Решение № 16416 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10862/2012 г.

Решение № 16416 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10862/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Нафизе Мехмед Терзи от гр. Търговище, представлявана от адв. Моллова, против решение № 40/2.07.12 г. по адм. д. № 60/12 г. по описа на Административен съд - Търговище с молба за отмяната му като неправилно. В настоящето производство касаторът се представлява и от адв. Данаилов, който в с. з. и писмени бележки поддържа доводи за нарушение на материалния закон, акцентирайки на висяща процедура по Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ и претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, началник РДНСК Североизточен район, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Терзи в първоинстанционното производство е Заповед № Дк-02-СИР-26/27.02.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е разпоредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " Двуетажна жилищна сграда", находяща се в ПИ 000097, землище с. Копрец, общ. Търговище. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при съблюдаване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закона. Изложил е мотиви относно вида на строежа, квалифицирайки го като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ като въз основа на доказателствата по делото е приел, че е извършен през 2003 г. без строителни книжа в земеделска земя, чието предназначение не е променено. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна по следните съображения: Безспорно установено е, че обектът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и че е извършен от касатора Терзи в земеделска земя през 2003 г. без строителни книжа. Данните по делото налагат извод, че относно процесния строеж разпоредбата на чл. 50 ППЗОЗЗ е неприложима, тъй като съгласно чл. 51, ал. 1, т. 6 от същия към преписката за промяна предназначението на земеделската земя следва се представят доказателства за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ или за започнало производство по изследване възможностите за узаконяване по § 183 или § 184 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./. С оглед установения период на извършване, строежът не е търпим. Липсват данни да е поискано узаконяването му по реда на § 183 ЗУТ и § 184 ПЗРЗИДЗУТ. Този извод се обосновава от съдържанието на молба вх. 94-01-26/26.01.04 г./ 61/, с която Нафизе Мехмед Терзи, в срока по § 184 ПЗРЗИДЗУТ, е поискала узаконяване на селскостопански постройки в ПИ 000097, землище с. Копрец, а не на жилищната сграда, законността на която е била предмет на изследване в административната преписка. Ето защо, приложените по делото доказателства за висяща процедура за промяна предназначението на земеделския ПИ 000097 нямат отношение към тази сграда, респ. същата не може да бъде запазена дори при промяна предназначението на земята. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,