Решение № 5748 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2014 г.

Решение № 5748 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Оберонг Трейдинг" ООД срещу решение № 51 от 28.07.2014 г. постановено по адм. дело № 67 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Габрово. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото с оглед обстоятелството, че дружеството е подало декларации по чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево (Наредбата) за 2008 г., 2009 г., 2010 г., както и 2012 г. Декларацията за 2012 г. е подадена след определения с Наредбата срок поради създадени от общинската администрация пречки, което обстоятелство се установява безспорно от показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел и се потвърждава от постановеното решение, с което оспореният акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) е потвърден. Налице е нарушение на чл. 28 от АПК от страна на общинската администрация във връзка с подаването на декларацията за 2012 г. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Наредбата, като не е отчел обстоятелството, че определеният в Наредбата срок е предвиден в противоречие с разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Такса битови отпадъци (ТБО) се определя след настъпване на срока по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, поради което подадената от дружеството декларация е следвало да бъде взета предвид при издаване на оспорения акт, макар и подадена след срока, предвиден в Наредбата. Сочи, че ТБО за 2012 г. определена, в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. При определянето на таксата органът не е взел предвид и обстоятелството, че в процесната сграда не се извършва дейност от 2008 г. до настоящия момент. Съдът не е отчел, че ЗМДТ допуска определянето на ТБО да се изчисли по формула на база данъчната оценка (отчетната стойност), но само при невъзможност за установяване количеството на битовите отпадъци. Способите за определяне на размера на ТБО по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ се прилагат при условията на евентуалност в посочената от закона последователност и е недопустимо с подзаконов административен акт да се ограничава редът за определяне размера на ТБО само до този по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Съдът не е съобразил в решението си, че АУЗД № МДТ. ТБО1013 от 08.01.2013 г. е издаден в противоречие с изискването на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ размерът на ТБО да се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Освен това не е доказано реалното предоставяне на услугите от община Севлиево. Прави искане обжалваното решение, както и потвърденият с него АУЗД да бъдат отменени. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци и такси" ("МПДТ") при община Севлиево, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Оберонг Трейдинг" ООД против акт № МДТ. ТБО 1013 от 08.01.2013 г., издаден от главен специалист в дирекция "ПМДТ" при община Севлиево, потвърден с решение № 1013 от 07.05.2014 г. на директор на дирекция "ПМДТ" при община Севлиево и е осъдил "Оберонг Трейдинд" ООД да заплати на община Севлиево разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че с акт № МТД. ТБО 1013 от 08.01.2013 г. на главен специалист в дирекция "ПМДТ" при община Севлиево, издаден на основание чл. 9б от ЗМДТ, чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Севлиево и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМТД вх. № 1573 от 25.06.2010 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. "Марин Попов" № 36, са определени неплатени в срок задължения за такса битови отпадъци в размер на 4 730, 32 лева, за периода 2008 - 2012 г. и лихви по тях към 08.01.2013 г. в размер на 171, 27 лева. Актът е потвърден с решение на горестоящия административен орган. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура. Посочил е, че по делото не се оспорва дали в района, където се намира имотът на касатора, община Севлиево е организирала извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци съгласно чл. 62 от ЗМДТ. Приел е също, че не се оспорва обстоятелството, че за периода от 2008 г. до 2011 г. "Оберонг Трейдинг" ООД е дължало ТБО само за компонените поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците в депа, относно декларирания имот, предвид подадените за тези години декларации по чл. 16, ал. 5 от Наредбата. Посочил е, че за 2012 г. такава декларация е подадена на 09.12.2011 г., т. е. след определения в чл. 16, ал. 7 от Наредбата срок, поради което същата не е взета предвид при определянето на дължимата ТБО за 2012 г. и на касатора е начислена ТБО в пълен размер за всички услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тази връзка е посочил, че подаването на декларация по чл. 16, ал. 5 от Наредбата е възможност, а не задължение за собствениците на недвижими имоти на територията на община Севлиево. Приел е за недоказани твърденията, че от името на дружеството свидетелят Данаил Савов направил опит да подаде въпросната декларация, но служителите на общинската администрация отказали да я приемат. Въпреки това е посочил, че дори да е било отказано приемането на декларацията за дружеството е съществувала възможност същата да бъде подадена по пощата или по куриер. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че определеният в чл. 16, ал. 7 от Наредбата срок за подаване на декларациите противоречи на определения в чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Посочил е, че в чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ е определен срока за определяне ТБО за текущата година от страна на общинския съвет - до края на предходната година, което касае и сроковете за подаване на съответните декларации. Приел е, че е спазено изискването на чл. 66 от ЗМДТ размерът на ТБО да се определя за всяка услуга поотделно, като това е извършено с решение № 17 от 13.12.2012 г. на Общински съвет - Севлиево, с което е приета план - сметката за 2012 г. След анализ на разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ и чл. 16, ал. 3 от Наредбата съдът е приел, че ТБО е определена правилно. Посочил е, че "Оберонг Трейдинг" ООД е използвал процесния имот, доколкото неползването му не е установено с подадена до 30.11.2011 г. декларация до съгласно чл. 16, ал. 7 от Наредбата. Решението е правилно. Основен довод на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, съответно за недължимост на ТБО за 2012 г., се свежда до това, че размерът на таксата е следвало да бъде определен според количеството на битовите отпадъци (в хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ). В този смисъл в жалбата са наведени оплаквания, че съдът не е установил несъответствието на аспорения акт и на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Севлиево с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Съдът намира посочените възражения за неоснователни. За всяка от визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. За да може обаче количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, имотът следва да е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните на (в) него отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на сметоизвозването. Посоченото обстоятелство не е установено по делото, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. В чл. 16, ал. 3 от Наредбата (в релевантната редакция), съдържаща се в делото, са предвидени два способа за изчисляването на размера на такса битови отпадъци по отношение на нежилищните имоти на юридическите лица, какъвто е процесния случай - по отчетната стойност на активите - чл. 16, ал. 3, предл. 1 и на база вида и броя на използваните съдове за смет, за които лицата подават декларация в установения по Наредбата срок - чл. 16, ал. 3, предл. 2. В случая с процесния акт размерът на ТБО по отношение на имота на касатора е определен съгласно чл. 16, ал. 3, предл. 1 от Наредбата и т. 8 от решение № 017 по протокол № 3 от 13.12.2011 г. на Общински съвет - Севлиево, т. е. на база отчетната стойност на декларираните активи. Видно от т. 8 от решение № 017 по протокол № 3 от 13.12.2011 г. на Общински съвет - Севлиево, за нежилищните имоти на юридически лица, такса битови отпадъци е определена в размер на 11 промила върху отчетната стойност на декларираното недвижимо имущество, от които 5,5 промила за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, 2,0 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите на населените места предназначени за обществено ползване и 3,5 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа. В т. 8.2. от същото решение е посочено, че юридическите лица, подали декларации по чл. 16, ал. 3 от Наредбата за 2012 г. заплащат ТБО в зависимост от броя и вида на декларираните съдове за отпадъци, които ще използват през годината. Посочено е, че стойността на услугата се определя от разходите за цялостно обслужване за едногодишен период, като за обслужване с конктейнер тип "Бобър" с обем 1 100 л. и контейнер с обем 4 куб. м. тя е 2 100, 00 лв., а за обслужване с кофа тип "Каче" с обем 110 л. тя е 760, 00 лв. Следователно както в Наредбата, така и в решението на общинския съвет е предвидена алтернатива на заплащането на такса битови отпадъци, при подаване на декларация от физическите и юридическите лица. Правилни са изводите на съда, че органът по приходите законосъобразно е приложил правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 16, ал. 3, предл. 1 от Наредбата, тъй като касаторът не се е възползвал от предвидената в чл. 16, ал. 3, предл. 2 от Наредбата възможност - да подаде декларация, в която да посочи вида и броя на съдовете за отпадъци, които ще използва, за да може да се приложи редът по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че при определяне размера на ТБО органът по приходите е следвало да вземе предвид подадената декларация, макар и подадена след предвидения в Наредбата срок, тъй като самата общинска администрация е създала пречки декларацията да бъде подадена своевременно. Тези твърдения не се подкрепят от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, включително от свидетелските показания на свидетеля Савов. От свидетелските показания не се установяват конкретни действия на служители в общинската администрация, с които е възпрепятствано подаването на декларацията. Освен това показанията са противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Свидетелят Савов твърди, че е попълнил декларацията при второто си посещение в община Севлиево в края на м. ноември 2011 г. и декларацията не е била приета, но видно от съдържанието на самата декларация (л. 73 от делото) тя е с дата 07.12.2011 г., на която дата е и изпратена по пощата до отдел "Местни данъци и такси" при община Севлиево. Поради това, доколкото декларацията по чл. 16, ал. 3, предл. 2 не е подадена в предвидения в чл. 16, ал. 7 от Наредбата срок - до 30.11.2011 г., настоящата инстанция намира за правилен извода на съда, че размерът на ТБО за имота за процесния период е определен правилно, в съответствие с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево и решение № 017 от 13.12.2011 г. на Общински съвет - Севлиево. Противно на твърденията в касационната жалба срокът по чл. 16, ал. 7 от Наредбата не е предвиден в противоречие с разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Цитираната разпоредба не касае срока за подаване на декларации от страна на задължените лица, а предвижда, че когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Неоснователно е и следващото възражение на дружеството за незаконосъобразност на акта, съответно - на обжалваното решение, а именно - че ТБО не се дължи, тъй като процесният имот не е бил ползван през спорния период и не е генерирал отпадъци. Липсата на генерирани от имота битови отпадъци би била от значение за определянето на размера на ТБО при подадена декларация съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредбата (в релевантната редакция). В посочената разпоредба е предвидено, че за имоти, които няма да се ползват през цялата следваща година, физическите и юридическите лица подават молби - декларации за освобождаване от услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", но въпреки това заплащат такса за услугите "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на отпадъците в депа" като промил за съответното населено място от данъчната оценка на декларирания имот - за физически лица и отчетната стойност на активите - за юридическите лица. В случая обаче дружеството не се е възползвало от предвидената в чл. 16, ал. 5 от Наредбата възможност и не е подавало декларации, че няма да ползва имота през процесния период. Що се отнася до другите две услуги - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения, същите не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Възраженията на касатора относно липсата на доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ не следва да бъдат обсъждани, тъй като предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред административния съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд не е имало спор относно предоставянето на услугите от общината в имота на дружеството през процесния период. Твърдението за липса на реално предоставяне на услугите са заявени за първи път с касационната жалба. Разпоредбата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоснователно е и оплакването, че задълженията за ТБО в АУЗД са определени в противоречие с чл. 62, ал. 1, изр. 2 от ЗДМТ - като обща сума, а не поотделно за всяка услуга. Посочването на определената ТБО като обща сума действително създава определена неяснота относно елементите на задължението. Това обаче не води до незаконосъобразност на акта, тъй като задължението за ТБО, съгласно решението № 017 от 13.12.2011 г. на Общински съвет - Севлиево, е определено по компоненти в промили на база отчетната стойност на имота. По делото се съдържат както данни за отчетната стойност на процесния имот, така и за определените промили за 2012 г., като стойностите и на двете не се оспорват от касатора. Съдът е имал възможност да извърши проверка за законосъобразност на определения размер на задължението, както и е сторил, видно от мотивите на оспореното решение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение