Решение № 4520 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2009 г.

Решение № 4520 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от ЕТ "Анастас Паянев - с. Българево, общ. Каварна чрез процесуалния му представител адв. Янков срещу решение № 293 от 27.04.09 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1312/05 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 471/20.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Добрич, потвърден с решение № 627/04.08.05 г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна, с който за данъчния период м. декември 2004 г. е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 14 606.54 лв. и лихви за забава в размер на 715.72 лв. и за данъчния период м. февруари 2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 7 303.98 лв. и лихви - 87.35 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, незаконосъобразно ДРА е издаден по реда на чл. 109 от ДПК (отм.). Не е ясно защо съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССЕ и не е взел предвид представените доказателства, установяващи реалността на доставката на горива по фактура № 60/24.02.2005 г., издадена от "Зеро груп ойл"-ЕООД. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Димова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е бил ДРА № 471/20.05.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Добрич, потвърден с решение № 627/04.08.05 г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна, в частта, в която на ЕТ за данъчния период м. декември 2004 г. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС в размер на 17 054.48 лв. върху сумата от 85272.40 лв., представляваща стойността на неотчетена реализация на стока /дизелово гориво, бензин А 92, бензин А 95, газ пропан бутан/ и в резултат на това за този период е установено задължение за внасяне на ДДС в размер на 14 606.54 лв. и лихва 715.72 лв., а за данъчния период м. февруари 2005 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 60/24.02.05 г., издадена от "Зеро груп ойл"-ЕООД, в размер на 2600 лв. на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) и е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 7303.98 лв. и лихва 84.96 лв. Доначисляването на ДДС за този данъчен период на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.) не е оспорено от жалбоподателя. За да потвърди ДРА, ВОС е приел, че в хода на ревизията данъчният орган е установил, че ЕТ не е отразил счетоводно доставка по ф. № 448/02.09.04 г., което води до неотразен приход и е обстоятелство по чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК (отм.). Тази констатация не е опровергана в хода на съдебното производство, а и установените с ДРА неотчетени приходи от реализация на горива потвърждава посоченото обстоятелство. Изводите на съда в тази част са правилни и законосъобразни. По делото е изслушано и прието заключение на в. л. Маринова по назначената ССЕ. Същото е изготвено след проверка на материалите, приложени към ДРА, както и на счетоводната документация на ЕТ, находяща се в ОС-Добрич и приобщена като доказателствен материал по наказателно дело № 16/06 г. Вещото лице е направило анализ на фактурите за доставка на горива през процесния период от време /01.08 - 31.12.04 г./, фактури за продажба на горива, платени в брой на касата на фирмата и с платежни нареждания по банков път, дневните отчети от ЕКАФП и 3 бр. касови книги, отнасящи се за продажби на обект "Бензиностанция", с. Българево. Относно доставките на горива е констатирано погрешно отчетена от данъчния орган доставка на бензин А 92 по ф. № 13449/20.08.04 г., издадена от "Логос"-ЕООД, което е 2950 л., а не както е прието в таблицата към ДРА - 9950 л., както и погрешно отчетена доставка на дизелово гориво по ф. № 2100098940/09.09.04 г., издадена от "Нахтекс петрол"-АД, което е 4472 л., а не 4482 л. От експерта е установено също така, че в счетоводните регистри на ЕТ са взети счетоводни операции, описани в таблица на стр. 4 от заключението по номер и дата за изписване на дизелово гориво за незавършено производство на селскостопанска продукция - 8801 л. Според констатациите на експерта, неотчетеният приход от продажби на горива е в размер на 67 452.74 лв. и дължимият ДДС върху него е в размер на 13 490.55 лв. Счетоводните документи, по които е работило вещото лице, са представени по делото, в т. ч. и тези, които са били приобщени като доказателства по наказателно дело № 16/06 г. С оглед на изложеното, основателен е доводът на касатора, че заключението на вещото лице по назначената ССЕ опровергава констатациите в ДРА относно размера на неотчетените приходи от продажба на гориво. Същото е изготвено обективно, компетентно и на базата на счетоводни документи, които са подробно описани и са приложени по делото. Поради това, неправилен е изводът на съда, че това заключение не би следвало да се кредитира. Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., жалбата срещу частта от ДРА, в която за данъчния период м. декември 2004 г. е доначислен ДДС в размер на 17 054.48 лв. следва да бъде уважена за разликата над 13 490.55 лв. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по ф. № 60/24.02.05 г., издадена от "Зеро груп ойл"-ЕООД, в размер на 2600 лв. В ДРА няма оспорване на начисляването на данъка от страна на доставчика. В хода на административното производство са представени три фактури с № № 8363/03.02.05 г.; 124765/21.02.05 г. и 7373/12.01.05 г., издадени съответно от "Бултрейд 2002"-ЕООД, "Нафтекс петрол"-ООД и "Еко Кар Газ"-ООД на "Зеро груп ойл"-ЕООД, по които последното дружество е получило количествата и видовете горива, доставени на касатора по процесната фактура. Представени са платежни нареждания, с които стойността на горивото е заплатена по банков път, а ДДС е платено по "ДДС-сметката" на доставчика. Фактурата е включена в дневника за продажбите и в СД за м. февруари 2005 г. и това е констатирано в ПНП. От представените извлечения от счетоводни сметки се установява, че същата е отчетена по дебит сметка 411-1 "Клиенти" по партидата на ЕТ "Анастас Паянев", кредит сметка 702-3 "Приходи от продажба на дизелово гориво", кредит сметка 702-4 "Приходи от продажба на бензин А 95"; кредит сметка 4532 - "ДДС продажби". Видно от представения хронологичен регистър на л. 184, полученото от ЕТ "Анастас Паянев" по процесната фактура гориво е заприходено по стоковите му сметки чрез дебитиране на сметка 304/2 и 304/4. Безспорно е, че ЕТ осъществява търговска дейност, свързана с продажба на горива на бензиностанция в с. Българево, за която му е издадено разрешение за ползване № 80/16.06.03 г., приложено по делото, както и че разполага със собствена цистерна, придобита след проведен търг от ТКЗС Българево в ликвидация, видно от договор, също приложен по делото. С оглед на изложеното, неоснователен е изводът на данъчния орган и на съда за недоказана реалност на доставката по тази фактура. Поради това, в тази част решението на ВОС като неправилно, поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА в частта му относно отказано право на данъчен кредит в размер на 2600 лв. за данъчния период м. февруари 2005 г. При този изход на делото на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи държавна такса, възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо лице, съответни на уважената част от жалбата, в размер на 267.25 лв., а за касационното производство разноски, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат, също съответно на уважената част от касационната жалба, в размер на 147.70 лв. На ответника в първоинстанционното и в настоящото касационно производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 765 лв. за всяко от тях, съобразно потвърдената част от ДРА. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение