Решение № 2129 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2013 г.

Решение № 2129 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници, против Решение № 2002/26.03.2013 г., постановено по а. д. № 13854/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна издадена от касатора Заповед № 8440 от 18.10.2012 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Димитринка Методиева Самарджиева в Агенция "Митници", на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Недоволен от решението, директорът на Агенция "Митници" го обжалва чрез процесуалния си представител - Даниела Енева. Счита решението за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Самарджиева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Димитринка Самарджиева, чрез процесуалния й представител - адвокат Юсева, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Фактически, с касационната жалба се оспорват правните изводи на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението касае правния извод на АССГ, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Този извод е базиран на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Няма спор между страните за фактите, правилна е установената от съда фактическа обстановка - Самарджиева, служител в агенцията, подава молба от 11.10.12 г., с адресат директора на Агенция "Митници", с искане - удължаване на ползвания неплатен отпуск /разрешен със заповед № 0-1856/05.09.2012 г./, в рамките на законовия едногодишен срок, по чл. 64, ал. 2 ЗДСл, считано от 15.10.2012 г. С писмо от 15.10.2012 г. органаът по назначаване - отказва удължаването, с мотив, че със сочената по-горе заповед - задължението по чл. 64, ал. 2 ЗДСл е изпълнено и на служителя е разрешен отпуск, за периода 05.09.2012 до 15.10.2012 г. С ново заявление от 18.10.2012 г. Самарджиева отново е поискала удължаване на разрешения й неплатен отпуск за срока на правоотношението й с EULEX KOSOVO, но не за повече от една година. С тази молба Самарджиева заявява, че предявява две искания - при условията на евентуалност - първото за удължаване на неплатения отпуск и ако то бъде отхвърлено, искане за напускане по взаимно съгласие. С оспорената заповед, на соченото основание, по взаимно съгласие, служебното правоотношение е прекратено. При така съществуващите факти, изводът на АССГ за липса на свободно проявена воля от страна на Самарджиева в частта от заявлението й, с която иска прекратяване на правоотношението му с агенцията по взаимно съгласие, се явява обоснован и законосъобразен. Очевидно е, че основната воля на служителката е била за удължаване на разрешения неплатен отпуск на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДСл. При неразрешаване на това искане и липса на друга обективна възможност, тя е изразила и второто си такова - да се прекрати служебното правоотношение по взаимно съгласие. Т. е. в това второ искане, изразената воля не е свободна такава, а е поради липса на друга обективна възможност за нея, следователно и по принуда. Като служител с основна месторабота в Агенция "Митници", на когото е разрешен неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл за определен срок и допълнителна такава - в EULEX KOSOVO, където изпълнява задълженията си през този срок, с възможност и предложение от ръководството на мисията за продължение на трудовото му правоотношение, Самарджиева несъмнено е бил поставена в положение, в което волята й е била изразена чрез искането за продължаване на разрешения неплатен отпуск до размера, посочен в цитираната норма на закона. В подкрепа на изложените съображения на АССГ, е и допуснатото от административния орган нарушение на задължителната поредност на действията от процедурата, предвидена в закона за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на съда, че органът по назначаването е следвало първо да разгледа съдържащото се в молбата искане за удължаване на разрешения неплатен отпуск; надлежно да уведоми служителя за решението си и при отказ да удължи неплатения отпуск - да пристъпи към разглеждане и разрешаване на евентуално отправеното искане за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие. При служебната проверка на решението, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане за присъждане на направени разноски пред касационната инстанция от страна на ответника Самарджиева. По изложените по-горе съображения, то се явява основателно. Видно от представения по делото договор за правна помощ - Самарджиева е заплатила изцяло и в брой за възнаграждение сумата от 400 лева. Ответната страна прави възражение за прекомерност. Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 - минималното възнаграждение за една инстанция по този вид дела - е 150 лева, поради което договорено възнаграждение от 400 лева не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде присъдено изцяло. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС