Решение № 102 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6186/2007 г.

Решение № 102 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6186/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 2* от 22.01.2007 г. по гр. д. № 134/2006 г. Бургаски районен съд е отхвърлил предявения от С. Д., Д. К., като наследници на починалата в хода на процеса Д. И. К., В. Г., Д. Н., Е. Н. и М. Н. срещу З. Н. К., Г. Х. К., М. Х. Й., наследниците на починалия в хода на производството ответник Х. Н. К., Я. К., П. Д., С. К. и К. К. установителен иск по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за недвижим имот, представляващ залесена горска територия с площ от 13.254 дка, в м. "С", в землището на гр. С., представляваща имот № 0* по картата за възстановената собственост (КВС). С решение № I* от 20.07.2007 г. по гр. д. № 275/2007 г. Бургаски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното и е прекратил производството по делото и предявения иск. Недоволни от решението са останали ответниците по иска и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалват с доводи за незаконосъобразност на извода за недопустимост на иска. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК и намери следното: Срещу касаторите, като наследници на общия наследодател Х, починал 1962 г., които са внуци от починали негови деца от първият му брак, е предявен иск от наследниците от предходен брак на втората съпруга на наследодателя К за установяване, че и те са съсобственици на възстановения имот на основание наследствено правоприемство. Поддържали са, че от брака между Х, сключен през 1938 г., няма родени деца. Към датата на откриване на наследството на общия наследодател К е преживяла съпруга и на това основание негова наследница. След нейната смърт тя е наследена от ищците, нейни внуци от двете й починали дъщери, родени от брак, в който е била преди да сключи този с К. На това основание ищците са поддържали, че са съсобственици по наследяване на възстановените на наследниците на общия наследодател имоти. Възстановяването е извършено по искане на ответниците, като наследници от първия брак на наследодателя и това обуславя интереса им от предявяване на иска. Първоинстанционният съд е приел, че искът намира правно основание в нормата на чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, но е неоснователен, тъй като към момента на смъртта на наследодателя Х през 1962 г. не е открито наследство, поради това, че земята е била обобществена през 1947-1959 г. Пред въззивния съд е направено възражение за допустимостта на иска от конституирана на основание чл. 120 ГПК страна - С. Д., наследник на ищцата Д същият е уведомил съда, че между страните е налице висящо производство по иск за делба на същия имот, предмет на установителния иск. Въз основа на това твърдение, което не е оспорено и опровергано от ответниците, въззивният съд е приел, че в производството по предявения иск за делба ще бъде установено дали ищците имат качество на наследници на общия наследодател Х. Предявеният установителен иск има за предмет установяване на същия факт, че ищците са наследници на Х. К. След като този въпрос е предмет на иска за делба, то те нямат интерес от него започнатото самостоятелно исково производство, поради което искът е недопустим. Въз основа на това е приел, че производството по него следва да бъде прекратено. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска. В нея се излагат доводи, че ищците не са носители на вещни права върху реституирания на основание ЗВСГЗГФ имот на основание наследствено правоприемство. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е неоснователна. Изводът за недопустимост на предявения иск е правилен като краен резултат, но по различни съображения от изложените. Искът за делба има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху имотите, за които се твърди, че са съсобствени между страните по делото. Когато правото на собственост се основава на наследствено правоприемство, разрешаването на въпросът за това, кои са съсобствениците на вещта, е обусловен от установяване на лицата, които имат качеството на наследници на общия наследодател. Искът за делба е предявен преди предявяването на установителния иск, предмет на настоящето производството. С предявяването му претендираните вещни права от ищците по наследяване върху тези имоти са станали предмет на производство за делба. Това е основание по чл. 95, ал. 1 ГПК, по късно предявения иск за същите права следва да бъде прекратен. Изводът на въззивния съд като краен резултат е законосъобразен, поради което не е налице основание за касиране на обжалваното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.