Решение № 10658 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д. Стойчева, против решение 2510 от 18.06.2024 г., постановено по административно дело 347/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е: 1) отменено по жалба на Н. (всъщност личното име е Н.) Р. Х. от [населено място], обл. Хасково, решение 1012-26-137-1 от 05.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-289/27.03.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково; 2) преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-26-1790/30.09.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към съдебното решение; 3) осъдено ТП на НОИ Хасково да заплати на Н. (Н.) Р. Х. направените разноски по делото в размер на 650 лева. По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Н. Х. до първоинстанционния съд като неоснователна. Претендира се и присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса. Ответницата по касация Н. (Н.) Р. Х., действаща чрез процесуалния представител адвокат В. Челебиев, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на разноските за настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Н. Х. е подала заявление пред ТП на НОИ Хасково с вх. 2113-26-1790/30.09.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с документи, доказващи осигурителен стаж и доход. С разпореждане [номер]/1/прот.N01035/27.01.2020 г. ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отпуснал желаната пенсия, считано от 18.09.2019 г. С разпореждане [номер]/2144-26-9/22.01.2024 г. ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково на основание чл. 95, ал. 1 , т. 6 от КСО е спрял от 18.01.2024 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Х., с мотив, че със задължителни предписания ЗД-1-26-01516621/17.01.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково на Н.Х. е указано заличаване на некоректно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. Гореописаните разпореждания, като необжалвани, са влезли в законна сила. С процесното разпореждане [номер]/2140-26-289/27.03.2024 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г и чл. 68, ал. 3 от КСО е отменено разпореждането от 27.01.2020 г. и всички последващи го, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Х., с мотиви, че лицето не отговаря на едно от условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 14 години, 7 месеца и 22 дни, като не е зачетен установения извън тях стаж за отглеждане на деца като неработеща майка за времето от 01.09.1977 до 30.07.1978 г. 10 месеца и 29 дни, и от 01.01.1989 г. до 11.06.1991 г. 2 години, 5 месеца и 10 дни, за действителен осигурителен стаж. Недоволна от разпореждането, Н. Х. го е обжалвала по административен ред, като е аргументирала теза, че времето, през което тя е била в майчинство през посочените периоди, следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. С оспореното пред Административен съд Хасково решение 1012-26-137-1/05.04.2024 г. директорът на ТП на НОИ Хасково също не е зачел за действителен стаж периодите, в които Н. Х. като неработеща майка е отглеждала малките си деца, включени в общия осигурителен стаж, и е извел извод, че заявителката не е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е отхвърлил жалбата й против разпореждането от 27.03.2024 г. За да уважи сезиралата го жалба от Н. Х. срещу решението на директора на ТП на НОИ Хасково, първоинстанционният съд е приел, че то противоречи на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че установеният осигурителен стаж на Н. Х. в периодите от 01.09.1977 г. до 30.07.1978 г. и от 01.01.1989 г. до 11.06.1991 г., в които е била неработеща майка, отглеждаща малки деца, представляват действителен осигурителен стаж, противно на приетото от административните органи. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 05.04.2024 г. Изпращайки преписката на административния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на Н. Х. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Х. по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето, в което неработещата майка е отглеждала малките си деца, се зачита за действителен трудов стаж по нормативната уредба до 31.12.1999 г., и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия, като това зачитане не е поставено в зависимост от условието майката да е била работеща. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.) и Постановление на Министерския съвет (ПМС) 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на които с основание се е позовал първоинстанционният съд, който правилно ги е приложил и тълкувал. Неговото тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, както и с решение 2/04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд. Изложеното налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е Н. Х. към датата на заявлението й от 30.09.2019 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без органът да прилага първоначалния си подход за стеснително тълкуване на сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответницата по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 650 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,