Решение № 12856 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" /ГВРС/, гр. София, подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт К. Първанов, срещу Решение 9483 от 19.03.2025 г. по адм. дело 6370/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Разпореждане 4505-40-308/03.06.2024 г. на директора на Фонд "ГВРС" /с което е разпоредено изплащане на гарантирано вземане по заявление декларация вх. 4502 21 1 от 03.01.2024 г. в размер на 2 056, 28 лв./ и административната преписка е изпратена на директора на Фонд "ГВРС" София за произнасяне съобразно дадените указания в съдебното решение. В жалбата се навеждат доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното решение. Ответникът В. М. И. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, и моли касационната инстанция да го остави в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба срещу Разпореждане 4505-40-308/03.06.2024 г. на директора на Фонд "ГВРС", с което е разпоредено изплащане на гарантирано вземане по заявление декларация вх. 4502 21 1 от 03.01.2024 г. в размер на 2 056, 28 лв. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че В. М. И. е бил в трудово правоотношение със Си Джей Съпорт Сървис ЕООД, ЕИК 206677413 в периода м. 03. 2023 г. м. 06. 2023 г., като считано от 08.03.2023 г. е бил командирован от работодателя за извършване на дейности на територията на Кралство Дания. Съгласно представена справка от Търговския регистър към Агенция по вписванията, с Решение 1616 от 27.12.2023 г. по т.д. 1877/2023 г. на Софийски градски съд, вписано в ТР на 28.12.2023 г., е било открито производство по несъстоятелност на дружеството работодател. В резултат на извършена проверка от ИА Главна инспекция по труда по спазване на трудовото законодателство в Си Джей Съпорт Сървис ЕООД са били констатирани нарушения. Видно от съставен Протокол с изх. ПР2326418 от 28.07.2023 г., съгласно отразяване в платежни ведомости е било установено, че за м. 03. 2023 г. на И. е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 8 332, 98 лв., за м. 04. 2023 г. - 7 118, 34 лв. и за м. 05. 2023 г. - в размер на 6 031, 76 лв. Констатирано е било, че работодателят не е изпълнил задължението си да начисли и изплати на работника размера на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава /Кралство Дания/ и за трите посочени месеца. В тази връзка на последния били дадени задължителни предписания да начисли и изплати на работника не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава за месеците март, април и май 2023 г., като не били посочени конкретни суми. Предписано е било и изплащането на уговорените и начислени във ведомост за заплата за м. юни 548,34лв. С Допълнение към Протокол ПР2326418 от 28.07.2023 г. на дружеството е било предписано да изплати на В. И. сумата в размер на 1 507, 94 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. При извършената на 05.09.2023 г. проверка от ИА "ГИТ" за изпълнението на дадените задължителни предписания, с Протокол ПР2332607/05.09.2023 г. е било констатирано, че в указания срок дружеството не е представило данни за изпълнението им и е направен извод, че те не са изпълнени. По делото не се спори, че И. е подал заявлениедекларация рег. 9001-21-9 от 02.01.2024 г. за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е посочил, че от 08.03.2023 г. до 05.06.2023 г. е работил на длъжност "електротехник строителен" в Си Джей Съпорт Сървис ЕООД, като към заявлението е приложил предписанията от ИА "ГИТ" към работодателя; писмено искане към работодателя за доначисляване и доизплащане на дължими суми; банкови извлечения за изплатени суми от работодателя. От представените с административната преписка ведомости за заплати и извлечения от банкова сметка на И. първоинстанционният съд е установил, че за м. март работодателят е изплатил заплата в размер на 7 078, 00 лв. с превод по сметка на 31.03.2023 г.; във ведомостта за заплати от м. април 2023 г. за И. е била посочена изплатена по банков път сума в размер на 5 984, 84 лв., но от представено извлечение на движение по банкова сметка на дружеството не е била установена наредена сума в полза на последния; във ведомост за заплати за м. май 2023 г. е била начислена на И. сума в размер на 5006, 92 лв., платима по банков път, за която също не е било установено реално плащане, с оглед данните за извършените плащания по банков път от дружеството. Тези данни кореспондират с посоченото в писмо изх. 24004903 от 24.01.2024 г. на директора на дирекция "Трудова мобилност", ИА "ГИТ", до директора на ТП на НОИ София - град, че при извършената проверка на работодателя от ИА "ГИТ" е установено, че на командированите в Кралство Дания работници от работодателя не са изплатени начислените по ведомост трудови възнаграждения за м. май и м. юни 2023 г. Видно от оспореното пред АССГ Разпореждане 4505-40-308/03.06.2024 г., директорът на фонд "ГВРС" е определил сумата за изплащане по гарантираното вземане в размер на 2 056, 28 лв., съответно намалена с дължимия данък в размер на 198, 07 лв. и задължителните осигурителни вноски, след което е била определена за изплащане сумата в размер на 1 782, 65 лв. Посочил е, че за периода 01.06.2023 г. 04.06.2023 г. включително са начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения на В. И. в размер на 548, 34 лв. и е определено, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, вземане в размер на 1 507, 94 лв. Данъчната основа по чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ е била определена в размер на 1 980, 72 лв. и данък върху дохода 198, 07 лв., като крайната сума за изплащане е била изчислена в размер на 1 782, 65 лв. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е обосновал извод, че разпореждането е издадено от административния орган в нарушение на изискванията за писмена форма на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и представлява самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е посочил също, че в хода на административното производство органът не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, с което е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Приел е, че при надлежно събрани и анализирани доказателства административният орган е следвало да установи релевантната фактическа обстановка, въз основа на която да направи извод налице ли са изискуемите законови предпоставки лицето да получи гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 от ЗГВРСНР, което обаче не е било сторено от касатора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорения административен акт, представляваща съществено нарушение на изискванията за форма на същия /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, респективно и самостоятелно основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Неизпълнението на задължението на органа да посочи фактически и правни основания /като изложи относимите факти, обосноваващи конкретното властническо разпореждане, и визира конкретните правни норми, на които се позовава органът/ несъмнено нарушава или ограничава правото на защита на адресата на акта и е съществено процесуално нарушение, квалифицирано от законодателя като самостоятелно отменително основание. Обоснована е преценката на съда за неизпълнение на вмененото с разпоредбата на чл. 35 от АПК задължение на органа да издаде акта след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Едва след анализ на събраните доказателства и установяване на релевантните факти административният орган е следвало да обоснове извод за наличие /доказване/ или не на правото на лицето да получи гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 от ЗГВРСНР. Нарушен е и основният принцип по чл. 9, ал. 2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон /начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт, по смисъла на чл. 3/ имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона гарантираните вземания на работниците и служителите, вземанията по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6., в случая за откриване на производство по несъстоятелност на предприятието, като редът за отпускането им е уреден в чл. 25 и сл. от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. Съгласно посочения по-горе чл. 3 от ЗГВРСНР, право да получи гарантирано вземане при несъстоятелност на работодателя има работник или служител, за когото във ведомост за заплати е начислено съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ, но не е изплатено трудово възнаграждение. След прецизен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, АССГ е приел за установено наличието на всички предпоставки за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, предвидени в чл. 4 от закона /наличие на трудово правоотношение между В. И. и работодателя Си Джей Съпорт Сървис ЕООД през процесния период от време, открито производство по несъстоятелност на дружеството по реда на Търговския закон, начислено по ведомост и изплатено трудово възнаграждение за м. март 2023г. и начислени, но неизплатени възнаграждения за м. април, май и юни /01.06.2023 г. 04.06.2023 г./ на 2023г., обхващащи процесния период от време, подадено от И. заявлениедекларация рег. 9001-21-9 от 02.01.2024 г. за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В оспореното пред АССГ разпореждане за отпускане на гарантирано вземане на И. обаче, е било установено и мотивирано включването в гарантираното вземане единствено на неизплатени възнаграждения за м. 06. 2023 г. и за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, но не и за трудови възнаграждения за м. 04. 2023 г. и м. 05. 2023 г. Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението с конкретни указания. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е било отказано не защото условията по закона не са били изпълнени, а защото административният орган не е изискал и събрал /въпреки задължението си за служебно изясняване/ необходимите за правилната преценка документи, въз основа на анализа на които да установи наличието или не на правото на заявителя на гарантирано вземане в посочения от него размер. Регламентираните в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от ЗГВРСНР, необходими документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, е следвало да бъдат събрани по надлежния ред - било чрез изискване от работодателя, било чрез указание на органа по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата до заявителя да представи липсващи документи или служебно да ги изиска, но не и да допусне липсата им да рефлектира негативно върху лицето с право на гарантирано вземане. Като не е изпълнил това си задължение органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната на издадения акт. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,