Решение № 7931 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД Бургас, чрез адв. Димитрова срещу решение 1063/08.11.2023 година на Административен съд гр. Бургас по адм.д. 1133/2023 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от 05.06.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил възраженията им, включително и тези за нищожност на административния акт и не анализирал фактите за множество проверки и решения за финансови корекции, засягащи един и същ договор. Фактическата обстановка повтаряла обективираната в административния акт, без установяването й въз основа на анализ на всички писмени доказателства по спора.

В частта за първото нарушение на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) касаторът твърди, че същото не било осъществено. Изпълнител на договора за възлагане на обществената поръчка било обединението, което представлявало неперсонифицирано дружество. Във вътрешните си отношения съдружниците разпределяли задачите и отговорностите си чрез подписване на договор. Дори и тези отношения да не били онагледени в представената графично схема, този пропуск бил формален и не обуславял несъответствие на офертата на изпълнителя с предварително обявените от възложителя условия. Поименното изброяване на отделните членове на обединението, по никакъв начин нямало да промени организационната схема на изпълнителя, доколкото всички членове в обединението осъществявали взаимовръзки с възложителя, които осъществявало и самото обединение чрез неговия представляващ.

В частта за второто нарушение на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) твърди, че: 1. Изброяването от възложителя на мерките за опазване на околната среда не е кумулативно; 2. В други части на Техническото предложение (например стр. 142) се съдържат възстановителни работи на участъци без настилка, в които се включват зелени площи. В тази насока твърди, че мерки за опазване и възстановяване на зелените тревни площи са описани в Техническото предложение на изпълнителя и то отговаря на поставените от възложителя изисквания.

Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение от 05.06.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за две съдебни инстанции по представен списък.

Ответникът, Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година, чрез юрисконсулт Тодоров оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Твърдените възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. По аргумент от чл. 218, ал.2 АПК, касационната инстанция не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Релевираните възражения в тази част са относими към порока обоснованост на съдебния акт.

Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на първоинстанционния съдебен акт.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС гр. Бургас е Решение от 05.06.2023 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда 2014 -2020 г. (ОПОС) за определяне на Водоснабдяване и канализация ЕАД Бургас на финансова корекция.

Правилен е изводът на АС гр. Бургас, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. В тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Поставеният пред касационната инстанция спор е относно компетентността на издателя на атакуваното решение на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., спазването на принципа на оправданите правни очаквания, както и по правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

По възражението на касатора за нищожност на административния акт:

Оспореното пред Административен съд Бургас решение за определяне на финансова корекция е създадено като електронен документ, с който е направено електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДУУ). Съгласно чл. 4 от с.з., автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Видно и от хартиената разпечатка на електронния документ е, че електронният подпис на Г. С. (по смисъла на чл. 13 от ЗЕДЕУУ) е положен непосредствено след името и длъжността на лицето, сочено за издател на административния акт, което е именно Г. С..

Противно на застъпената от касатора теза, не е налице доказателствена непълнота по този въпрос. Действително, на първата страница от административния акт на мястото, на което е поставена датата 05.06.2023 г., е записан следният текст: "Дата Signed by EVGENIY TRIFONOV TRIFONOV", а на последната е положен електронен подпис, под чието графично оформление присъства текстът "Галина Симеонова Ръководител на УО на ОПОС Signed by GALINA SIMEONOVA SIMEONOVA". Но тези обстоятелства не внасят неяснота досежно издателя на волеизявлението. Единият подпис касае датата на акта, която не е била оспорена, а другият самото решение. Този извод следва не само от обичайната практика документите да се подписват в края им, но и от местоположението на подписа на EVGENIY TRIFONOV TRIFONOV, и обстоятелството, че до него е изписано "Дата". Не е вярно и че съдът не е събрал доказателства за компетентността на подписалата волеизявлението Г. С. С. и за валидността на нейния електронен подпис (доказателства на електронен носител - диск). На л. 61 от първоинстанционното дело е приложена Заповед РД-913/10.10.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която Г. С. С. в качеството й на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е оправомощена с функции на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., който е и компетентният орган съгласно действащата нормативна уредба по отношение определянето на финансови корекции по ЗУСЕФСУ - Виж.: чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ.

Горното опровергава довода за липса на компетентност на издателя на атакувания административен акт. Съдът е събрал относимите доказателства и въз основа на тях се е произнесъл по този въпрос, излагайки своите съображения в мотивите на решението си.

Неоснователни са и доводите на касатора във връзка с проведеното производство за определяне на финансова корекция с оглед издаден предходен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Правилно в тази връзка първоинстанционият съд сочи, че с издаването на обжалваното пред него решение не са нарушени принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Не съществува законово ограничение в броя или последователността на производствата по установяване на нередности, а при установени такива за определянето на финансови корекции за тях, стига за една и съща нередност да бъде приложена само веднъж финансова корекция и общият размер на финансовите корекции по проекта (операцията) да не надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него (арг.: чл. 71, ал. 3 и ал. 4 ЗУСЕФСУ). Органът не е препятстван да установи друга нередност, за която да определи финансова корекция при спазване на горепосочените ограничения.

Както правилно е приел първостепенният съд, не е налице и нарушение на принципа на оправданите правни очаквания. Извършеният в миналото административен контрол не отнема възможността на РУО да прави последващи проверки и да определя финансови корекции, стига това да бъде в рамките на предвидения в нормативната регламентация давностен срок. В този смисъл е и формиралата се еднопосочна съдебна практика на Върховния административен съд (Вж. например: Решение 12732/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 5565/2023 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 1331/06.02.2024 г., постановено по адм. дело 9101/2023 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 7837/13.07.2023 г., постановено по адм. дело 327/2023 Г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.). В случая не е налице влязъл в сила административен акт между същите страни и със същия предмет и съответно липсва и процесуалната пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за образуването, провеждането и приключването на производството с издаването на оспорения акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

Досежно възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон:

Ръководителят на УО е установил две нарушения на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки (ЗОП): участник, който е представил оферта, която не отговаря на: предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, тъй като:

1.Избраният изпълнител не е представил организационна схема за изпълнение на поръчката, в която да са отразени взаимовръзките между членовете в обединението и другите участници в поръчката;

1. В Техническото предложение на избрания изпълнител, част 2.4. Мерки за опазване на околната среда и контрол на социалното напрежение, липсват Мерки за опазване и възстановяване на нарушени зелени терени.

Нарушенията са квалифицирани като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) и за тях е определен процентен показател корекция - 25% върху допустимите средства от ЕСИФ по ОПОС 2014 2020 година, предоставени по Договор ЗОП-75/08.10.2021 година с изпълнител Алфа-Вод-Про 2020 ДЗЗД.

В частта за първото нарушение:

Съгласно Документацията за участие, раздел III. Изисквания към офертите и необходимите документи, т.2.3. Съдържание на офертата от указанията към документацията за поръчката, офертата съдържа Образец Техническо предложение. Съгласно т.2.1. от образеца, Предложение за изпълнение на поръчката, участникът трябва да представи организационна схема за изпълнение на поръчката. В организационната схема се посочват длъжностите и взаимовръзките между възложител, изпълнител, членове в обединението (ако участникът е обединение), подизпълнителите (ако се предвиждат), ръководителя на екипа, както и друг ключов персонал, участващ в изпълнението на дейностите, като се посочват техните имена и заеманите длъжности.

При преглед на Техническото предложение на избрания за изпълнител участник, РУО е констатирал липса на посочване в организационна схема за изпълнение на поръчката на взаимовръзките между членовете в обединението и другите участници в поръчката.

Възложителят твърди, че търсените взаимовръзки са отразени в договора между членовете в обединението, разпределящ отговорностите между тях и изискуем на основание чл. 37, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП).

Първоинстанционният съд в частта за това нарушение е приел, че същото е осъществено: Според съда, действително взаимовръзките между самите членове в обединението биха могли да бъдат установени от представения договор за неговото създаване, но този договор не отразява взаимовръзките между членовете на обединението и останалите участници в изпълнението. А и не било допустимо даден елемент от Техническото предложение да бъде извеждан от други документи представени към офертата или от други части на самото Техническо предложение (решение на ВАС по адм.д. 1992/2021 година). Като е направил извод за осъществено нарушение на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки, АС гр. Бургас е мотивира законосъобразно определена за него финансова корекция при приложение на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съставът на Върховния административен съд приема този извод за неправилен, при следните съображения от правна страна:

Нередността по т.14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности изисква критериите за подбор или техническите спецификации да се променени или неправилно приложени в хода на процедурата по поръчката.

В действителност, в конкретната хипотеза изискването за посочване в организационна схема за изпълнение на поръчката на взаимовръзките между членовете в обединението и другите участници в поръчката е изискване към Техническото предложение на участника. Вярно е също така, че Техническото предложение следва да отговаря на Техническата спецификация по поръчката, определяща характеристиките на предмета, както и на изискванията поставени в документацията. Съгласно чл. 39, ал.3, т.1 от ППЗОП във връзка с чл. 101, ал.3 от Закона за обществените поръчки, техническо предложение съдържа предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя; декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо; мостри, макети, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо; друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката. В конкретната хипотеза възложителят е поставил изисквания за посочване в организационна схема за изпълнение на поръчката на взаимовръзките между членовете в обединението и другите участници в поръчката.

Така поставеното изискване обаче нито има характеристиките на "критерий за подбор", нито има характеристиката на "техническа спецификация", за да се говори за промяна или неправилно приложение на критериите за подбор или техническите спецификации по смисъла на т.14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съгласно чл. 59, ал.2 от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон (а те са посочени в чл. 59, ал.1 от същия нормативен акт), които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Изисканото съдържание на организационната схема няма характеристиките на критерии за подбор по смисъла на чл. 59, ал.1 от ЗОП.

Пар.2, т.54, б. "а" от ДР на ЗОП дава дефиниция на понятието "Техническа спецификация при строителство (предвид предмета на настоящата поръчка), като това са всички технически предписания, които се съдържат, по-специално, в документацията за обществената поръчка, определящи изискваните характеристики на материалите, стоките или консумативите, така че да отговарят на предвидената от възложителя употреба; тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба и производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на строителните работи; характеристиките включват и правила за проектиране и ценообразуване, условия за изпитване, инспекция и приемане на строителство и методи или технологии на строителство, както и всички други технически условия, които възложителят може да наложи съгласно общи или специални нормативни актове по отношение на завършено строителство и материалите или частите, включени в него.

В случая органът не твърди, че Техническото предложение като съдържание с оглед изискванията за изпълнение на предмета на поръчката, не съдържа характеристиките на предмета във връзка с неговото изпълнение, за да се направи извод (възприет от АС гр. Бургас) за "промяна" или "неправилно приложение" на техническата спецификация.

Поставеното изискване е за посочване в организационна схема за изпълнение на поръчката на взаимовръзките между членовете в обединението и другите участници в поръчката и то дори и принципно да може да осъществи състава на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки, при несъобразяването му, не субсумира нередността по т.14 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Това е така, защото липсва извод на органа в насока, че с Техническото предложение на участника се предлага изпълнение на предмет със спецификация различен от заложения в техническата спецификация на възложителя.

Разширителното тълкуване на хипотезите на т.14 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности е недопустимо. Анализът на фактическия състав на нередностите по различните точки на Наредбата сочи на извод, че когато нормотворецът е искал да включи в състав на нередности изисквания извън "критериите за подбор" или "техническите спецификации", той ги е включил (Пример: т.11 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности говори освен за критериите за подбор и техническите спецификации, и за основания за отстраняване (без да ги конкретизира), както и за критерии за възлагане и условия за изпълнение).

Предвид гореизложеното, изводът на органа, потвърден и от съда, за съставомерност на основанието в частта за първото твърдяно нарушение по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, е неправилен.

Предвид гореизложеното, като неправилно обжалваното съдебно решение в тази част следва да бъде отменено.

В частта за второто нарушение:

Съгласно Документацията за участие, раздел III. Изисквания към офертите и необходимите документи, т.2.3. Съдържание на офертата от указанията към документацията за поръчката, офертата съдържа Образец Техническо предложение. Съгласно т.2.4. от образеца Мерки за опазване на околната среда и контрол на социалното напрежение мерките за опазване и възстановяване на нарушените зелени терени са част от тези изискани от възложителя.

При преглед на Техническото предложение на избрания за изпълнител участник, РУО е констатирал липса на посочване в частта по т.2.4. от образеца Мерки за опазване на околната среда и контрол на социалното напрежение на мерки за опазване и възстановяване на нарушените зелени терени.

Възложителят твърди, че те се съдържат в други части на Техническото предложение, например стр. 142, където се съдържат възстановителни работи на участъци без настилка, в които се включват зелени площи. В тази насока твърди, че мерки за опазване и възстановяване на зелените тревни площи са описани в Техническото предложение на изпълнителя и то отговаря на поставените от възложителя изисквания.

Първоинстанционният съд в частта за това нарушение е приел, че същото е осъществено: В частта по т.2.4. от Техническото предложение на изпълнителя Мерки за опазване на околната среда и контрол на социалното напрежение липсвали мерки опазване и възстановяване на нарушените зелени терени, а тяхното посочване е задължително. Като е направил извод за осъществено нарушение на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки, АС гр. Бургас е мотивирал законосъобразно определена за него финансова корекция при приложение на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съставът на Върховния административен съд приема този извод за неправилен и в частта за второто нарушение, при следните съображения от правна страна:

Нивото на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда безспорно е част от Техническата спецификация относима към предмета на поръчката.

Безспорно също така, изпълнителят носи отговорност за опазване на терените. Възложителят е поставил изисквания в документацията по поръчката всички увредени състояния на терени да бъдат възстановени до еднакво или по-добро състояние, като теренът да се рекултивира, хумусният слой да се депонира на определени места, като след приключване на строителството, да се възстановяват тревните площи и трайните насаждения.

Такива ангажименти обаче избраният изпълнител е поел, като в Техническото му предложение, стр. 142 289, се съдържат мерки за възстановяване на нарушени зелени терени.

Да се приеме, че Техническото предложение на избрания изпълнител не отговаря на изискванията, установени от възложителя в частта досежно мерките за опазване на околната среда (и в тази насока да се изведе извод за осъществено нарушение на чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки), само защото мерките за възстановяване на зелените терени не се съдържат заедно с останалите описани мерки за опазване на околната среда в т.2.4. на Техническото предложение, а са в частта отнасяща се към етапа на изпълнение на строителството, е формално и не съответства нито на целта на ЗОП, нито на тази на ЗУСЕФСУ. Финансовата корекция като административна мярка се определя за нарушения на националното и/или европейското право при констатирано неправомерно разходване на средства от ЕСИФ/ЕФСУ. В конкретната хипотеза, Техническото предложение на избрания участник съдържа Мерки за възстановяване на нарушени зелени терени отнасящи се до етап изпълнение на строителството и тяхното позициониране в раздела на Техническото предложение в частта досежно този етап, не прави извода неверен. Липсва основание за отстраняване на участника на посоченото основание в чл. 107, т.2, б. а от Закона за обществените поръчки, тъй като Техническото му предложение съдържа всички изискани от възложителя мерки за опазване на околната среда.

Предвид гореизложеното, като неправилно обжалваното съдебно решение и в тази част следва да бъде отменено.

Предвид отмяната на обжалваното решение на АС гр. Бургас в неговата цялост, и изяснеността на спора от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго съдебно решение, с което да се отмени решение от 05.06.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 3 400 лева държавни такси за две съдебни инстанции.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 7, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 49238,16 лв. без ДДС, при материален интерес по спора от 1 639 210,82 лева.

И в хода на първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на РУО обоснова възражението с липсата на правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на постановеното от СЕС от 25.01.24 г. решение по дело С-438/22 г.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящото производство на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното пред касационната инстанция възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) в случая Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба 1/2004 г.). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност.

В случая образуваното пред касационната инстанция производство предполага проверка на съдебното решение на АС Бургас, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за определяне на финансова корекция поради извършено нарушение на ЗОП. Спорът не е сложен от фактическа страна и това се потвърждава от обстоятелството, че по делото, както пред първа, така и пред касационна инстанция, е проведено само едно заседание, в което същото е обявено за решаване. Пред първа инстанция не са събирани други доказателства, освен приложената от РУО административна преписка. Пред касационната инстанция не са събирани доказателства. Работата на адвоката на ВиК Бургас на първа инстанция се изразява в запознаване с преписката, изготвяне на жалба срещу административния акт и процесуално представителство по делото пред АС гр. Бургас. На касационна инстанция, работата на адвоката на ВиК Бургас се изразява в изготвяне на касационна жалба и явяване в едно съдебно заседание, по спор, който не се отличава с особена трудност, а касае една нередност, осъществена чрез две нарушения на ЗОП с една правна квалификация. Затова и възнаграждението за тази инстанция, което настоящият състав на Върховния административен съд намира за справедливо и обосновано, е в размер на 62 000 лева (размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за една инстанция е 124 424, 53 лева с ДДС). За сравнение, дължимата държавна такса за този вид съдопроизводствена дейност и материален интерес е в размер на 1700,00 лева съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Тази стойност е израз на икономическите условия в страната, както и стремежа да не се възпрепятства достъпа до административно правосъдие, като същевременно се създават гаранции за по-бързо и ефективно правораздаване в изпълнение на конституционно закрепената роля на съдилищата. Аналогията е допустима, след като правосъдната функция на държавата е по искане и в интерес на гражданите и юридическите лица, а в същия интерес е и процесуалното представителство.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение