Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 488/2015 г.

Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 488/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. П. С., живуща в САЩ, със съдебен адрес в гр. Русе, чрез пълномощника адв. С. С., против решение № 6525/3.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3478/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-129/6.03.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град, с което е потвърдено разпореждане № 4711046393/1/29.08.2913 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата, в съдебно заседание и в допълнителни писмени бележки от пълномощника се излагат съображения, че неправилно възрастта на жалбоподателката е изчислена към датата на подаване на заявлението, вместо към датата на решението, че неправилно е зачетен осигурителен стаж от 1 г. за бременност и раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка, като не е приложена разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.), както и че съдът е следвало да назначи експертиза от вещо лице - химик, което да прецени дали не са налице основания за зачитане от втора категория на труда на жалбоподателката във ВХТИ - гр. София. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Н. М. В писмени бележки от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Р. П. С. против решение № РО-129/6.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № 4711046393/1/29.08.2913 г. на ръководителя на "ПО" за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този акт съдът е приел, жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което постановеният отказ е законосъобразен. Приел е за установено, че към датата на подаване на заявлението - 10.05.2013 г., жалбоподателката има навършена възраст 65 години и 6 месеца, при изискуема възраст - 65 години и 8 месеца; има осигурителен стаж 14 години 7 месеца и 19 дни, при необходим - 15 години. Съдът е приел също, че правилно е изчислена продължителността на осигурителния стаж, като твърденията на жалбоподателката за вероятност стажът, положен като химик, лаборант във ВХТИ през периода 1972 - 1988 г. да е от втора категория, не са доказани, включително чрез заключението на изслушаната по делото експертиза. Във връзка със зачитането на осигурителен стаж за бременност и раждане и отглеждане на дете, съдът е приел, че в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 9 от Постановление № 61 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, правилно е зачетен осигурителен стаж от 1 г. Разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта е обнародвана в ДВ, бр. 51 от 1984 г. и не се прилага за процесния период от 1968 г., когато е родено детето на жалбоподателката, тъй като нормата е материалноправна и няма обратно действие. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за приложение на чл. 9, ал. 7 КСО относно продължителността на срока, който се зачита за трудов стаж на неработещи майки. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касационната жалбоподателка Р. П. С. е подала заявление с вх. № МП-47849/2.05.2013 г. за отпускане на пенсии - наследствена пенсия от съпруг и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 4711046393/1/29.08.2913 г. на ръководителя на "ПО" отпускането на исканите пенсии е отказано, а разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № РО-129/6.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Въз основа на документите, представени към заявлението и с допълнителна молба в хода на административното производство, на Росица Серафимова е признат осигурителен стаж общо 14 години 7 месеца и 19 дни, който е зачетен от трета категория. Безспорно е също, че жалбоподателката е родена на 4.11.1947 г., поради което към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст 65 години и 6 месеца; същата е родила дете, което е първо, на дата 27.11.1968 г.; безспорно е, че към тази дата е била неработеща. На първо място, правилен е изводът на административния орган и на съда, че изпълнението на предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде преценено към датата на подаване на заявлението, тъй като пенсията в общия случай се отпуска от тази дата /освен ако не е налице специална хипотеза, при която предпоставките за отпускане на пенсията са възникнали преди датата на заявлението и същото е подадено в регламентиран в закона срока - например чл. 94, ал. 1, изр. първо КСО/. Наред с това, нововъзникнало обстоятелство, каквото е последващото навършване на изискуемата възраст на лицето представлява основание за подаване на ново заявление за отпускане на пенсия. В този смисъл, становището в касационната жалба, че съдът неправилно е преценил възрастта на заявителката към датата на подаване на заявлението, вместо към датата на постановяване на решението, е неправилно. На следващо място, оплакването на жалбоподателката, че съдът неправилно е преценил категорията на осигурителния й стаж през периода 1972 - 1988 г. във ВХТИ - гр. София, е неоснователно. Съдът е формирал фактическите и правните си изводи по този въпрос след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. В тази връзка, следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че жалбоподателката дори не прави категорично твърдение /както пред първата инстанция, така и в касационното производство/, че стажът й във ВХТИ е от втора категория, не изразява становище относно фактите и обстоятелствата, които обосновават категоризирането на труда й от втора категория, нито посочва по коя точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен, действал до 31.12.1999 г./ следва да се квалифицира трудовият й стаж през посочените периоди. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че в административното производство са спазени процесуалните правила, гарантиращи изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства по спора, като органът е дал указания до заявителката да представи конкретни писмени доказателства във връзка с подаденото заявление за отпускане на пенсията. Представените от същата, чрез пълномощника й, доказателства са обсъдени, но от тях не се установяват никакви обстоятелства, които да дават основание за категоризиране на труда от втора категория. Този извод е потвърден и от заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза. Искането на жалбоподателката, направено в касационната жалба за назначаване на експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице - химик, което да изследвало условията на труда, не отчита разпоредбите на чл. 219 АПК относно допустимите и относимите доказателства в касационното производство, както и тази на чл. 220 АПК относно забраната за нови фактически установявания в това производство. Пред първата инстанция не е направено такова искане, а съдът не е бил длъжен служебно да назначи експертиза, тъй като нито от анализа на останалите доказателства, нито от изложените фактически твърдения на жалбоподателката или други обстоятелства по делото, се налага извод за необходимост от назначаване на такава експертиза с цел изясняване на делото. Отделно от това стои въпросът, че дори и в касационната жалба жалбоподателката не твърди, а посочва само вероятност трудът, положен във ВХТИ да е бил от втора категория. В тази връзка, следва да се отбележи, че жалбоподателката би могла да установи категорията на осигурителния стаж през посочените периоди като се възползва от процесуалния ред по чл. 357 от Кодекса на труда във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, чрез завеждане на иск пред общите съдилища в каквато насока има съдебна практика. На трето място, по спорния въпрос с каква продължителност следва да бъде признат осигурителен стаж на жалбоподателката за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, като неработеща майка, отговорът, който е даден от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда относно приложимите нормативни актове във връзка с признаване на трудовия стаж на неработещите майки. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Постановление № 61 на Министерския съвет от 28.12.1867 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2/9.01.1968 г., е регламентирано на работничките и служителките да се разрешава от първи януари 1968 г. платен отпуск при бременност и раждане, чийто размер е диференциран в зависимост от поредността на детето, като за първо дете отпускът е в размер на 120 календарни дни; в ал. 2 е регламентирано, че след изтичане на платения отпуск по предходната алинея при поискване от майката - работничка или служителка, следва да се разрешава неплатен отпуск за отглеждане на детето, чийто размер също е диференциран и при едно дете е с продължителност до 8 месеца; в ал. 3 е предвидено, че този отпуск се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и Закона за пенсиите. В ал. 4 е предвидено, че на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца, се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в постановлението платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките-работнички и служителки. Следователно за първо дете общата продължителност на платения и неплатения отпуск е 12 месеца, съответно това е общата продължителност на трудовия стаж, който може да бъде зачетен, включително за неработещите майки. В Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена от министъра на труда и социалните грижи, председателя на ЦС на ПС и председателя на ЦС на ТПК, обн. ДВ, бр. 15/20.02.1970 г., са дадени допълнителни указания по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от ПМС № 61/1967 г. В т. 1 от Инструкция № 0-4, е посочено, че трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 по постановлението могат да придобиват само жените-майки и осиновителки, които са родили или осиновили деца след 31.12.1967 г., а в т. 2, ал. 1 е посочено, че трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от постановлението се зачита на жените-майки, които към деня на раждането на детето не работят като осигурени за всички осигурителни рискове. В т. 4 от Инструкция № 0-4 е посочено, че при раждане на първо дете на майката /осиновителката/ се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца, или 10 и 1/2 месечна възраст на детето, а в т. 13 е указано, че сроковете на времето, което се зачита за трудов стаж за родените деца по т. 4, 5, 7 и 8 се броят от 45-я ден, предшестващ раждането, а сроковете за възрастта на децата се броят от датата на раждането им. В съответствие с цитираните нормативни разпоредби и конкретната фактическа обстановка по делото, на жалбоподателката правилно е зачетен осигурителен /трудов/ стаж от 1 г. /12 месеца/. Неоснователно е поддържаното и в касационната жалба становище, че трудовият стаж на жалбоподателката за бременност и раждане и отглеждане на дете следва да бъде зачетен при приложение на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 51 от 1984 г./ и чл. 9, ал. 7 КСО. Тези разпоредби не са приложими за конкретния случай, тъй като не са били действащо право към момента на полагане на труда, респективно към момента, за който се преценява признаването на трудов стаж. Тези норми са материалноправни и нямат обратно действие, тъй като съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. При приемането на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта не му е придадено обратно действие и не са преуредени възникналите вече правоотношения. Наред с това, в § 9, ал. 1 ПЗР КСО е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Затова, първоинстанционният съд правилно е преценил приложимите нормативни разпоредби за признаване на осигурителния стаж на жалбоподателката за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Изложените в касационната жалба доводи за това, че родителските грижи са били еднакви и към 1968 г. и през 1984 г., когато е приет чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта, както и към настоящия момент, са правно ирелевантни. Въпросът относно продължителността на осигурителния стаж, който се признава при бременност и раждане и отглеждане на дете е въпрос на законодателно решение. При тълкуването на приложимите правни норми съдът следва да приложи общите правила за тълкуване на правните норми и за действието им по отношение на лицата и във времето. Съдът не може по съображения за справедливост да приложи към конкретен правен спор, правни норми, които не са действали към момента на възникване на съответния фактическия състав, когато на тези норми не е придадено обратно действие. Следва да се отбележи, че относно зачитането на осигурителен стаж на неработещи майки, в подобни на настоящата хипотези, е установената съдебна практика, изразена в решение № 1789/25.02.2005 г. по адм. дело № 7185/2004 г. и решение № 16237/9.12.2011 г. по адм. дело № 8663/2011 г. на ВАС, шесто отделение. В съответствие с изложените съображения правилно е прието, че жалбоподателката не отговаря на условията, предвидени в чл. 68, ал. 3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което законосъобразно е отказано отпускането на такава пенсия. Решението е в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Предвид изложените съображения, съдебното решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,