Решение № 3931 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Ц. Б., чрез процесуален представител адв. В. Пейчев срещу Решение 2406/18.06.2024 г. постановено по адм. дело 226/2024 по описа на Административен съд Пазарджик, с което се отхвърля жалбата на Ц. Б. срещу Решение 1012-12-392#1/11.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-1730-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряване за безработица, като осъжда Ц. Б. да заплати на НОИ сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът излага мотиви, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, като се отмени административния акт. Пртендират се разноски за адвокатски хонорар. Ответникът директора на ТП на НОИ Пазарджик, чрез процесуален представител Ц. Манева в писмен отговор, излага становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Представител на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-392#1/11.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик потвърждаващо Разпореждане 122-00-1730-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Пазарджик. С първоинстанционното съдебно решение административният съд се е произнесъл по същество на заявеното оспорване на акта, като е отхвърлил жалбата на Ц. Ц. Б.. За да се произнесе съдът от фактическа страна е приел за установено следното: Със заявление Ф-01-583/04.08.2020 г., подадено до Дирекция Бюро по труда Велинград, Ц. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електрони документи (СЕД) U001 от 27.08.2020 г. и U003 от 09.09.2020 г. от НОИ е изискано предоставяне на информация за жалбоподателя, за потвърждаване на периодите и дохода му от 12.03.2020 г. до 30.07.2020 г., придобити в Ирландия. На 23.09.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Ц. Б. са получени структурирани електронни документи U002 249186 и U004 949188 с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.03.2020 г. до 30.07.2020 г.; с причина за прекратяване на заетостта - неизвестно, както и доход за периода от 12.03.2020 г. до 30.07.2020 г. в размер на 9759 евро. С Разпореждане 122-00-1730-3/07.10.2020 г. на длъжностното лице по ПО, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 КСО и чл. 54б, ал. 3 КCO, на Ц. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.07.2020 г. до 29.11.2020 г. (четири месеца) в размер на 9,00 лева дневно. На 21.10.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик Ц. Б. е представил преносим документ U1 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.03.2020 г. до 30.07.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта изтичане срока на договора и доход за периода в размер на 2014 евро месечно. Със структуриран електронен документ U002 49186 от компетентната институция на Ирландия е потвърдено, че причината за прекратяване в този случай е изтичане на договора. С Разпореждане 122-00-1730-4/06.11.2020 г. са изменени периода и размера на отпуснатото парично обезщетение от 31.07.2020 г. до 30.01.2021 г. (шест месеца) в размер на 74,29 лева. дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 27.06.2023 г. Ц. Б. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 31.07.2020 г. Ц. Б. е посочил, че разполага само с ПД U1, който е представил на 14.08.2020 г. За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване заетостта от Keeling s Retail. С писмо от 21.08.2023 г. работодателят е посочил, че Ц. Б. е бил нает като общ работник на постоянен договор в периода между 12.03.2020 г. и 30.07.2020 г., подал е молба и е напуснал преди края на договора си. Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 724914 и Н001 728869 от 31.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост. На 01.11.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик са получени СЕД U002 728867 с потвърдени: период на заетост от 12.03.2020 г. до 30.07.2020 г. и причина за прекратяване напускане на служителя. Предвид получените нови удостоверителни документи, ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане 122-00-1730-5/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, е отменил Разпореждане 122-00-1730-3/07.10.2020 г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Ц. Б.. За полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал.1 КСО е издадено Разпореждане 122-00-1730-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Ц. Б. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 31.07.2020 г. до 30.01.2021 г. в размер на 8 392,25 лева главница и 2 640,13 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Последното разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с ал. 3 КСО и е потвърдено с Решение 1012-12-392# 1/11.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Административният орган е посочил, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 31.07.2020 г., но въпреки това е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил пред ТП на НОИ Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение изтичане на срока на договора. Органът е приел, че с това си поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по дълъг период и в по голям размер. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, Ц. Б. е знаел, че трудовият му договор с работодателя - Keelings Retail е сключен като безсрочен и към 31.07.2020 г. срокът не е бил изтекъл. По тази причина и не е представил документи за предсрочното му прекратяване, а напротив като причина за прекратяване на трудовата му дейност пред административния орган е посочил изтичане на договора, като е знаел, че този срок не е изтекъл към момента на напускането му, съответно е действал недобросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т.е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. Поради това обстоятелство административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видно основанието за прекратяване на възникналите трудови правоотношения с Keelings Retail. Ц. Б. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Retail. Чрез представения СЕД U002 728867 безспорно е установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 31.07.2020 г., поради напускане на служителя, а не както е декларирал в заявлението за отпускане на ПОБ изтичане на срока на договора. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от касатора парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. В този смисъл са постановени: Решение 9941/06.02.2025 г. на Върховен административен съд, по адм. дело 11254/2024 г., Решение 1599/19.02.2025 г. на Върховен административен съд, по адм. дело 11225/2024 г., Решение 3573/04.04.2025 г. на Върховен административен съд, по адм. дело 6983/2024 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,