Решение № 40 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 325/2008 г.

Решение № 40 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 325/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Иванка Ангелова Производството е по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по молба на В. Р. Ч. от гр. С., чрез адвокат В, за отмяна на решение № 706/18.07.2007 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 607/2006 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия II-В отделение от 21.01.2003 г. по гр. д. № 3833/2000 г., възстановено с влязло в сила определение от 07.02.2006 г. на основание чл. 74 ПСА, потвърждаващо решение на Софийски районен съд, II г. о. 44 състав от 22.05.2000 г. по гр. д. № 11676/1995 г., с което е признато за установено по отношение на Я. Ц. Ч., че Й. Д. Г. и К. Б. Г. са собственици на недвижим имот - бивша нива в м. "Кулата" с площ от 1076 кв. м., заснета като имот № 192 кв. 73, а по плана от 1987 г. - парцел **XIII-СНС кв. 73, на основание чл. 431 от ГПК е отменен нот. акт № */1994 г., с който Я. Ч. е призната за собственик на 600/1050 ид. ч. от имота и подобренията в него и е осъдена да предаде владението на Й. Г. и К. Г. Молителят поддържа, че процесният имот е придобит в съпружеска имуществена общност със съпругата му Я. Ц. и неконституирането му като страна в процеса, решението по който уврежда интересите му и го обвързва, е основание за отмяна по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). С молбата за отмяна е представено удостоверение за граждански брак и нотариален акт № *, том *, дело № */94 г., съдържащ се в кориците на делото. Ответниците по молбата Я. Ц. Ч., Й. Д. Г. и К. Б. Г. не заявяват становище. Третите лица помагачи В. Г. С. и С. Й. С. оспорват молбата за отмяна в депозирано писмено становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 232, ал. 2 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: С решение № 706/18.07.2007 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 607/2006 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия П-В отделение от 21.01.2003 г. по гр. д. № 3833/2000 г., възстановено с влязло в сила определение от 07.02.2006 г. на основание чл. 74 ПСА, потвърждаващо решение на Софийски районен съд, II г. о. 44 състав от 22.05.2000 г. по гр. д. № 11676/1995 г., с което е признато за установено по отношение на Я. Ц. Ч., че Й. Д. Г. и К. Б. Г. са собственици на недвижим имот - бивша нива в м. "Кулата" с площ от 1076 кв. м., заснета като имот № 192 кв. 73, а по плана от 1987 г. - парцел ****Ш-СНС кв. 73, на основание чл. 431 от ГПК е отменен нот. акт № */1994 г., с който Я. Ч. е призната за собственик на 600/1050 ид. ч. от имота и подобренията в него и е осъдена да предаде владението на Й. Г. и К. Г. Действително с атакуваните решения съдът е уважил иска по чл. 108 от ЗС, който е бил предявен само срещу ответника Я. Ц. Ч., която се е легитимирала като собственик на процесния имот с нот. акт № */1994 г., издаден на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. От представеното към молбата за отмяна удостоверение за сключен граждански брак е видно, че молителят В. Ч. е сключил граждански брак с ответницата по предявения ревандикационен иск Я. Ч. на 15.01.1977 г. Решеният с атакуваните съдебни актове спор е вещноправен относно недвижим имот - съпружеска имуществена общност, при който спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК. Общото предявяване на иска срещу всички другари е условие за допустимостта на процеса. Съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по искове за собственост върху обща вещ, предявени срещу съпрузи. Ревандикационният иск е бил предявен само срещу ответницата Я, като в процеса на делото като ответник не е бил конституиран съпругът й молителят В. Ч. Това обуславя основателността на подадената от последния молба по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). Решенията ще следва да бъдат отменени, а делото върнато на Софийски районен съд, който ще следва да конституира като ответник в процеса и молителят В. Ч. Водим от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав