Решение № 3536 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2017 г.

Решение № 3536 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. Т. Чолаков, против решение № 76 от 10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 849/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта му, с което дирекцията е осъдена да заплати на П. Д. К. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Ареста гр. П. в периода 16.12.2015 г. - 08.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2015 г. до окончателното заплащане на сумата. В останалата част решението, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 8000 лв., е влязло в сила. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Посочва, че при постановяване на решението не е съобразена установената по делото фактическа обстановка, като също така не е установена по категоричен начин и настъпилата по отношение на ищеца вреда. С представеното в хода на делото становище е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - П. Д. К., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на П. Д. К. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Ареста гр. П. в периода 16.12.2015 г. - 08.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2015 г. до окончателното заплащане на сумата. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия по време на престоя му в Ареста гр. П. през процесния период, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта, затруднен достъп на свеж въздух и естествена светлина, както и престой на открито. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностните лица на администрацията на Ареста гр. П., като по този начин по отношение на Ковачев е бил нарушен чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Така, съобразявайки практиката на ЕСПЧ, съдът е определил размера на обезщетението в размер на 1000 лв., като в останалата част, до пълния претендиран размер от 8000 лв., исковата молба е отхвърлена като неоснователна. Решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Видно от материалите по делото, Административен съд - П. е сезиран с искова молба от П. Д. К. срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, заради нанесени неимуществени вреди от нейни служители в Ареста гр. П.. Ковачев посочил като основание за исковата си молба малката жилищна площ в килията, в която пребивавал в периода 16.12.2015 г. - 08.02.2016 г., липсата на светлина в килията, достъп на чист въздух и проветрение, лошите хигиенни условия в помещението, липсата на вентилация, липсата на тоалетна и течаща вода в килията, както и невъзможността за използване на тоалетна през нощта. Отделно от посоченото, ищецът изложил и твърдения, че не му било осигурено достатъчно време за престой на открито, като същият се извършвал в едно от помещенията на ареста, а не действително на открито. Въз основа на така посоченото, ищецът претърпял неимуществени вреди - стрес, психически и емоционален дискомфорт, накърняване и унижаване на човешкото му достойнство. По делото безспорно е установено, че през исковия период 16.12.2015 г. - 08.02.2016 г. П. К. е пребивавал в Ареста гр. П., като на крайната дата от периода е преведен в Затвора гр. П.. От страна на ГДИН, като доказателство по делото е представена справка (стр. 56 от делото на АС П.) с подробни данни по отношение на престоя на Ковачев в Ареста гр. П.. От справката е видно, че през целия период на престой в Ареста гр. П. Ковачев е пребивавал в килия № 1, която е с площ 12 кв. м., има 4 легла и е с естествена светлина /стъклени тухли/. Посочено е, че от 17.12.2015 г. до 20.12.2015 г. в килията са пребивавали общо две лица, от 21.12.2015 г. до. 17.01.2016 г. три лица, от 18.01.2016 г. до 22.01.2016 г. четири лица, от 23.01.2016 г. до 01.02.2016 г. три лица, а в периода от 02.02.2016 г до 07.02.2016 г задържаният П. Д. К. даже не е бил в Ареста гр. П., а е преведен в гр. Т. за явяване пред Районен съд Трявна. На 08.02.2016 г. ищецът е върнат в Ареста гр. П., като на същата дата е настанен в Затвора гр. П.. Горепосочената справка на ГДИН дава и подробна информация относно условията в Ареста гр. П. - посочено е, че прозорци в килиите няма, но в коридора има голям такъв, който се намира в непосредствена близост до стаята за раздвижване и килия № 1, и е отворен през по - голямата част от денонощието. Посочено е, че в ареста има вентилация и в килиите няма мухъл и влага. По отношение на останалите твърдения на Ковачев от справката е видно, че в арестните помещения няма течаща вода и самостоятелни санитарни, но на задържаните им е осигурен постоянен достъп до такива при определени условия - при нужда да почукат на капака на килията, но да изчакат, ако в този момент има друга отворена килия и се изчаква прибирането на задържаните от нея. По отношение на използването на шишета, кофи и други подобни за облекчаване на естествените нужди е посочено, че това е забранено. Относно раздвижването е посочено, че то се осъществява в стая от закрит тип с размер 17,50 кв. м., като продължителността е 60 минути. Въз основа на тези доказателства, изводът на съда, че условията в Ареста гр. П. по време на престоя на ищеца, са в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, е необоснован. От показанията на свидетелите става ясно, че при поискване винаги са били извеждани до тоалетна, като действително в имало случай на неработеща вентилация, но след почистване всичко се е оправяло. С. Я. посочва още, че килията, в която е пребивавал заедно с ищеца, е с размери 4 на 4 кв. м., като били 3 или 4 задържани. Във връзка с горното, следва да се посочи, че ищецът не е доказал недостатъчната жилищна площ в килиите. Доказателства и данните за исковия период са представени от ответника (справката) и от тях е видно, че Ковачев е бил настанен в килия № 1, която е с площ 12 кв. м., като през по - голямата част от престоя му в ареста в тази килия са били настанявани от 2 до 3 лица - т. е. и при трима задържани, на всеки един се е падало по 4 кв. м. Само за 4 дена от исковия период лицата са били четири, което е за изключително кратък период. В заключение следва да се посочи, че изживяванията на Ковачев не са протекли през продължителен период от време. Дори и да е имал неприятни изживявания по време на престоя си в Ареста гр. П., периодът от месец и половина не е продължителен, за да се приеме, че е имало натрупване от неприятни изживявания, които да са причинили твърдените неимуществени вреди. Следва да се има предвид и че от 02.02.2016 г до 07.02.2016 г П. К. даже не е бил и в Ареста гр. П., а е бил преведен в гр. Т. за явяване пред Районен съд Трявна. Изводът за липса на нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи се подкрепя и от практиката на ЕСПЧ. В решение по делото "Георгиев срещу България" /решение от 15.12.2005 "спорното отношение не достига изискваната минимална тежест, за да попадне в приложното поле на въпросната разпоредба, предвид относително кратката му продължителност". Този извод е свързан със сходна фактическа обстановка по конкретния основен спор - съдът е отчел специфични фактори, които са били налице в конкретния случай, като възрастта и здравословното състояние на жалбоподателя, обстоятелството, че е единствен обитател на килията и че продължителността на задържането е месец и половина. И по настоящото дело е установена сходна фактическа обстановка - сравнително кратък период на задържането, добро здравословно състояние на задържания, трудоспособна възраст и липса на пренаселеност на килиите. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН е основателна и следва да бъде уважена. Данните по делото и събраните доказателства не установяват, че през процесния период от време условията в Ареста гр. П. са били в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията. Решението в осъдителната му част следва да бъде отменено и искът следва да бъде изцяло отхвърлен. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН е основателно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и поради това, че ГДИН е била представлявана в съдебно заседание пред АС П., но пред касационната инстанция има представени касационна жалба и писмен отговор без явяване в съдебно заседание, то юрисконсултското възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да е в общ размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,