Решение № 5904 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5716/2014 г.

Решение № 5904 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5716/2014 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 366, ал. 2, във връзка с чл. 58 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба от Александър Райков Алексиев с постоянен адрес в гр. София, в качеството на независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България, регистриран с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК и от Инициативен комитет за издигане на Александър Райков Алексиев за независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България, представляван от Димитър Цонков Иванов, подадена чрез пълномощник адв. Илиян Беслемешки, срещу Решение № 231-ЕП от 23.04.2014 г. на Централната избирателна комисия, с което е обявена за недействителна регистрацията на независимия кандидат Александър Райков Алексиев, извършена с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК. В жалбата се излагат доводи, че решението е нищожно, поради липса на материална компетентност на ЦИК по чл. 366, ал. 1 от ИК и алтернативно се излагат доводи, че противоречи на материалния закон. Излагат, че решението противоречи на чл. 351, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ИК и Правото на ЕС: Директива 93/109/ЕО на Съвета и Директива 2013/1/ЕС на Съвета относно прилагане на изискването за "пребиваване" на кандидат за чл. на Европейския парламент. Излагат доводи, че са били налице предпоставките на чл. 351, ал. 1 от ИК, предвид на това, че не е вписван настоящ адрес от кандидата в "САЩ", а това е извършено служебно без негово съгласие. Искат, да се обяви за нищожно оспореното решение на ЦИК или алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - Централна избирателна комисия, представлявана в производството от Владимир Пенев - упълномощен член, изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК от надлежни страни с установен правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна се установява, че с Решение № 231-ЕП от 23.04.2014 г. на Централната избирателна комисия, на основание чл. 57, ал. 1, т. 12 и чл. 366, ал. 1 във връзка с чл. 365, ал. 1, т. 4 и във връзка с чл. 351, ал. 1 от ИК е обявена за недействителна регистрацията на независимия кандидат Александър Райков Алексиев, извършена с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК. Решението е прието по протокол № 27 от 23.04.2014 г. В мотивите си ЦИК е приела, че съгласно писмо вх. № ЕП-04-03-75 от 23.04.2014 г. на ГД "ГРАО" за извършена проверка в изпълнение на Решение № 133-ЕП от 9 април 2014 г. на ЦИК, за независимия кандидат Александър Райков Алексиев е установено, че кандидатът има постоянен адрес в гр. София, район кв. "Лозенец", ул. "Лозенец" № 3, и настоящ адрес - "САЩ" (от 2006 г.), вписан в регистъра на населението, воден от район "Лозенец", Столична община. При тези данни ЦИК е приела, че Александър Райков Алексиев не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1, във връзка с § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ИК, тъй като настоящият му адрес е извън територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз и не може да се приеме, че през последните шест месеца е живял в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, поради което е обявила за недействителна регистрацията извършена с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК. Решението на ЦИК е обжалвано от Александър Райков Алексиев и Инициативен комитет, по повод на което са издадени на жалбоподателите съдебни удостоверения във връзка с твърдения за незаконосъобразно вписан настоящ адрес на кандидата - "САЩ". По проведеното съдебно заседание на 29.04.2014 г. по искане на жалбоподателите на основание чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е открито производство по оспорване на писмо вх. № ЕП-04-03-75 от 23.04.2014 г. на ГД "ГРАО" относно неистинността на вписан настоящ адрес на кандидата Александър Райков Алексиев - "САЩ". По откритото производство са дадени свидетелски показания от Габриела Любенова Тодорова относно местоживеенето и местоработата на кандидата. В съответствие с чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ГПК и чл. 144 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че оспорването на писмо вх. № ЕП-04-03-75 от 23.04.2014 г. на ГД "ГРАО" не е доказано. Във връзка с доказване на факта на пребиваване на кандидата Александър Райков Алексиев през последните шест месеца на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз от страна на жалбоподателите не са представени надлежни писмени доказателства. От изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прави следните правни извод: В съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК при преценката на законосъобразността на акта съдът проверява всички основания посочени по чл. 146 от АПК и обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това. По възраженията за нищожност. Решение № 231-ЕП от 23.04.2014 г. на Централната избирателна комисия е постановено от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 46, ал. 1, чл. 57, ал. 1, т. 12 и ал. 3, и чл. 366, ал. 1, във връзка с чл. 365, ал. 1, т. 4 и чл. 351, ал. 1 от ИК. С Глава седемнадесета от Изборния кодекс е уреден редът за провеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България, като с Раздел V са определени правилата за регистрацията на кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в тези избори, както и документите и срок за регистрация. Съгласно чл. 365, ал. 1 от ИК регистрирането на кандидатските листи се извършва от Централната избирателна комисия след представяне на изрично посочени документи. В конкретния случай регистрацията на независимия кандидат Александър Райков Алексиев, извършена с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК, въз основа на приложените документи, към които е представена и декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 351, ал. 1, в съответствие с чл. 365, ал. 1, т. 4 от ИК. Съгласно чл. 366, ал. 1 от ИК - "Централната избирателна комисия констатира и обявява за недействителни регистрациите, извършени в нарушение на чл. 364, ал. 1 (всеки кандидат има право да се кандидатира в изборите само в една държава - членка на Европейския съюз) или 3 (кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България може да бъде предложен за регистриране само от една партия, коалиция или инициативен комитет)". Действително с разпоредбата на чл. 366, ал. 1 от ИК са дадени правомощия на ЦИК да обявява за недействителни регистрациите на кандидатските листи (кандидатите) за членове на Европейския парламент от Република България в посочени хипотези на чл. 364, ал. 1 и ал. 3 от ИК, но с Изборния кодекс не са уредени случаите, в които са регистрирани кандидати за членове на ЕП, но за които след регистрацията е установена липса на предпоставките за упражняване на пасивно избирателно право по смисъла на чл. 351, ал. 1 от ИК и което фактическо обстоятелство обуславя обявяване за недействителна регистрацията по арг. на чл. 366, ал. 1 от ИК или заличаване на регистрацията по арг. на чл. 369, ал. 5 от ИК. В Изборния кодекс липсва изрична законова разпоредба, която да урежда изложения случай, както в общите разпоредби при определяне на правомощията на ЦИК съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 3 от ЦИК, така и в отделните специални разпоредби за отделните видове избори. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) - "Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България". В случая ЦИК е приложила чл. 366, ал. 1 от ИК, която разпоредба дава правомощие за обявяване недействителност на регистрациите на кандидатските листи (кандидати) за членове на ЕП от РБ в случаите на чл. 364, ал. 1 и ал. 3 от ИК, но което правомощие в съответствие с чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да се приложи и в случаите на чл. 351, ал. 1 от ИК, поради това, че се отнася до ненадлежно упражнено пасивно избирателно право, поради липса на определени материалноправни предпоставки за кандидата, а не за материалноправни предпоставки, които се изискват за списъка на избирателите, които подкрепят регистрацията на независим кандидат и при неизпълнението на които, в съответствие с чл. 369, ал. 5 от ИК се извършва служебно заличаване на регистрацията. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че доводите на жалбоподателите за нищожност на обжалваното решение на ЦИК са неоснователни, като приложението на чл. 366, ал. 1 от ИК и по отношение на обявяване на недействителност на регистрацията в случай на липса на предпоставките по чл. 351, ал. 1 от ИК, е допустимо в съответствие с чл. 46, ал. 2 от ЗНА, поради сходство на случаите и отговаря на целта на закона, след като не е уреден изрично случая за дерегистрация (арг. чл. 57, ал. 1, т. 12), респ. обявяване на недействителност на вече извършена регистрация при начална липса на материалноправни предпоставки по чл. 365, ал. 1 от ИК. По възраженията на незаконосъобразност. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че разпоредбите на чл. 351, ал. 1, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на Изборния кодекс противоречат на Правото на ЕС - Директива 93/109/ЕО на Съвета от 06.12.1993 г., изменена с Директива 2013/1/ЕС на Съвета от 20 декември 2012 г. Съгласно чл. 351, ал. 1 от ИК - "Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат постоянен адрес в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз". С § 1, т. 3 от ИК е дадена легална законова дефиниция на - "Живял най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз", като за такива се смятат: а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз; и б) гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз, най-малко 6 месеца към датата на произвеждане на изборите". С Директива 93/109/ЕО на Съвета, чл. 1, т. 1 се определят условията и реда, при които гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани, могат да упражнят там правото си да избират и да бъдат избирани в избори за Европейския парламент. Съгласно чл. 2, т. 6 от Директива 93/109/ЕО на Съвета "гражданин от Общността, който има право да бъде избиран" означава всеки гражданин на Съюза, който в съответствие с настоящата директива има право да бъде избиран в избори за Европейския парламент в държавата-членка, в която пребивава". В съответствие с чл. 5 от Директива 93/109/ЕО на Съвета - "Ако, за да гласуват или да се кандидатират, гражданите на държавата-членка по пребиваване трябва да са прекарали определен минимален период като пребиваващи в избирателния район на тази държава, гласоподавателите от Общността и гражданите от Общността, които имат право да бъдат избирани, се считат за изпълнили това условие, ако в продължение на равностоен период са пребивавали в други държави-членки. Тази разпоредба се прилага, без да се нарушават всякакви специфични условия по отношение на продължителността на пребиваване в даден район или населено място". Цитираните разпоредби не са изменени с Директива 2013/1/ЕС на Съвета от 20 декември 2012 г. Относно определените с Директива 93/109/ЕО на Съвета изисквания за упражняване на пасивното избирателно право за избор на членове на Европейския парламент, с Изборния кодекс са транспонирани във вътрешното законодателство тези изисквания с разпоредбите на чл. 351, ал. 1 от ИК, като с § 1, т. 1 от ДР, като е "определен минимален период на пребиваване" в страната по произход или друга държава - членка на Европейския съюз", какъвто е допустим съгласно Правото на ЕС. Освен това с чл. 1, т. 2 от Директива 93/109/ЕО разпоредбите на директивата не засягат разпоредбите на всяка държава-членка относно правото да избират и да бъдат избирани техни граждани, пребиваващи извън избирателния си район. Изискването по чл. 351, ал. 1, във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ИК за упражняване на пасивно избирателно право от български гражданин - да има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, не противоречи на Директива 93/109/ЕО и не обуславя пряко приложение на разпоредбите относно изискването за "определен минимален период на пребиваване". Въведените изисквания в националното законодателство за адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес са свързани с доказване на "определен минимален период на пребиваване" - "през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз". Със Закона за гражданската регистрация (ЗГР) са уредени условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. С Глава четвърта от ЗГР е определен реда за адресна регистрация на лицата, като с чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР - "Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението", а съгласно ал. 2 - "Постоянният адрес е винаги на територията на Република България". В съответствие с чл. 93, ал. 6 от ЗГР - "Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт". Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР - "Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее". В съответствие с чл. 94, ал. 3 от ЗГР - "Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят". По делото е приложена като доказателство лична карта на кандидата Александър Райков Алексиев с вписан постоянен адрес - гр. София, ул. "Лозенец" № 3, но няма вписване на настоящ адрес. В конкретния случай жалбоподателите са оспорили изложените в писмо вх. № ЕП-04-03-75 от 23.04.2014 г. на ГД "ГРАО" обстоятелства за независимия кандидат Александър Райков Алексиев, за който е установено, че има постоянен адрес в гр. София, район кв. "Лозенец", ул. "Лозенец" № 3, и настоящ адрес - "САЩ" (от 2006 г.), вписан в регистъра на населението, воден от район "Лозенец", Столична община. В съдебното производство жалбоподателите са оспорили вписването на "настоящ адрес", но въз основа на издадените съдебни удостоверения, както и при указаната доказателствена тежест с чл. 170, ал. 2 от АПК и чл. 193, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, не е доказана неистинността на вписваното в писмото обстоятелства за "настоящ адрес", както и не е доказан по друг начин от страна на жалбоподателите, че регистрирания независим кандидат Александър Райков Алексиев, е изпълнил изискването по чл. 351, ал. 1, във връзка с § 1, т. 1, б. "а" от ДР на ИК за пребиваване на територията на Република България или друга държава - членка на ЕС. В съдебното производство е допусната и разпитана като свидетел Габриела Тодорова, която излага показания, че през последната една година е виждала кандидата Александър Райков Алексиев по местоработата й, но тези показания не доказват изпълнение на изискването по чл. 351, ал. 1, във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ИК за пребиваване - "живял най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз", след като не е изпълнено кумулативното изискване - "има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз". С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че Решение № 231-ЕП от 23.04.2014 г. на ЦИК е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на установена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие е с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Предвид на изложените съображения подадената жалба от Александър Райков Алексиев и от Инициативен комитет за издигане на Александър Райков Алексиев за независим кандидат за чл. на Европейския парламент от Република България, подадена чрез пълномощник адв. Илиян Беслемешки, срещу Решение № 231-ЕП от 23.04.2014 г. на Централната избирателна комисия, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 58, ал. 3 от ИК, Върховния административен съд, четвърто отделение