Решение № 10884 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуален представител, срещу решение 14080/24.04.2025 г. по адм.дело 12160/2024 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отменено негова заповед 3286з - 3706/09.10.2024 г. и му е изпратена преписката за ново произнасяне по заявлението на А. М. И. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, като на основание чл.174 от АПК е определен 30 - дневен срок за произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му му, отхвърляне на заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - А. М. И., с адрес в гр. София, не взима становище по жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. АССГ, за да отмени оспорената заповед, е взел предвид, че с нея отказано снемането на полицейска регистрация рег. 6098 от 30.10.2010 г. по описа на 09 РУ - СДВР, извършена на А. М. И.. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването й не са допуснати нарушения на административно - процесуалните норми на чл.19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/. АССГ е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за пропорциалност, закрепен в чл.52, парагараф 1 от ХОПЕС и съображения 26 и 34 от Директива 2016/680, както и на указанията в решение от 30.01.2024 г. по дело С - 118/2022 г. на СЕС. Решението е неправилно. Необосновани са констатациите на АССГ, че административният орган е отказал снемане на регистрацията за осъждането по споразумение по нохд 1856/2011 на СГС за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 и пр. 5, алн.1 вр. чл.63 НК, за което И. е реабилитиран по право с единствения мотив, че съгласно националното право реабилитацията по право не е е основание за снемането на полицейската регистрация. Всъщност административният орган е изложил мотиви, както за процесната полицейска регистрация, така и за другото осъждане на М., така и за цитираното от АССГ решение на СЕС и приложимостта на Директива 2016/680. Видно от тези мотиви, които се подкрепят и от доказателствата, представени от ответника като част от преписката, със споразумението, одобрено с протоколно определение от 15.05.2012 г. по нохд 1856/2011 на СГС, И. се е признал за виновен в това, че като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си е държал в посочен период до 20.09.2010 г. с цел разпространение високорискови наркотични вещества, коноп и амфетамин. Наложеното наказание е "лишаване от свобода" за срок от една година, отложено за изпитателен срок от две години. Реабилитацията е настъпила на 15.05.2014 г. И. е осъждан и за грабеж - с протоколно определение от 23.02.2011 г. по нохд 585/2011 г. на СРС е одобрено споразумение, с което на основание чл.198, ал.1, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.4б" НК му е наложено наказание "обществено порицание", за което също има реабилитация по чл.86, ал.1 НК, като за това престъпление не му е извършена полицейска регистрация. В заповедта е посочено, че реабилитацията не е между предвидените в чл.68,ал.6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация , но е извършен анализ и на съдържанието на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския параламент и на Съвета и е посочено , че съгласно съображение 27 от нея за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Издателят на заповедта е посочил, че в решение от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. в съображения 54,55, 61 и 66 е мотивирал, че съхранението на биометрични и генетични данни на вече осъдени с влезли в сила присъди лица може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл.10 Директива /ЕС/ 2016/680 за проверка дали са замесени в други престъпления, както и че следва да се отчита важността на този вид данни за наказателните разследвания, дори и много години след извършване на деянията, в частност, когато тези престъпления са тежки. Директорът на ГДНП е извършил преценка на конкретното престъпление по чл.354а НК, за което е осъден И. и е направил извод за завишена степан на обществена опасност - държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение в близост до учебно заведение, анализирал е и деянието, за което е осъден за "грабеж", както и задържането му за "кражба" - маловажен случай /2021 г./ и останалите събрани данни за личността му, като е направил извод за трайно незачитане от страна на И. на установения правов ред, както и че продължаване обработването на личните данни за извършената на И. полицейска регистрация ще способства за изпълнението на полицейските органи по чл.6, ал.1, т.1- 3, 6 и 9 ЗМВР . Приел е , че в случая не е изтекъл подходящия срок на съхранение на личните данни по смисъла на съображение 68 от решението на СЕС и към настоящия момент данните от процесната полицейска регистрация се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват - противодействие на престъпността, предотвратяване, разследване и разкриване на конкретни престъпления. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неправилна преценката на АССГ, че издателят на заповедта не е взел предвид приложимото право на ЕС. Директорът на ГДНП е анализирал събраните от него относими към спора данни за личността на И. / съдържащи се в справка за съдимост, справка началник сектор ДФСД и справка от ЕИСПП на Прокуратурата на РБългария, Национална следствена служба и е направил обоснован извод, че в случая е абсолютно необходимо по смисъла на съображение 67 от решение от 30.01.2024 г. по дело С - 118/2022 г. на СЕС продължаване на обработката на личните данни по полицейската регистрация на ИСАА от полицейските орган с оглед целите на обработването им по чл.1, пар.1 от Директива 2016/680. Срокът на съхранението им е все още подходящ по смисъла на чл.5 от Директива 2016/680, предвид тежестта на престъпленията по двете споразумения с характер на осъдителни присъди, независимо, че И. към онзи момент е бил непълнолетен, както и предвид задържането му през 2021 г. за кражба, за която поради маловажността й не се е стигнало до последващо развитие на наказателно производство. Отделно от това са налични и доказателства за водено срещу него нохд 3287/2019 г. на СРС за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, което е завършило с административно наказание/л.55 от делото на АССГ/. В случая е проверена необходимостта от последваща обработка на личните данни на И. по повод неговото заявление за заличаване на полицейската регистрация и издателят на заповедта е стигнал до обоснован и кореспондиращ с принципите на чл.4 от Директива 2016/680 извод, че продължаване на обработката им е необходима за разкриване, разследване и противодействие на конкретни престъпления. Предвид изложеното решението на АССГ като неправилно - необосновано и материално- правно незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго , с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта на директора на ГДНП поради липса на основания за отмяната й по чл.146 АПК. С оглед изхода на делото следва да се присъди претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК р. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 /двеста/ лева за производството пред ВАС, платимо от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение