Решение № 14064 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3720/2012 г.

Решение № 14064 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3720/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 23.01.2012 г. по адм. дело № 743/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01- 6500/31660 от 20.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 13817,95 лева по отношение на Пламен Христинов Михайлов във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 15/070709/36145. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на направените разноски. Ответникът Пламен Христинов Михайлов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Пламен Христинов Михайлов подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 15/070709/36145, с което заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 160,98 хектара земеделска земя. Признато му е било правото да получи подпомагане в размер на 13817,95 лева по СЕПП, като плащането е преценено въз основа на картен материал, изготвен от Общински служби по земеделие гр. Долна Митрополия от 18.05.2009 г., в които е посочено, че заявените от земеделския производител за субсидиране парцели представляват обработваеми земи, за които се дължи плащане по СЕПП и НДП. При извършени кръстосани проверки на съдържащото се в заявлението на лицето данни за земеделските земи в Системата за идентификация за земеделските парцели /СИЗП/ било установено, че част от заявените от бенефициента площи са недопустими за подпомагане, както и е било прието е, че лицето дължи възстановяване на общо получената от него сума в размер на 13817,95 лева по схема за единно плащане на площ /СЕПП/, без да е изяснен начинът на формиране на сумата. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие " издал акт № 01- 6500/31660 от 20.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 13817,95 лева по отношение на Пламен Христинов Михайлов във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 15/070709/36145. От правна страна, административният съд приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, изискванията за съдържание, неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с неговата цел. Процесният акт не съдържал фактически основания за издаването му, тъй като не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, която се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". Във връзка, с което първоинстанционният съд е направил извод за наличие на привидни мотиви, които е приравнил на липса на мотиви. Административният орган допуснал и нарушения на чл. 26 и чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс, като не уведомил засегнатото лице, не му предоставил възможност да изрази становище по събраните доказателства, да направи възражения и да представи доказателства. В противоречие с целта за финансово подпомагане на земеделските производители, административният акт негативно засягал имуществената сфера на жалбоподателя без да е налице негово недобросъвестно поведение, поради което, съобразно чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, не се дължало възстановяване на отпуснатата субсидия. Поради това съдът отменил издадения административен акт като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира, че при формиране на изводите на съда не са били допуснати логически грешки, нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон. Констатираните от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обуславят незаконосъобразността на издадения административен акт. Съдът обосновано е приел, че независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередовностите. След като не е извършила тези действия, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен наличието на посочените несъответствия, нито е установила причините за тях. Поради това касационната инстанция споделя направения извод, че при издаване на спорния акт за установяване на публично държавно вземане, административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения, както на българското, така и на законодателството на Европейския съюз. Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, както и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е приел административният съд. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Те не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Изводите на експертното заключение не могат да бъдат средство за допълване на фактическите основания за издаване на акта и неговите мотиви. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин (чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004.) За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. При отсъствието им административният съд законосъобразно е приел, че сумата не подлежи на възстановяване, тъй като намира приложение изключението от общото правило за възстановяване на недължимо платената сума по чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Въпреки направеното искане разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като няма данни, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд