Решение № 13152 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2018 г.

Решение № 13152 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2018 г., I о., докладчик съдията Христо Койчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "А. К. 2011" ЕООД С., представлявано от К. Камборлиева срещу решение № 221/12.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2162/2017 г., по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02002016007047-091-001/16.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., в частта потвърден с решение № 164/14.07.2017 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Б. при ЦУ на НАП за определените на дружеството данъчни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2012 г. в размер на 41 764. 58 лв. и лихви – 20 431. 80 лв. и за 2013 г. в размер на 17 588. 75 лв. и лихви – 5 586. 91 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се на първо място че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО като не е различил просрочени задължения и подлежащи на принудително изпълнение такива и е постановил решението си в противоречие с установената практика на ВАС. Н. второ място счита че неправилно съдът е приложил специалната норма на чл. 189б, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗКПО, като твърди че за дружеството са били налице предпоставките на специалната норма за преотстъпване на данъка за съответните години. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В с. з. жалбата се поддържа от процесуалният представител на касатора. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Б. при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "А. К. 2011" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за определените данъчни задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 41 764. 58 лв. и лихви – 20 431. 80 лв. и за 2013 г. в размер на 17 588. 75 лв. и лихви – 5 586. 91 лв., вследствие непризнато преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 167 ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл. 167 ЗКПО, при които такова преотстъпване не се извършва. Според съда от данните по делото се установява, че за всяка една от ревизираните години към 31 декември дружеството е имало за довнасяне както ДДС, така и задължения по подадени декларации обр. 6 от Наредба № Н-8/2005 г. – данък върху доходите на физическите лица, за фонд ДОО и за здравни осигуровки в НЗОК. Констатирано е в обжалваното решение, че преотстъпването на корпоративен данък е извършено в нарушение изискването на чл. 189б ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗКПО, т. е. не е налице заместваща инвестиция, както се твърди от жалбоподателят и преотстъпването да не превишава 50 на сто от активите. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 209, ал. 2 ДОПК, в която изрично са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които са и декларации между които СД по ЗДДС и декларация обр. 6 по Наредба № Н-8/2005 г. Посочил е че тъй като разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващо задължение то и въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение е ирелевантен, но дори и да е необходимо са налице представени доказателства за редовно връчени покани за доброволно изпълнение. Въз онова на горното решаващият съд е стигнал до заключението, че съществуването на публично задължение по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е материално-правна пречка за преотстъпване на данъка по реда на чл. 189б от ЗКПО и е отхвърлил подадената жалба. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО гласи, че по реда на тази глава ХХII от ЗКПО се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Нормата касае подлежащите на принудително изпълнение публични задължения. Касае се за данъчно облекчение за търговците, изразяващо се при наличие на определени предпоставки преотстъпване на дължимия подоходен данък, т. е. да не внася определен размер от този данък. В този смисъл е и дефиницията на това право, съдържаща се в чл. 166 ЗКПО и това е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тълкуването на нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО извършено от решаващият съд по отношение на "А. К. 2011" ЕООД. В конкретния случай, след като към 31.12.2012 г., респек. Към 31.12.2013 г., дружеството е имало незаплатени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, то същото не е отговаряло на изискването на закона, респективно не е имало правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, както са приели ревизиращите органи. Разпоредбата на чл. 167 ЗКПО не поставя изискване да е образувано изпълнително производство или да са предприети някакви действия по принудително изпълнение на дължимите суми, както правилно е посочил решаващият съд. Няма изискване и за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, по която срокът да е изтекъл. Достатъчно е публичното задължение да е определено по основание и размер, за да се приеме, че е годно изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение. Подлежащо на принудително изпълнение задължение е всяко едно задължение, което може да бъде обект на принудително изпълнение, без значение дали самото изпълнение е започнало. В разпоредбата на чл. 209, ал. 2 ДОПК са регламентирани изпълнителните основания, при наличието на които може да бъде предприето принудително изпълнение. Посочената по-горе норма разпорежда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Смисъла на разпоредбата е че задължение, установено с подадена по силата на закон декларация, подлежи на принудително изпълнение. Наличието на задължения към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г., елиминира възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е налице изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. След като разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения, както съдът посочи по-горе, то е безпредметно да се обсъжда въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК. Дали ще се предприеме или не действие по принудителното събиране на задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по приложението на чл. 167 от ЗКПО. Същата само поставя изискване да не е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. Разпоредбата е императивна, тъй като с нея се допуска отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. Определящото обстоятелство в случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г., което попада в хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и изключва преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размерът на същото. Довода изтъкнат в писмената защита на касатора, че публичните му задължения са доброволно погасени е неподкрепен с доказателства в тази насока. Липсата им води и до невъзможност да съда да установи кога точно са погасени т. е. дали към 31.12.2012 г., респек. 31.12.2013 г., тези задължения са били погасени или на по-късен етап. Погасяването на задълженията за процесните периоди след посочените срокове е ирелевантно за конкретния случай с оглед посочената по-горе норма на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г., едноличното дружество е имало изискуемо публично задължения за ДДС, за данък върху доходите на физическите лица и за ДОО, същият не е имал право да извършва преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. и 2013 г., поради което с ревизионният акт органът по приходите правилно му е определил задължения за корпоративен данък. Установеното от съда нарушение по чл. 189б ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗКПО е следвало да се обсъжда, ако не са били налице пречките, визирани в чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. При положение, че незаконосъобразно касационният жалбоподател е преотстъпил корпоративен данък за ревизираните години в подадената от него ГДД по чл. 92 ЗКПО, то такова не се дължи, поради което остава неотносимо наличието или не на нарушението по чл. 189б ЗКПО. Същата би била релевантна само, ако законовите предпоставки за преотстъпването са били изпълнени от задълженото лице и едва тогава е следвало да се обсъжда допуснатото нарушение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален данъчен закон – ЗКПО и като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъла Върховният административен съд, Първо отделение