Решение № 7142 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2021 г.

Решение № 7142 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на О. П. от гр. Перник против Решение № 32 от 19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 726/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ц-2153-11-ЗЗ от 26.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-11-00808741 от 08.09.2020 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ- Монтана, с което е разпоредено на О. П. възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 08.10.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на 2 031, 72 лева – главница. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради неговата необоснованост, постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация – директор на ТП на НОИ- Монтана, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител Л. К. по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено, като се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Перник, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е законосъобразността на Решение № Ц-2153-11-ЗЗ от 26.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-11-00808741 от 08.09.2020 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ- Монтана, с което е разпоредено на О. П. възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 08.10.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на 2 031, 72 лева – главница. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че решението е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директора на ТП на НОИ- Монтана, обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението отговаря на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО и в него са отразени направените от органа при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно. От фактическа страна е установено, че по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове в Информационната система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове № Е20182616778, № Е20182897887 и № Е20182898208, за периода от 08.10.2018 година до 30.11.2018 година, поради временна неработоспособност по реда на чл. 11, ал. 1 от КСО. Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят "БМ-Топ- Кар-92-Петролиум" ЕООД е представил удостоверения относно правото за изплащане на парично обезщетение, което О. П. е получил в общ размер на 2 031, 72 лева по издадените три броя болнични листове. Във връзка с неправомерно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, пораждащи осигурителните права, в административната преписка са налични доказателства, от които е видно че осигурителят е регистриран първоначално на 28.10.2015 година с едноличен собственик и управител Р. Л., но на 06.01.2016 година по партидата на осигурителя е вписано прехвърляне на дружествен дял, като правоприемник на целия дружествен дял, съответно едноличен собственик и управител на търговското дружество става С. Н.. В дружеството са назначени десет лица от гр. Перник, с висок осигурителен доход, между които е и О. П.. За шест от лицата, включително П., постъпват данни за ползване на отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, въз основа на които от бюджета на НОИ са изплатени обезщетения с високи размери. За едноличния собственик не са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. В тази връзка и по повод подаден сигнал от 26.09.2019 година, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, е издадено Задължително предписание № 3 Д-1-11-00672634/30.10.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, в което фигурира и името на О. П. за периода от 14.06.2018 година до 12.12.2018 година. Предписанието е издадено и поради изричното деклариране от страна на собственика и управителя на дружеството С. Н., че не знае, че е собственик на "БМ-Топ- Кар-92-Петролиум" ЕООД и в нея няма документи /трудови договори, разплащателни сметки и др. / на дружеството. Задължителните предписания са влезли в сила. При това положение началникът на отдел КПК в ТП на НОИ- Монтана е приел, че жалбоподателят не е бил осигурен за времето, в което е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 08.10.2018 година до 30.11.2018 година и на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е издал Разпореждане № РВ-3-11-00808741/08.09.2020 година, с което го е задължил да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване, за посочения период, потвърдено с Решение № Ц-2153-11-ЗЗ от 26.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от началника на отдел КПК, че по отношение на О. П. са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. Спорът между страните в процеса е дали О. П. има качеството на "осигурено лице" по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 3 от ДР на КСО, и в частност дали същият е "упражнявал трудова дейност", т. е. изпълнени ли са условията на чл. 10, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството "осигурено лице", независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Въпреки сключения трудов договор /по който факт страните очевидно не спорят, въпреки че не е представен като част от доказателствения материал по делото/ и регистрирането му по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НАП, не може да се приеме, че се установява извършването на действия от О. П. по изпълнението му. Показанията на допуснатия до разпит свидетел по никакъв начин не установяват реалното изпълнение на трудова дейност, която свидетелят не назовава като длъжност, а обяснява, че П. е извършвал "почистване и подготовка на автомобилите" в автоборса /съседна на тази, в която е работил той/. Предвид всички събрани по делото доказателства, между които и данни за образувано досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, правилен е изводът на съда, че не е достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения. Изложените аргументи от касатора за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения са бланкетни и в този смисъл са напълно неоснователни. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение