Решение № 6928 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 668/2016 г.

Решение № 6928 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 668/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на младежта и спорта срещу решение № 11103/26.10.2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 8929/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Приема за неправилен извода на съда, че на Българска федерация бобслей и скелетон, ЕИК *********, следва да се издаде спортна лицензия. Твърди, че федерацията не разполага със спортни обекти и съоръжения, адекватни за упражняване и развитието на този вид спорт, поради което и отказът за издаване на лицензия бил правилен. С получаването на спортна лицензия по чл. 17 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ лицензираната спортна организация получавала и правата да администрира съответния вид спорт, изброени в чл. 19 от закона, включително и държавните първенства на страната по съответния вид спорт и пр. Твърди, че неиздаването на поисканото разрешение не се отразява на желанието на лицата да практикуват и развиват този спорт. Но в процедурата по издаване на лицензия органът следвало да преценява и наличието на национална тренировъчна материална спортна база, която да дава възможност за провеждане на тренировъчен и състезателен процес или използването на такава извън държавата. Ответникът по касационната жалба, Българска федерация бобслей и скелетон, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно, при следните изводи от правна страна: Производството пред тричленен състав на ВАС е образувано по жалба на "Българска федерация по бобслей и скелетон" БФБС, гр. София срещу Заповед № РД-10-9/24.06.2015 г. на Министъра на младежта и спорта. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Административното производство е започнало по заявление за издаване на спортна лицензия от 7.10.2013 г. на "Българска федерация по бобслей и скелетон", регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел с решение № 1/2013 г. по ф. д. № 436/203 г. по описа на СГС. Освен документите за дейността, списък на спортните клубове, на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност, правилата за провеждане на състезания от държавния спортен календар, бюджет на федерацията, декларации, е представен и списък на спортните съоръжения и обекти. Със заповед № РД-10-71/28.11.2013 г. на Министъра на младежта и спорта е отказано издаване на спортна лицензия на юридическо лице с нестопанска цел "Българска федерация по бобслей и скелетон (БФБС) по съображения липса на спортни обекти и съоръжения за провеждане на тренировъчен и състезателен процес на територията на страната, липсата на условия за развиване на спортовете бобслей и скелетон. Отказът е отменен с решение № 9671/10.07.2014 г. по адм. д. № 730/2014 г. по описа на ВАС, VII отделение с мотиви за съществено нарушение на материалния закон поради липса на посоченото в административния акт правно основание за отказ по чл. 17а, ал. 3, т. 1 ЗФВС. Съдът приема, че чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата е спазен, защото е представен списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от клубовете и федерацията, а няма нормативно изискване относно вида и функционалното предназначение на обектите. Федерацията е уточнила, че в спортните обекти могат да се извършват състезания "по забутване", което е част от подготовката на спортистите по бобслей и скелетон. Прието е за безспорно, че в България няма спортни улеи, но пистите одобрени за домакин на състезания и тренировки на Международната федерация по бобслей и тобоган са в 9 държави в света, а страните членки в МФБТ са 64. Прието е също, че просрочените задължения в случая не е основание по чл. 17а, ал. 3, т. 6 ЗФВС, защото те са задължения на друг правен субект, а не на заявителя. Заповедта е отменена, а административната преписка е върната на министъра за ново произнасяне при спазване тълкуването на закона. С решение по адм. д. № 11479/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав, решението е оставено в сила, като са споделени изцяло правните изводи, че нормативната уредба не изисква наличието на функционална връзка между лекоатлетичните писти, силови и фитнес зали и практикувания спорт - бобслей и скелетон. При новото произнасяне, на 9.03.2015 г. е проведено заседание на Комисията по лицензиране и атестиране, която е взела решение да се изискат отново всички документи за лицензиране. На следващото заседание на 15.05.2015 г. е обсъдено, че няма представени доказателства за изграждане на спортен обект-улей или съоръжение, съобразени с правилата за провеждане на състезателен процес- улей или съоръжение, съобразени с правилата за провеждане на състезателния процес, съгласно описанието на спорта за писти за спора "бобслей"- улеят да е с дължина не повече от 1200 м. Обсъдено е, че фондацията посочва държавно първенство за юноши и девойки младша/старша, мъже, жени, което ще се проведе в НСА, където обаче няма изграден улей. Обсъден е характерът на двата спора "бобслей" и "скелетон" като зимни спортове, без изградени в страната спортни обекти и съоръжения според правилата за провеждане на състезателен процес в страната. Обсъдени са доводите на жалбоподателя, че само 14 писти в света са одобрени от Международната федерация по бобслей и тобоган, което според комисията не означава, че в страните на членуващите няма условия за провеждане на тренировъчен и състезателен процес в национални материални спортни бази. Със заповед № РД-10-09/24.06.2015 г. на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2 вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните обекти на РБ и протокол № 2 от 15.05.2015 г. на Комисията за лицензиране и атестиране, назначена със заповед № РД-09-792/02.12.2014 г. на Министъра на младежта и спорта, е отказано издаване на спортна лицензия на юридическо лице с нестопанска цел "БФБС". В мотивите е обсъден отново вида на спорта "бобслей" и "скелетон" като зимни, които се провеждат в заледен улей за бобслей, но списъкът със спортни обекти и съоръжения представляват лекоатлетически писти, силови зали и фитнес центрове, и не отговарят на спецификата на спорта за провеждане на тренировъчни и състезателни процеси, а заявителят не посочва международни писти и съоръжения, където ще се провеждат тренировките и състезанията. Предвид изложеното и на основание чл. 17, ал. 4 от ЗФВС за обхвата на спортната лицензия, министърът е постановил отказ. С обжалваното съдебно решение, въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е прогласил нищожност на обжалваната заповед, като е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Правилен е изводът на съда, че обжалваната заповед е административен акт, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Правилен е извода на съда, че въз основа на непроменена фактическа обстановка, при новото разглеждане на заявлението на "Българска федерация по бобслей и скелетон" БФБС, гр. София, административният орган е достигнал до същия правен извод за липсата на материални предпоставки за издаване на спортна лицензия, който Върховният административен съд с влязло в сила съдебно решение е намерил за неправилен и ненамиращ опора в чл. 17а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 15 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България. Единственият довод за постановения повторен отказ е, че посочените съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, не представляват подходящи съоръжения, на които може да се провеждат пълноценни тренировки и състезания по бобслей и скелетон, защото не са леден улей. В списъка не са посочени и международни писти и съоръжения, където ще се провеждат тренировки и състезания. С влязлото в сила решение на Върховния административен съд изрично е посочено, че нито законът, нито наредбата съдържат изискване за функционална връзка между спортните обекти и съоръжения, в случая лекоатлетичните писти, силови и фитнес зали и спорта бобслей и скелетон. Разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 ЗФВС съдържа основанията за постановяване на отказ за издаване на лицензия. В случая отказът е с правно основание чл. 17а, ал. 3, т. 1 от вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата. Фактическото и правно основание за отказ са същите като изложените в заповед № РД-10-71/28.11.2013 г. на министъра, отменена от Върховния административен съд. Касационната инстанция споделя извода на съда, че администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящия случай, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. Ирелевантни за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебна инстанция се е произнесла при разглеждането на първия отказ. В тази връзка са неоснователни възраженията в касационната жалба, че задължително е изискването организацията, кандидатстваща за спортна лицензия да разполага със спортни обекти и съоръжения, съгласно чл. 17б ал. 2 ЗФВС. С влязлото в сила решение ВАС е приел, че нито законът, нито наредбата съдържат изискване за функционална връзка между спортните обекти и съоръжения, в случая лекоатлетични писти, силови и фитнес зали и спецификата на спорта бобслей и скелетон. Фактическото и правно основание за отказ в оспорената заповед са същите като изложените в отменената заповед № РД-10-71/28.11.2013 г. на министъра, отменена от ВАС с влязло в сила съдебно решение, което обосновава и правилен извод за нищожност на обжалваната заповед, в каквато насока е и правилното решение на тричленен състав на Върховен административен съд. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника Българска федерация бобслей и скелетон, ЕИК *********, се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на реално заплатената сума по представения договор за правна защита и съдействие в размер на 150 лв. /видно от отразеното върху пълномощното/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд