Решение № 9718 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от завеждащ „Консулска служба“ към Дипломатическо представителство на Република България в Исламабад, Република Пакистан, чрез процесуален представител И. Атанасова, срещу решение № 11570 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 113/2026 г., по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Н. А., роден на [заличен текст] г., гражданин на Република Пакистан, чрез адвокат М. Поповски e отменен Отказ за издаване на виза вид „D“ от 03.12.2025 г., издаден от завеждащ „Консулска служба“ към Дипломатическо представителство на Република България в Исламабад, Република Пакистан, D“ по заявление, подадено на 30.09.2025 г. и делото е върнато като преписка на ЗКС към Посолството на РБ в Исламабад, Пакистан за ново разглеждане на подаденото от Н. А., роден на [заличен текст], гражданин на Република Пакистан, заявление от 30.09.2025 г., за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“), при съблюдаване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че в случая е безспорно установена липсата на предпоставките за издаване на виза на чуждестранния гражданин, като решението за отказ е взето след съобразяване на становището на дирекция „Консулски отношения“, ДАНС и дирекция „Миграция“. Изразява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата на чуждестранния гражданин да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. А., чрез процесуалния си представител адвокат М. Поповски, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Н. А., роден на [заличен текст], гражданин на Република Пакистан, чрез адвокат М. Поповски, срещу Отказ от 03.12.2025 г.за издаване на виза, вид „D“, издаден от ЗКС на РБ в Пакистан, по заявление за издаване на виза, подадено на 30.09.2025 г. С обжалваното решение, Административен съд София - град е отменил оспорения отказ и е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявление за издаване на виза, вид „D“ на Н. А., подадено на 30.09.2025 г. съобразно дадените с решението указания. За да постанови този резултат, съдът е установил, че административният акт е издаден от компетентен орган, както и че е спазено изискването за форма, но при липсата на мотиви. Съдът е приел, че в конкретния случай административният орган не е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства относно приложението на ЗЧРБ и неговите разпоредби, съответстващи на посоченото от заявителя основание за издаване на виза. Установено е, че в оспореният отказ не се съдържат конкретни фактически основания, въз основа на които е прието, че са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, като такива не се съдържат и в приложените към преписката доказателства. От приложените по делото доказателства не се установява наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ; от начина, по който е формулиран отказът не става ясно защо е прието, че чужденецът не е успял да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Административният орган е приел за недоказани и двете предпоставки, без да обсъди доказателствата, приложени към заявлението за издаване на виза. В преписката не се съдържат данни въз основа на какви информационни източници е формиран извода, че целта и условията на престоя не са обосновани. Съдът е приел, че представените документи и факти от заявителя не са проверени и обсъдени от административния орган, поради което отказът е необоснован. От административния съд е установено, че административният орган не е взел предвид обстоятелството, че на оспорващия е предоставен достъп до пазара на труда съгл. чл. 24и от ЗЧРБ за срок от три години, както и доказателства за осигурено работно място на чужденеца, жилище, както и изискуемите документи. Съдът е приел за безспорно, че отказът е издаден след съгласувателна процедура като в конкретния случай е налице отрицателно становище на ДАНС, в което се съдържат същите фактически констатации, възприети в постановения отказ. Посочено е от съда, че нито административният орган, нито ДАНС са представили доказателства от хода на съгласувателната процедура, от които да е видно въз основа на каква фактическа основа органът е приел, че са установени основателни съмнения относно автентичността на представените документи - трудови договори, длъжностна характеристика, както и на обосновката за назначаване на съответната длъжност. При така установеното съдът е достигнал до извода, че изложените от административния орган фактически основания се опровергават от заявеното от чужденеца и доказателствата по преписката и отказът се явява изцяло немотивиран. Съдът е приел, че изводите на административния орган са необосновани и в пълно противоречие със събраните доказателства, което води до извода, че отказът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до неправилно приложение на закона. Решението е неправилно. Необоснован е изводът на административния съд, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, както и кратко описание на фактическите основания, което в достатъчна степен обосновава отказа за издаване на съответния документ. Следва да се приеме, че конкретните фактически основания за издаване на акта са съобразно приложените към заявлението доказателства, както и въз основа на извършена съгласувателна процедура по реда на чл. 30 от НУРИВОВР, където от представеното писмо от Държавна агенция „Национална сигурност“, е видно, че е изразено отрицателно становище в Националната визова информационна система, сочи се, че относно апликанта е установено, че попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ. При така установеното следва да се обоснове извода, че не е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тук е мястото да се посочи, че визата по своята същност представлява разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит. В конкретния случай е подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на територията на държавата, като в изключителното право на държавата е да направи съответните преценки и да разреши или откаже поисканото от подалото документите лице. Видно от представената преписка, извършени са проверки, проведена е надлежна кореспонденция, обсъдена е цялата събрана информация от консулската служба, както и отрицателното становище на ДАНС, в резултат от което е формулиран правилен извод за законосъобразност на постановения отказ. Обосновани са две фактически основания за отказ – не доказва целта на посещението и е налице съмнение относно достоверността на направеното изявление и приложените документи. Посочени са и правните основания по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за чужденците в Република България. Следва да се посочи също, че засягането на правото на труд, което се сочи като основен аргумент от чуждестранния гражданин не представлява основно право на защита от ЕКПЧ. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Обжалваният административен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Н. А., роден на [заличен текст], гражданин на Република Пакистан, чрез адвокат М. Поповски срещу Отказ за издаване на виза вид „D“ от 03.12.2025 г., издаден от завеждащ „Консулска служба“ към Дипломатическо представителство на Република България в Исламабад, Република Пакистан, D“ по заявление, подадено на 30.09.2025 г., следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в размер на 200 лева (102,26 евро), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,