Решение № 2508 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2017 г.

Решение № 2508 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Бенчева, действаща лично за себе си и като пълномощник на наследниците на В. Бенчев – Д. Бенчева, С. Бенчев и К. Бенчева, срещу Решение № 106 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 85/2016 г. от Административен съд Ловеч. В жалбата се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна – Областният управител на област Ловеч, чрез ст. юрк. Д. Стоянова, в писмено становище мотивира съображения за обоснованост и правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъборазност пред първостепенния съд е Заповед № РД-07-38/01.03.2016 г. на Областен управител на област Ловеч в частта, с която е посочено: 1. че признатото обезщетение по специалния закон - ЗПГРРЛ - следва да бъде изплатено на правоимащите лица по представените от тях лични банкови сметки; 2. по отношение на крайната дата на признатата репресия; 3. претендира се присъждането на лихва върху сумата по обезщетението. Впоследствие, в открито съдебно заседание жалбоподателката, от свое име и от името на представляваните от нея лица, е оттеглила оспорването по т. 2 и е заявила, че не поддържа жалбата в тази част. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователно, оспорването по така подадената жалба. Първата претенция е отхвърлена поради факта, че адв. Бенчева е предоставила на административния орган адвокатската си банкова сметка, по която да бъде изплатено полагащото се на наследниците на нейния починал брат - В. Бенчев, , а именно: Д. Бенчева, С. Бенчев и К. Бенчева, обезщетение от 11 874 лв. Съдът е приел, че обосновано и законосъобразно областният управител е отказал да извърши плащането по сметка, която не е лична на правоимащите лица - арг. от изричния и императивен текст на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. По отношение на претенцията за присъждане на лихви за забава върху сумата на обезщетението съдът е приел, че такава не се дължи по силата на специалните норми на закона - ЗПГРРЛ, чл. 6, чл. 7 и чл. 8. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е специален закон, по силата на който се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Размерът и редът на изплащането на дължимото обезщетение се определят от Министерския съвет с Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (Наредбата). Законосъобразен е извода на съда от първата инстанция, че признатото от административния орган обезщетение следва да бъде изплатено по лична сметка на правоимащото лице, по банков път, което разпореждане законодателят е формулирал в нормата на чл. 5, ал. 1 и 3 от Наредбата. Изплащането на обезщетението по друга сметка, пък било то и на упълномощено лице, не е в изпълнение на императивната норма на закона, което води и съответните последици ("Който плаща лошо, плаща два пъти"). Съдът правилно е приел, че упълномощаването не може да се противопостави на императивните правни норми на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Ирелевантно е и представеното в производството пред първостепенния съд становище на Висшия адвокатски съвет за клиентската сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата. Касае се за изпълнение на императивна норма, която не може да се тълкува разширително. В тази връзка правилно е отхвърлена жалбата в тази й част. По отношение на искането за присъждане на законна лихва за забава в касационната жалба, настоящата инстанция счита същото за неоснователно, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Размерите на обезщетенията, които следва да се изплащат на правоимащите лица по ЗПГРРЛ за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди се определят съгл. чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата по прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ изселените лица имат право на еднократно обезщетение за имуществени вреди за целия срок на претърпяната репресия, а когато те се починали, какъвто е настоящия случай, обезщетението в зависимост от времетраенето на репресията се изплаща на техните наследници - по 48 лв. за пълен календарен месец. Видно е, че тези размери са фиксирани в точни суми без да е посочено от законодателя, че се определят и изплащат върху тях и законни лихви. Изплащането на лихви е недопустимо според специалния закон, като в случая се дължат само обезщетенията, каквито са начислени с оспорената заповед. Предвид горното и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. при този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,