Решение № 10641 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на териториална дирекция /ТД/ Митница Русе към Агенция Митници, подадена чрез юрисконсулт Йорданов срещу решение 1324 от 28.02.2023 г., постановено по адм.дело 8146/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Петротерм ЕООД е отменено Решение 32-215367 от 29.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съществото на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесения автомобил по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 поради възникнали основателни съмнения в декларираната стойност. Сочи, че митническата стойност е определена на база данни от изготвена експертна пазарна оценка на декларирания автомобил, след като са приспаднати разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и др. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Жалбата се поддържа в писмено становище. Ответникът Петротерм ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Петров оспорва касационната жалба, като в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 32-215367 от 29.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе, с което по повод подадена от Петротерм ЕООД митническа декларация (МД) 20BG004205006146Rl/08.01.2020 г., е извършена корекция на митническата стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 521.16 лева - мито и за ДДС в размер на 1146.57 лв., ведно с лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 08.01.2020 г. в Митнически пункт Пристанище Лом е приета МД с MRN 20BG004205006146Rl/08.01.2020 г. за внос и поставяне под режим свободно обращение на лек автомобил, употребяван, марка: Киа, модел: "SOUL", тип: електрически, бр. места: 5, първоначална регистрация: 02.01.2016 г. След извършен последващ контрол от страна на митническия орган, е издадено оспореното решение, с което е определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната стойност. В хода на последващия контрол при проверка на разходите за международен транспорт на стоки, поставени под режим "допускане за свободно обращение" са представени карго манифести относно цената на международния транспорт на автомобили и мотоциклети, допуснати за свободно обращение. Митническите органи са приели за установено, че част от разходите за международен транспорт са фактурирани и платени от USA INTERCARGO LLC, което от своя страна издало фактури за тези разходи с получател ФРИЛАЙH" ООД. При проверка на данните в предоставените от ФРИЛАЙН ООД фактури, издадени от USA INTERCARGO LLC e установено, че стойността на разходите по доставка на стоките са с по-висок размер от тези, прибавени към цената на стоките при определяне на митническата стойност на основание чл. 70 и чл. 71, пар.1, буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно съгласно предоставена фактура CL0000-151534/23.09.2019г. от USA INTERCARGO LLC за превоз на посочения автомобил до мястото па първото въвеждане на митническата територия на Европейския съюз е извършен разход в размер 800 USD или 1407.70 лв. В тази връзка e прието, че декларирания разход по доставка в размер 881.25лв. не отговаря на реално заплатената стойност в размер 1 407.70 лв. по доставката на превозното средство. С писмо peг. 32-341438/28.10.2021г. са изискани от вносителя на лекия автомобил допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната за него митническа стойност. С писмо 32-378330/25.11.2021 г. от вносителя се представени документи, свързани с вноса и регистрацията на автомобила: МД, фактура 593231/30.08.2019г., технически талон, фактура от 23.12.2019г.; 2 бр., платежни за превод на мито и ДДС, голям талон за временно движение, договор за покупко-продажба, застрахователна оценка. Въз основа на тези факти митническите органи са приели, че са налице основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което и по аргумент от чл. 74, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013 същата следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл. 74, § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 в тяхната последователност. Тъй като не са установили стойности на стоки с идентични или сходни характеристики, поставени под режим "допускане за свободно обращение" органите са преминали към метода по чл. 74, § 2, буква в) Регламент (ЕС) 952/2013, като са счели, че този метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Затова са преминали към метода по чл. 74, §. 2, буква г) Регламент (ЕС) 952/2013, за който също са приели неприложимост поради липса на документи и данни. По тези съображения те са приложили метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, като е възложено изготвянето на експертна пазарна оценка на декларирания употребяван автомобил. Според оценката, пазарната стойност на внесения автомобил е в размер на 12 930 лв., определена по метода на разходите и пазарните аналози с ефективна дата на оценката 08.01.2020г. Въз основа на експертната оценка и след приспадане на разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и декларирания международен транспорт, митническият орган е определил митническата стойност на процесната стока в размер на 10 140.09 лева. При горните факти първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Съдът е изложил мотиви, че съобразно доказателствената съвкупност не са налице основания да се приеме, че събраната от митническите органи информация е достатъчна да обоснове съмнение по отношение на декларираната митническа стойност. Посочено е, че липсва анализ на представените документи от дружеството, както и посочена причина за неприемането им при неоспорване на тяхната автентичност. Решението е валидно, допустимо и правилно, със следните допълнителни мотиви: Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. По аргумент от чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за иницииране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение се изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до вносителя писмо, с което са изискани допълнителни документи, но в писмото не са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоката не е действителна платена или подлежаща на плащане цена. На следващо място, оспорения акт не съдържа мотиви за това защо са неприложими методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., за да се пристъпи към определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Формалното посочване от митническия орган, че не са налице достатъчно данни и са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и мотивира извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Нарушението на изискването за мотивиране на митническото решение препятства правото на защита на засегнатото лице, както и преценката на съда по материалната законосъобразност на определената нова митническа стойност на стоката. От изложеното следва да се приеме за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта. При издаването му не е спазено изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013, не е мотивирана предвидената в чл. 74, § 1 последователност на вторичните методи по чл. 74, § 2 и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, което не се явява прекомерно предвид осъществената адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение