Решение № 10682 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2011 г.

Решение № 10682 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Теодора Чочева, в качеството й на процесуален представител на Вълка Иванова Дичева, управител на "Ваникот" ЕООД, срещу решение № 568 от 11.04.2011 г. по адм. дело № 1712 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението е постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт Пенка Бонева. Иска се присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт (РА) под № 160900125 от 3.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 516 от 3.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество "Ваникот" ЕООД по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.08.2008 г. -30.11.2008 г., като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 62 586.00 лв., по фактура № 329 от 31.10.2008 г., издадена от "Холцпродукт" ЕООД с предмет "823.50 куб. м" фасониран иглолистен дървен материал", за данъчен период м. 10.2008 г. и е начислена лихва за забава в размер на 133.65 лв. В мотивите на обжалваното решение изключително подробно и последователно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните в административното и в съдебното производство доказателства, включително изслушаната съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключение, направените възражения при оспорването и приложената от административния орган правна разпоредба. Обоснован е извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. В хода на административното производство на доставчика "Холцпродукт" ЕООД са извършени две насрещни проверки, за което са съставени протоколи от 11.02.2009 г. и от 18.03.2009 г. и са направени са искания за представяне на писмени документи и даване на писмени обяснения. В резултат на това са представени искани писмени доказателства като фактури, счетоводни регистри, както и доказателства за реалност на осъществената доставка. По повод на последното обстоятелство е изследван стоковия поток, извършвано ли плащане на доставките, изисквана е информация за кадрова и техническа обезпеченост, както и за транспортирането на стоката. Административният орган е констатирал, че има договореност между страните по доставката фактурираният дървен материал да остане на съхранение в производствената база на доставчика "Холцпродукт" ЕООД. В момента на фактуриране на стоката не е имало и реално извозване на същата, поради което няма издаван и превозен билет. Административният орган е установил, че дружеството доставчик към 01.10.2008 г. не е имало достатъчно количество дървен материал за производството на процесното количество фасониран дървен материал. При извършените насрещни проверки на всички доставчици по веригата е установено, че "Ваникот" ЕООД е издало фактура на "Паралел-44" ЕООД на стойност 312 930.00 лв. и ДДС 62 586.00 лв. с предмет 823.5 куб. м. иглолистен фасониран дървен материал. Със същите стойности и предмет "Паралел-44" ЕООД издава фактура на ЕТ "Томи-Милева Етова", последната фактурира на "Холцпродукт" ЕООД, а "Холцпродукт" ЕООД на "Ваникот" ЕООД. В хода на производството е установено по категоричен начин, че "Паралел-44" ЕООД и ЕТ "Томи-Милева Етова" имат различен предмет на дейност от производство и преработка на дървен материал, респ. нямат технически и кадрови капацитет за тази дейност. При нито един от доставчиците не е осъществена преработка на дървен материал. По повод на конкретната процесна доставка няма представен договор между страните по нея, както и приемо-предавателен протокол. Прието е, че е налице стокова верига от затворен тип, при който "стоката" се връща при изходното лице. Първоинстанционният съд се е обосновал с така установеното от него по делото, за което няма спор, не е кредитирал заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, и се е обсъдил приложената правна разпоредба на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото по категоричен начин се установява, че процесната доставка не е реална, поради което не може да се се претендира правото на данъчен кредит по нея. Основното касационно възражение е насочено към неправилната преценка от страна на съда на факта, че всички последващи фактури по стоковата верига са били анулирани, което безспорно е станало след издаването на ревизионния доклад, както и на факта, че в случая е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Това са били възраженията в първоинстанционната жалба, като и в двете жалби е осъществено позоваване на съдебна практика на СЕС. Правилно съдът е приел, че извън конкретния правен спор за законосъобразността на ревизионния акт, е поведението на търговците по стоковата верига, след като преценката за неправомерното упражняване на правото на данъчен кредит е само по доставката между "Холцпродукт" ЕООД и "Ваникот" ЕООД. Правилен е и изводът на съда, че в случая въобще липсва фигурата на транзитните сделки, още повече, че въобще липсва стока, която да е бъде предмет на прехвърляне на правото на собственост. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,