Решение № 9037 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2018 г.

Решение № 9037 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2018 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ира-ЖП-Димитрова" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, против решение № 380 от 26.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2340/2017 г. на Административен съд – Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 53-00-4699/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /УС на АПИ/ за отказ да бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага доводите си за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд административен акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на административния акт. Ответникът - председателят на Управителния съвет на "Агенция пътна инфраструктура", оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери допустимостта на съдебното решение, приема следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ира-ЖП-Димитрова" ООД срещу писмо изх. № 53-00-4699/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, с което е отказано преиздаване на разрешение № 1045/23.10.2010 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, в обхвата на път АМ Хемус, км. 423+020-ляво. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. За да изведе правния извод за компетентност на издателя на акта, съдът, след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, е посочил, че компетентен да издаде, респективно да откаже издаването, на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е Управителният съвет на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда, след като по протокол от заседанието на УС на АПИ е взето решение за отказ да се преиздаде исканото от дружеството разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, то и отказът на председателя на Управителния съвет е издаден от компетентен орган, тъй като председателят на УС на АПИ организира и привежда в изпълнение решенията на Управителния съвет. След извършена служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, касационният съдебен състав приема, че същото е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно е определил идивидуалния административен акт, предмет на оспорване, респ. и съдебното производство е проведено при участието на ненадлежен ответник. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или от упълномощено от Управителния съвет длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 7 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. УС на АПИ е постановил отказ да преиздаде разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала Хемус, при км. 421+020-ляво. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не, както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4699/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. С т. 2. 235 от същия протокол Управителният съвет единствено е възложил на председателя на УС на АПИ да подпише такова писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния за издаване на конкретния индивидуален административен акт. Действително, в писмото е посочено, че представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение жалбоподателя. Оспореното писмо изх. № 53-00-4699/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът, след като изясни валидното волеизявление, респ. наличието или не на решение на компетентния орган - УС на АПИ, както и волята на оспорващия, следва да конституира правилния ответник. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд