Решение № 2680 от 14.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Алмелхем, гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Войнов, против решение 771 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело 998/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Алмелхем, гражданин на Сирия, против решение 14687/03.10.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Турция отговаря на определението за трета сигурна страна , тъй като тази страна не е член на ЕС и прилага Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г. към същата с ограничения. Твърди, че съдът не е извършил съдебен контрол относно предпоставките за прилагане на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 771 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело 998/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на М. Алмелхем, гражданин на Сирия, против решение 14687/03.10.2022 г. на заместник-председател на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. В решението се сочели, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На жалбоподателя е била разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молби за закрила, правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, бил му е предоставен списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ и са проведени интервюта на разбираем за него език (съответно на 20.07.2022 г. и 24.08.2022 г.). Спазено било изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, тъй като административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Относно материалната законосъобразност на акта, решаващият съд на първо място е съобразил, че при регистрацията на жалбоподателя същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, поради което тази държава се явява държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ. Счел е за правилна преценката на административния орган, че при проведените с чуждия гражданин интервюта не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Анализирайки изискванията на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съдът е приел, че не са установени такива действия, включително не се съдържат подобни твърдения в разказаната бежанска история. Липсвали и действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. На следващо място съдът е счел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Във връзка с предоставянето на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, бежанската му история е изследвана с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуване и прилагане на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно тълкуването на безогледното насилие. Установено е, че в продължение на няколко месеца чуждият гражданин е живял на територията на Турция, заедно със семейството си, което е там от 2019 г., поради което, както административният орган, така и съдът са извършили преценка относно сигурността на територията на тази държава, като е прието, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията на Република Турция да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], женен, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. Не е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протоколите от проведените интервюта се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Единствената заплаха, която се твърди, но не се доказва е, че един месец преди да напусне Турция хора (мафиоти) поискали от него пари и казали, че ако не им плати, ще отвлекат някое от децата му. Цялостният анализ на обясненията на М. Алмелхем сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Турция. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са законосъобразни и обосновани. На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата на произход Сирия, към настоящия момент М. Алмелхем би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия и към момента въоръжен конфликт в тази държава. Извън изложеното обаче е установено, че семейството на чуждия гражданин живее в продължение на няколко години в Република Турция (от 2019 г.), а от няколко месеца той живее заедно с тях. На съпругата и децата на М. Алмелхем е осигурено легално пребиваване след подадена молба за временна закрила са им издадени турски документи кимлици и имат достъп до здравни и социални услуги, тъй като най-малкото му дете е родено в Турция, а най-голямото посещава детска градина там. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че Турция не е сигурна трета страна за сирийския гражданин, поради това, че прилага Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция от 1951 г.) и Протокола за статут на бежанците от 1967 г. с географски ограничения и само за бежанците в Европа. От представената пред административния съд справка с вх. МД-702/31.10.2022 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ, в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход", се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението на първоинстанционния съда, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на няколко месеца, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Безспорно е, че чуждият гражданин е напуснал Турция по лични причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Неоснователно е и последното развито в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В решението си административния орган е изложил мотиви за приложението на тази норма. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял четири месеца - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,