Решение № 1496 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2018 г.

Решение № 1496 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Трифонова и Т. Трифонов, двамата от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат М. Александрова, против Решение № 76/19.01.2018 г., постановено по административно дело № 642/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 802/15.04.2015 г. на Кмета на Община Бургас за изземване на имот – публична общинска собственост.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и е възприел незаконосъобразни изводи. Развиват се доводи за това, че не е установено наличието на първата предпоставка за приложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно не е доказан статутът на имотът, предмет на заповедта – общински имот, част от улица. В тази насока се твърди, че не е налице хипотезата на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ, както и не било установено да са уредени регулационните сметки с плащане на процесната част от имота по реда и в срока по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ.

От страна на ответната страна – Кмета на Община Бургас, чрез процесуален представител е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се излагат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът, редовно призовани, не се явяват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед, издадена от Кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е наредено от И. Трифонова и Т. Трифонов, да се изземе имот – публична общинска собственост, който се държи от тях без основание. Имотът е индивидуализиран по следния начин: с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки – о. т. 444, о. т. 445 и о. т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия Подробен устройствен план на с. Черно море, Община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата против заповедта, след цялостна проверка за нейната законосъобразност.

Извършените от съдебният състав фактически установявания са подробни и съответни на събраните доказателства, като в хронологичен ред са описани всички обстоятелства, касаещи процесния имот. Спазени са задължителните указания на Върховния административен съд, върнал спора за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, която е установила следните релевантни за спора обстоятелства: 1. Имотът с площ от 450 кв. м., закупен от И. Трифонова по Нотариален акт № от * г. не попада в имота, предмет на оспорената заповед; 2. С одобрената през 1989 г. промяна на улична регулация на с. Черно море, целият изземван имот е бил предвиден за улица и спрямо него не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по някои от плановете, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. С оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, обосновано съдът е заключил, че при така установените факти, правото на собственост на общината върху процесния имот, отреден за улица, произтича по силата на закона, като съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС, не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Установено е, че жалбоподателите владеят без правно основание имот, представляващ публична общинска собственост, поради което са налице и двете условия за приложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което заповедта се явява материално законосъобразна.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на Община Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,