от 20.03.2008 г. по гр. д. № 3353/2007 г. било прието, че надлежен ответник по иск за отмяна на уволнение на директор на образователен център не е самият център, а организацията, чиито орган е издал заповедта за уволнение. С определение на ВКС по гр. д. № 2386/2008 г. не е допуснато касационно обжалване на решението на ПОС с мотиви, че изводите на въззивния съд били в съответствие с практиката на съдилищата. Впоследствие МОН също възприело този подход, като негов процесуален представител депозирал по гр. д. № 108/2008 г на РС Пловдив възражение за неподсъдност с доводи, че именно министърът е работодател на директора на учебно заведение. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на влязлото в сила решение със законните последици. Ответникът по молбата М. на о. и н. не взема становище по същата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. "Н" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е правно релевантен факт, който се е осъществил преди приключването на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на делото, но за настъпването на който страната не е знаела. Нито една от тези предпоставки не е налице по отношение на цитираното в молбата определение на ВКС по гр. д. № 2386/2008 г. То въобще не е правно релевантен факт, т. е. такъв, който да е от значение за правото на молителката да иска отмяна на уволнението като незаконно. Определението съдържа правен извод на отделен състав на Върховния касационен съд, който е в противоречие с правен извод по същия въпрос на друг състав от същия съд. То сочи на противоречива практика, преодоляването на която следва да стане с издаване на тълкувателно решение от ВКС, но не е правнорелевантен факт за спора, разрешен в настоящето производство. Освен това не се касае за факт, който да е преклудиран от силата на пресъдено нещо, тъй като определението по гр. д. № 2386/2008 г. е постановено след като са приключили устните състезания пред въззивния съд, който е отхвърлил исковете на молителката. Поради това не може същото да се третира като "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Определението на ВКС не е и ново писмено доказателство по смисъла на същата цитирана разпоредба. Законът има предвид писмени доказателства, които касаят визираните в същата норма "нови обстоятелства". Документът може да бъде и новосъздаден, но във всеки случай трябва да касае обстоятелства, който са от значение за релевираните за защита в приключилото производство спорни права. В случая става въпрос за новосъздаден документ, който обективира правен извод на съд по спор между други страни. Той няма нищо общо с фактите, при които молителката е търсила защита срещу незаконно уволнение по приключилото производство. С оглед тези мотиви не е налице нито едно от основанията по чл. 303 от ГПК и молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд