Решение № 13654 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2015 г.

Решение № 13654 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. С., чрез процесуален представител адв. И., против решение № 2094 от 15.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1837/2015 г. по описа на Административен съд - В. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата С. против заповед № ПЗК-8/01.06.2015 г., издадена от директора на РДПБЗН - В., с която на С. П. С. - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РДПБЗН - В. е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 1983р-7533/19.05.2015 г. и становище рег. № 8121р-14531/23.03.2015 г. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, както и мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и конкретните доказателства относно посочения в заповедта случай на проявена небрежност в служебната дейност, съответно - на неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Служителят се е запознал със справката на 21.05.2015 г. и е дал писмените си обяснения във връзка с направените констатации на 26.05.2015 г. Не е задължително мотивите на административния орган да бъдат изложени в административния акт. Същите могат да се намират в приложени и предявени на наказания писмени доказателства, част от дисциплинарната преписка. Не е налице и соченото нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 1983р-7533/19.05.2015 г. дисциплинарно нарушение, а именно на 05.06.2014 г. главен инспектор С. П. С. - Началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РДПБЗН - В. е разпоредил използването на служебен автомобил за транспорт на чужди граждани от хотел "Бриз 2" в гр. В. до гр. Н., предвид поет ангажимент да транспортира до гр. Н. г-н А. М. - дългогодишен състезател, треньор и секретар на международната федерация по ППС, който е присъствал неофициално заедно със съпругата си по време на Републикански преглед по ППС през 2014 г. в гр. В. Това по своята същност представлява нарушение на чл. 34 от Вътрешните правила за организация и експлоатация, МТО и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на МВР, тъй като липсва докладна записка до директора на РДПБЗН - В. за "разрешаване" на пътуването и заповед за командироване на водача на служебния автомобил. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установеното нарушение. А цялостното му поведение правилно е било квалифицирано като небрежност в служебната дейност, тъй като служителят е запознат с Вътрешните правила за организация на експлоатацията на МТО и отчетността на ППС, плавателната и летателна техника на МВР и е длъжен да ги спазва стриктно, още повече в качеството си на ръководен кадър. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното решение. Правилно съдът е преценил, че в случая не е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. И едно от нарушенията е достатъчно, за да се наложи предвиденото в закона дисциплинарно наказание, поради което е спазена и нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение