Решение № 3958 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2016 г.

Решение № 3958 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. В., прокурор в Софийска районна прокуратура /СРП/, срещу решение № 13368/9.12.2015 г. по адм. дело № 5687/2015 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на първото е посочил, че съдът не е обсъдил доводите му, направени и във възражението до ВСС, за намаляване на комплексната оценка в извършената атестация и за тяхната проверка, както и че изводите за законосъобразност на тази оценка от страна на съда не отговарят на действителността. Поддържа и оплакване, че за датата на съдебното заседание на 25.11.2015 г. не е бил редовно призован. Ответникът: Висш съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Р., оспорва касационната жалба, като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховен административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на В. Г. В., срещу Решение на ВСС по т. 23 от протокол № 17/2.04.2015 г., с което е допусната поправка в Решение по т. 10.1, 10.2 и 10.3 от протокол № 7/12.02.2015 г. на ВСС, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Оспореното решение на ВСС е издадено в процедура по периодично атестиране на В. В. - прокурор в СРП, на основание чл. 196, т. 2 от ЗСВ, за периода 21.01.2010 г. - 21.01.2014 г. Установено е, че помощната атестационна комисия /ПАК/ е направила предложение за комплексна оценка "много добра" на прокурор В., като е определила 95 точки. Тази комплексна оценка е коригирана от Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ при ВСС в част VIII, т. 1, т. 2 и т. 4 и в част IX, т. 1, като е определена комплексна оценка "добра" - 83, т., т. е извършено е намаление с 12, т. Определената по-ниска оценка е формирана след отнемане на 4, т. от оценката по критерия "Правни познания и умения за прилагането им", на 2, т. по критерия "Умение за анализ на правнорелевантните факти", на 5, т. по критерия "Експедитивност и дисциплинираност" и на 1, т. по критерия "Умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство". Намаляването на оценката по посочените критерии от органа е мотивирано с големия брой отменени актове по реда на инстанционния контрол-близо 50% от проверените 49 бр. акта и над 50% отменени актове по наказателни производства, от 30 проверени такива, спрямо постановените постановления за отказ, за прекратяване и спиране на наказателното производство; наличието на 11 влезли в сила оправдателни присъди, които са 10% от внесените в съда 110 обвинителни акта и неуважени 5 бр. протеста, представляващи 55% от внесени такива 9 бр.; от констатациите на Инспектората при ВСС по извършени проверки, в резултат на подадени 2 бр. сигнала от 8.03.2011 г., по преписка № 4778/1997 г. на СРП, което производство е забавено 14 години, което обуславя прекратяването му по отношение на трима обвиняеми, с оглед изтичането на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване и по преписка № 292/12.03.2010 г. на СРП, по която са установени нарушения при спазване Указания № 281/2006 г. на Главния прокурор и на сроковете за разследване на досъдебното производство по НПК; наличие на 13 бр. върнати дела за доразследване, които са 11,8% от общо внесените в съда 110 обвинителни акта, предложения за споразумения и постановления с предложения зо освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, от което е направен извод за способностите на атестирания за правилно анализиране и разрешаване на фактите и на правни въпроси от неговата компетентност. На заседанието на ВСС от 12.02.2015 г., по изслушване на атестирания, поради постъпило от негово възражение срещу намалената комплексна оценка от КПА, последния не се е явил. Становище по нея е изразено от члена на ВСС Е. А., който в детайли е анализирал дейността на прокурор Василев за атестирания период и констатациите на КПА по работата му. Същата е взела становище по възражението му, като с конкретни факти и обстоятелства, събрани в хода на проверката го е оборила и е предложила на съвета да не се уважава. След проведено тайно гласуване от страна на ВСС е взето решение възражението да не се уважава, но по т. 10.1 и т. 10.2, съветът е допуснал явна фактическа грешка в диспозитива, което е наложило поправката му с решение по т. 22 от протокол № 17/2.04.2015 г., с което е гласувана поправката и окончателната комплексна оценка от атестирането "добра" - 83, т. При тези данни, тричленният състав на ВАС, е приел, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно, постановено при наличие на кворум и при спазване на процедурата за вземането му, като органа е обсъдил доводите и възраженията на прокурор Василев, направени в подаденото от него възражение. Такива обсъждания, които са и мотиви на взетото решение, е изказването на члена на ВСС - Елка Атанасова, одобрено с мнозинството от членовете на колективния орган. В това изказване, подкрепено със съответни факти, Атанасова е отговорила на всички доводи и възражения на прокурор Василев, относими към комплексната му оценка, дадена от КПА. В подкрепа на същата, съдът е съобразил и данните в административната преписка по издадени 2 бр. заповеди № 1376/22.06.2010 г. и № 1403/29.06.2010 г. и двете от районния прокурор на СРП, по отношение на прокурор Василев, с които му е обърнато внимание за допуснати нарушение по движението и организацията на работа по пр. № 27904/2007 г. и пр. № 26796/2007 г., и двете на СРП, установени при проверки от ИВСС със становище изх. № 1473/14.06.2010 г. Според решаващият съд оспореното решение е и материално законосъобразно, тъй като дадената обща комплексна оценка "добра", е извършена при спазване на общите и специфични критерии за атестиране по чл. 198, ал. 1 и чл. 199, ал. 1 от ЗСВ и при съобразяване с показателите по чл. 198, ал. 2 ЗСВ. Установените от органа обстоятелства за отмяна на 50% от проверените прокурорски актове на Василев, поради непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, както и отменените постановления за отказ от образуване на досъдебно производство при 50% от които е постановено да се образува такова производство, според съда, не позволяват да се приеме комплексна оценка "много добра", която изисква "изключително изпълнение на работата", по аргумент от чл. 83, ал. 4 от Методиката за атестиране на прокурор, вр. с чл. 85, ал. 4 от същата, каквото изпълнение в случая не е налице. За конкретния случай съдът е приел, че дадената с решението на ВСС комплексна оценка "добра", отговаря на установеното ниво на изпълнение на работата и на критериите за комплексна оценка "добра" по чл. 83, ал. 3, вр. с чл. 85, ал. 3 от същата Методика, поради което е законосъобразна. С тези мотиви тричленният състав е приел оспореното решение на ВСС за законосъобразно, а жалбата срещу него за неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Такива нарушения не се установяват. При постановяване на решението съдът е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, формирал е изводи по всички релевантни за спора факти и обстоятелства и е изложил правни изводи съобразно приложимото материално право. Поради това неоснователно се поддържа, че съдът не е отговорил на всички доводи, направени с възражението му до ВСС и че не ги е обсъдил. В анализа на фактите, съдът е отчел, че по възражението на касатора, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗСВ е насрочено заседание на ВСС по изслушване, състояло се на 12.02.2015 г. На него същият не се е явил, нито лично или чрез представител. В заседанието възражението е било докладвано от члена на ВСС-Атанасова, която подробно и аргументирано е изложила фактите, относими към комплексната оценка, в частите й в които е извършено намаление - част VIII, т. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с показателите за оценка по чл. 31, т. 1, чл. 32, т. 2 и чл. 34, т. 1 от Методиката за атестиране на прокурор, приета с Решение на ВСС по Протокол № 39/28.11.2011 г., изм. с решение по протокол № 32/26.07.2013 г. на ВСС, както и по част IX, т. 1, във вр. с показателя за оценка по чл. 37, т. 1 и т. 2 от същата Методика. В доклада на същата съдът е установил, че е взето становище и по изнесените във възражението данни от атестирания прокурор, за наличие на 4 000 произнасяния, спрямо които отменения брой актове е незначителен. Според съда правилен е извода на А., че в този брой - 4000, влизат всички прокурорски произнасяния, вкл. писма, указания, постановления за отказ, спиране и прекратяване, както и всичко друго, касаещо пряката му работа, а не само актовете, по отношение на които се упражнява инстанционен контрол, като този брой отговаря на броя произнасяния и от другите прокурори в СРП. Съдът е отчел и факта, изнесен в този доклад по повод възражението, че за всяка прокуратура процента върнати за доразследване дела е в рамките на 2-3%, докато в случая с Василев е установено 10,3% върнати дела само за един прокурор, както и констатациите на ИВСС за допуснати нарушения в работата му по два бр. досъдебни производства, относими към периода на атестация. С доклада А. е отговорила и на възражението по повод нарушенията по ДП № ЗМ545/1997 г., а именно че те са установени в периода в който касатора е бил наблюдаващ прокурор. Позовавайки се на този доклад, съдът е приел, че по направените оплаквания, съвпадащи с възраженията срещу комплексната оценка, е налице произнасяне от органа, което произнасяне е законосъобразно, като по този начин е отхвърлил жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложеното опровергава наличието на неправилно решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е и оплакването за нередовно призоваване в с. з. на 25.11.2015 г. В съдебноадминистративното производство пред 3-членния състав на ВАС, касаторът е бил редовно призован за първото с. з. състояло се на 23.09.2015 г., видно от призовката на стр. 74, която му е била връчена лично. На тази дата касаторът не се е явил. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК, "на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки". Прилагайки тази разпоредба, съдът правилно не е извършил призоваване на касатора за следващото с. з., тъй като се е считал за редовно призован. При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение касационният съд не установи неправилност, поради нарушение на материалния закон. Определената крайна комплексна оценка на атестирания прокурор, като "добра" е законосъобразна и кореспондира на доказателствата по делото. Констатациите на органа и на съда за отменени по реда на инстанционния контрол 50% от проверените актове, поради непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, както и отменените постановления за отказ от образуване на досъдебно производство при 50% от които е постановено да се образува такова производство, установените нарушения от ИВСС по разглеждането и движението на два бр. досъдебни производства и наличието на 11,8% върнати дела за доразследване от общо внесени в съда 110 обвинителни акта, не могат да се свържат, както правилно е прието и от съда, с изключително изпълнение на работата, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, каквото предполага по-висока оценка "много добра". Данните са такива, че определената и приета от ВСС комплексна оценка "добра" по отношение на касатора, съответства на материалния закон, поради което като е достигнал до същите изводи решаващият съд е приложил правилно закона. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед този изход по касационното обжалване и направеното искане от представителя на ВСС, на последния следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 300 лева, платими от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия