Решение № 1374 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2013 г.

Решение № 1374 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, чрез своя процесуален представител юрк. Семерджиева, срещу решение № 5584/24.10.2012 г., постановено по адм. дело № 2601/2012 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменена заповед № РД - 18 - 55/15.12.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Плана, район Панчарево, Столична община, област София в частта относно имоти с идентификатори 56624.7204.509, 56624.7204.511, 56624.7204.512 и 56624.7204.514. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Алекси Крумов Алексиев оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Ответниците - Антоанета Георгиева Велева, Елена Георгиева Тинкова и Милка Христова Илиева чрез своя процесуален представител адв. Дикова и Веселин Николов Турмачки чрез своя процесуален представител адв. Вълканов намират касационната жалба за основателна. Ответниците - Димитринка Миткова Стоянова, Стоилка Миткова Григорова и Владимир Николов Турмачки не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на Алекси Крумов Алексиев заповед № РД - 18 - 55/15.12.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Плана, район Панчарево, Столична община, област София в частта относно имоти с идентификатори 56624.7204.509, 56624.7204.511, 56624.7204.512 и 56624.7204.514. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146 от АПК, като при издаването и административният орган е допуснал нарушение на чл. 41 и чл. 43 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай не е спорно между страни отсъствието на първия източник на данни - означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочени от собствениците гранични точки. От назначената по делото СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, е видно, че за процесните имоти има действащ към момента на издаване на заповедта кадастрален план. В т. 1 от заключението на вещото лице изрично е посочено, че границите на процесните имоти, не съвпадат с имотните граници по предходния кадастрален план. Съгласно посочения по-горе приоритетен ред за отразяване на границите на имотите в кадастралната карта, административният орган е следвало при издаване на заповедта да се съобрази с предвижданията на кадастралния план, а не с материализираните на място граници. Данните за кадастралните регистри на недвижимите имоти се получават от източниците по чл. 41, ал. 2 ЗКИР - регистрите към картите и плановете; представените от собственика, съответно носителя на друго вещно право актове, удостоверяващи права върху имотите и регистрите на общинската и областна администрация. Данните в КР относно собствениците и актовете, с които те удостоверяват правата си са факултативни и се отразяват в КР само доколкото са налице данни за това. Съществува и принципна забрана за отстраняване на противоречия относно собствеността на имотите от административните органи. Те нямат правомощия да преценяват доказателствената сила на документите за собственост, давайки приоритет на един документ за собственост пред друг. Конкуренцията на правата се решава само по съдебен ред и е в правомощията на гражданския съд. Органите по кадастъра са длъжни да зачетат представените документи за собственост и да отразят в КК недвижимите имоти като ги идентифицират съобразно описанието, направено в тях. Представянето на документи за собственост от различни лица не дава право на органите по кадастъра да откажат да изпълняват функциите и правомощията си по ЗКИР въз основа на заключение, че са налице противоречиви данни. За разлика от изискването в КК да се означават със специален знак границите, по отношение на които е налице спор относно точното им местоположение (чл. 42, ал. 2 от Наредбата), в ЗКИР не се съдържат специални изисквания за отразяване на данните за имоти, за които е налице различие относно това на кое лице принадлежи правото на собственост. В конкретния случай с решение № 505/05.11.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори е възстановено правото на собственост на наследниците на Крум Алексиев Трендов върху имот попадащ в обхвата на одобрената кадастралната карта. Към цитираното решение има издадена скица каквото е изискването на чл. 14 ЗСПЗЗ, за да може да бъде приет като документ имащ силата на констативен нотариален акт. Административният орган е бил длъжен да се съобрази с така предоставените документи за собственост и да ги отрази в одобрената кадастрална карта. По изложените мотиви обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,