Решение № 15318 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2019 г.

Решение № 15318 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 6936 от 22.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8658 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е отменено Решение № СОА 18-ДИ11-1212/10/26.07.2018 г. на кмета на СО като незаконосъобразно и административната преписка му е върната за ново произнасяне по Жалба с вх. № РТР17-ГР94-918 от 15.03.2017 г., подадена от Д. Цонева съобразно мотивите на решението. Наред с това, СО е осъдена да заплати на Цонева сума в размер на 510, 00 лв. за сторените по делото разноски. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът в противоречие с разпоредбите на Закона за нормативните актове е придал обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), обнародвана в ДВ, бр. 9/2011 г. Спорната хипотеза касае заварен случай и според касационния жалбоподател чл. 92, ал. 3 ЗГР е неприложим спрямо него. С позоваване на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗГР се оспорва и направеният от съда извод, че със заличаването на адресните регистрации ще бъде постигната целта на закона – да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние. В допълнение съдът не отчел и факта, че на 08.05.2013 г. Б. Василева подала заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес и от този момент е регистрирана на друг адрес в [населено място]. Твърди се, че адресните регистрации на В. Василев, Б. Василева и А. Василева са извършени в съответствие със законовите изисквания, действали към момента на заявяване на адреса и за административния орган не възниква задължение за служебното им заличаване по реда на чл. 99б ЗГР. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Представя писмена защита. Ответникът – Д. Цонева оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен адвокат. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство в размер на 500, 00 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък за разноските. Ответниците В. Василев, А. Василева и Б. Петрова не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват в съдебното заседание пред настоящия съд и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Според настоящия състав на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 92, ал. 14 (предишна ал. 13), изр. трето ЗГР касае, така както е посочено в нея, обжалване на решенията за заличаване на адресна регистрация, а не отказите за заличаване на такава. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предоставените му съгласно чл. 99б, ал. 3 ЗГР правомощия, в предписаната от закона форма, като при издаването му е спазена регламентираната процедура съгласно чл. 99б, ал. 1 и ал. 2 ЗГР. Направил обаче краен извод за неговата незаконосъобразност поради издаването на спорното административно решение в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът приел, че при извършване на адресните регистрации на 12.01.1998 г., на 01.11.1999 г., на 26.01.2000 г. и на 17.05.2000 г. на лицата В. Василев, Б. Петрова и А. Василева на заявения от тях адрес не е налице нарушение. Съобразил обаче разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗГР в редакцията, публ. в ДВ, бр. 42 от 2012 г. и по аргумент за противното приел, че при наличие на изрично несъгласие на собственика, каквото е налице в настоящия случай, адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на друго лице би следвало да бъде заличена. Според съда всяка адресна регистрация, която не отговаря на посочените в чл. 92, ал. 3 ЗГР изисквания, независимо дали е била законосъобразно извършена с оглед действащите към предишен момент редакции на разпоредбата, следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания – в случая да бъде заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани там. Според съда това е начинът да бъде постигната целта на закона – да се поддържа регистърът на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение по аргумент на разпоредбите на чл. 90, ал. 1, във вр. с чл. 89 ЗГР. Приел също така, че в случая кметът на общината следвало да провери не само дали са били спазени изискванията за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес към миналия момент на извършването й, а най – вече да провери дали "към настоящия момент" са налице законовите предпоставки определени лица да имат адресна регистрация на точно определен адрес. По тези съображения първоинстанционният съд приел, че жалбата е основателна, поради което отменил оспореното решение и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Предвид изхода на спора осъдил СО да заплати на Цонева сума в размер на 510, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване и на долуизложените съображения. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на Д. Цонева срещу Решение № СОА18-ДИ11-1212(10)26.07.2018 г., издадено от кмета на Столична община. С него, на основание чл. 59, ал. 1 АПК и по аргумент за противното от чл. 99б, ал. 3 ЗГР, е отказано заличаването на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на В. Василев (от 26.01.2000 г. и от 12.01.1998 г.), на А. Василева (от 01.11.1999 г. и от 07.01.1998 г.) и на Б. Петрова (от 17.05.2000 г. и от 12.01.1998 г.), извършени на адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] тъй като е приета липсата на нарушения на чл. 92 и чл. 99а ЗГР за извършването им. Основателно в касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е съобразил факта, че на 08.05.2013 г. Б. Василева е подала заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес, и от този момент е регистрирана на адрес, различен от този в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Това обаче не променя правилността на крайния му правен извод за незаконосъобразност на решението на кмета на СО по отношение отказа за заличаване на адресната регистрация на Б. Василева, тъй като в тази част решението е издадено без надлежно сезиране от Цонева и при липса на предмет. Установява се, че с Молба вх. № РТР17-ГР94-918 от 15.03.2017 г. по описа на СО, район "Триадица" Цонева поискала заличаването на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] на В. Василев и на А. Василева (така също и в молбата от 14.06.2018 г., л. 45, 46 от първоинстанционното дело, подадена след обявяване на нищожността на първоначалния отказ). Тя поискала също така извършването на проверка относно адресната регистрация на Б. Василева и в случай, че се установи такава на адреса в [населено място], [жк], [жилищен адрес] или на други лица, Цонева поискала и нейното/тяхното заличаване. Видно е от мотивите на решението от 26.07.2018 г., че към посочената дата Б. Петрова не е регистрирана на адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] а на друг адрес. Това се установява и от приложените по делото справки от Национална база данни "Население" и писмо до Цонева. При така установеното от фактическа страна отказът на кмета на СО за заличаване на адресната регистрация на Б. Петрова в [населено място], [жк], [жилищен адрес] се явява незаконосъобразен като постановен по непредявено искане от Цонева, а и без предмет, доколкото е установено, че към момента на произнасяне на кмета на СО такава адресна регистрация на посочения адрес няма. Доколкото крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на решението от 26.07.2018 г. по отношение на отказа спрямо Б. Петрова съвпада с извода, който прави настоящият състав, обжалваното съдебно решение в тази част следва да остане в сила. Неоснователно е касационното оплакване за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон. Направените от първоинстанционния съд изводи за издаване на спорното решение на кмета на СО по отношение на В. Василев и А. Василева в противоречие на материалния закон и неговата цел се споделят от настоящия състав. Редът и условията за защита срещу неправилно адресно регистрирани лица е уреден в раздел III от глава IV на ЗГР. Независимо от това, че за извършването на адресните регистрации по настоящ и постоянен адрес на В. Василев преди 2011 г. не са констатирани нарушения на приложимите разпоредби, единствената възможност за защита на собственика на имота, който се противопоставя на тези регистрации, е процедурата по чл. 99б ЗГР. Същото се отнася и за регистрацията на А. Василева от 01.11.1999 г., извършена от паспортна служба на Министерство на вътрешните работи по местопребиваване. След придобиването на имота на адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] от Цонева през 2016 г. в жилището не са живели адресно регистрираните в него две физически лица и тя не е давала съгласието си за продължаване на адресната им регистрация на административния му адрес. Обстоятелството, че към момента на извършване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на В. Василев и А. Василева не е допуснато нарушение на действащите към онзи момент правни разпоредби е ирелевантно за спора, предвид настъпилата законодателна промяна, регламентираща нови изисквания, на които тези адресни регистрации не отговарят. Доколкото собственикът на имота изрично заявява несъгласието си посочените лица да имат регистрация на този адрес, то тя следва да бъде заличена. Такава е и целта на закона - да се поддържа регистърът на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. В случая това може да стане само със заличаването на адресните регистрации на тези лица от административния адрес на жилището на Цонева. Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател, че с обжалваното съдебно решение била придадена обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 ЗГР, която въвежда изискване при извършване на адресна регистрация да се представи и изрично писмено съгласие на собственика чрез декларация. Според изложеното в касационната жалба, нормата на чл. 92, ал. 3 ЗГР е обнародвана в ДВ бр. 9/2011 г., действа занапред и не може да преуреди обществени отношения, настъпили преди нейното влизане в сила. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато липсва в ЗГР. Следва обаче да се направи разлика между "обратна сила на закона" и "действие на закона при заварени случаи". В първия случай се касае за действие на правната норма спрямо юридическите факти, които са се появили, проявили и завършили до влизане в сила на новия закон, докато при действието на закона върху заварени правоотношения се касае до юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили действието си към този момент. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, тоест действието е ex nunc. Затова и административното правоотношение по адресна регистрация по смисъла на чл. 91 ЗГР не приключва със заявяването и провеждането на производство по чл. 92 от закона. И това е така, с оглед разпоредбата на чл. 90 ЗГР, която създава задължение на всяко лице, подлежащо на регистрация да заявява писмено постоянен и настоящ адрес. Ето защо следва да се приеме, че юридическите факти, отнасящи се до регистрираните две лица за жилището, собственост на ответницата по касацията, не са завършили своето действие към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗГР, обн. ДВ бр. 9/2011 г. и нормата намира приложение спрямо тях. Правилно първоинстанционният съд е приел, че всяка адресна регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на извършването й, следва да бъде приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания. Недопустимо е адресно регистрираните лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90, ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация, да имат право на пожизнена такава на даден адрес. Такова положение би противоречало на целта на закона, а именно да се поддържа регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата. Ето защо и доколкото направените от първоинстанционния съд изводи относно незаконосъобразността на отказа за заличаване на адресната регистрация на В. Василев и А. Василева съвпадат с тези, които настоящият състав прави, решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Предвид изхода на спора, на ответницата по касация се следва присъждането на сторените по делото в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение