Решение № 12588 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2016 г.

Решение № 12588 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еврокар 95" ООД, чрез управителя Г. Н. Ц. срещу Решение № 2351 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 5916/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), I отделение, 10 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сочи, че АССГ неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК приема, че задължително условие за връщане на ДДС е само внасянето или събирането на сумата. Твърди, че е приложима хипотезата на изр. 2 от ал. 6 на чл. 129 от ДОПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесният АПВ. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна по касационната жалба на "Еврокар 95" ООД - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от юрк. Згурева, оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледани по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ по жалба на "Еврокар 95" ООД е бил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22002315015899-004-001 от 20.02.2015 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. С., в частта потвърдена с Решение № 689 от 12.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП.

Производството пред органите по приходите е било образувано по искане с вх. № 94 - Г - 109 от 16.07.2012 г. по описа на ТД на НАП - С. област, подадено от "Еврокар 95" ООД, за възстановяване на следните суми:

1. сума в размер на 353 038,48 лева, представляваща данък по ЗДДС, чието възстановяване е отказано с ДРА № РДД 123 от 31.10.2000 г. на ТДД С., ДП "Подуяне", който е отменен с влязло в сила решение от 1.04.2003 г. по адм. д. № 1464/2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение, потвърдено с решение № 3475 от 20.04.2004 г. по адм. дело № 5442/2003 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение;

1. сума в размер на 234 574 лева, представляваща данък по ЗДДС, чието възстановяване е отказано с данъчен акт за прихващане или връщане № 1387 от 22.11.2004 г. на ТДД С., ДП "Възраждане", който е отменен с решение от 06.06.2006 г. по адм. дело № 867/2005 г. на СГС, III Б състав.

С процесния АПВ е отказано възстановяването на така посочените по п. 1 и 2 суми. С решение № 689 от 12.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е потвърден АПВ по отношение на сумата в размер на 353 038,48 лева, а в останалата част е върнато производството за нова проверка.

Относно сумата в размер на 353 038,48 лева е прието, че се отнасят за данъчен период м. 02.2000 г. На дружеството е извършена ревизия по ЗДДС с обхват 1.02-29.02.2000 г. и във връзка с подадена СД по ЗДДС за данъчен период м. 02.2000 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 234 574 лева по реда на чл. 77, ал. 2 от ЗДДС. Р. приключва с ДРА № 03-066 от 06.03.2000 г., с който на дружеството е призната сума за възстановяване 94 574 лева, която сума е ефективно заплатена. Остатъкът от 140 000 лева не е възстановен на лицето. Възложена е нова ревизия за м. 02.2000 г., която приключва с ДРА № РДД - 123 от 31.10.2000 г., с който е определен ДДС за внасяне в размер на 258 464,48 лева, както и дружеството отделно следва да възстанови на бюджета 94 574 по ДРА № 03-066 от 6.03.2000 г. Т.е. определен е ДДС за внасяне в размер на 353 038,48 лева и лихви за забава. Процесният ДРА е отменен с влязло в сила съдебно решение. Сумата в размер на 353 038,48 лева не е внасяна от дружеството. Приходните органи са приели, че не е налице недължимо внесена от "Еврокар 95" ООД сума, която да подлежи на възстановяване.

АССГ е потвърдил АПВ в обжалваната част като е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че процесната сума от 353 038,48 лв. не е била внесена от търговското дружество (изявление в тази насока е направено и от процесуалния представител на жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание пред тази съдебна инстанция). При това обстоятелство съдът е приел, че не се установява възможността за приложимост на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, съгласно който недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителните осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4. Първоинстанционният съд е посочил, че анализът на нормата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК предполага наличието на реално внесени суми, които е установено, че са били недължимо внесени или събрани. В поцесния случай съдът е приел, че не е установено изобщо нито внасянето, нито пък събирането от търговското дружество на сума в посочения размер. При съобразяване на това обстоятелство административният съд е посочил, че не е налице основание на дружеството да бъде възстановена сума, представляваща невнесено от същото задължение за ДДС.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на действащите материалноправни разпоредби и съобразно установените факти, АССГ е достигнал до извода за допустимост на подаденото от "Еврокар 95" ООД искане за възстановяване на посочените по-горе суми.

Относно отказа за възстановяване на сумата в размер на 353 038,48 лева АПВ се явява законосъобразен, както правилно е приел решаващият състав на АССГ. В ДРА № РДД - 123 от 31.10.2000 г. е прието, че сумата следва да бъде внесена в бюджета от дружеството, но този ДРА е отменен, като не се установява такава сума да е била внесена от касатора. Видно от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 4.11.2015 г. пред първоинстанционния съд, няма плащане по този РА. Това означава, че не се формира подлежаща на възстановяване сума, тъй като същата не е била определена за възстановяване, респ. не е недължимо платена. Нормата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК определя начинът на изчисляване на дължимите лихви при възстановяване на недължимо платени суми, какъвто не е настоящият случай.

С оглед на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна по твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението.

Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на директора на Дирекция "ОДОП" - С., при ЦУ на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, "Еврокар 95" ООД, следва да заплати сумата от 500 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение