Решение № 9007 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2016 г.

Решение № 9007 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. П. от гр. Я., чрез пълномощника адв. М. К. А., против решение № 87/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 59/2016 г. по описа на Административен съд гр. Я., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-28-5/14.03.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Я., с което е потвърдено разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде постановено решение по същество, с което бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Я., чрез пълномощника юрисконсулт А. С., оспорва жалбата, като излага съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Я. е отхвърлена жалбата на Д. И. П. против решение № 1040-28-5/14.03.2016 г. на директора ТП на НОИ гр. Я., с което е потвърдено разпореждане № 2113-28-720-10/15.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Я., с което на същия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. За да постанови това решение административният съд е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. И. П. по подаденото от него заявление, тъй като не отговаря на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, в частност на изискването за стаж от втора категория поне 15 години, а предвид навършената от него възраст, не отговаря и на условията за отпускане на пенсия по чл. 68 КСО. Съдът е приел, че единственият спорен въпрос по делото е относно категорията на труда, положен от жалбоподателя през периода 13.11.1978 г. - 15.04.1991 г. на длъжност "шофьор" в АЗР "Г. К." гр. Я.. Съдът е обосновал извода, че осигурителният стаж през този период правилно е зачетен от трета категория, а не от втора, както претендира жалбоподателят, тъй като от представените доказателства не се установява изпълнение на условията по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./. Безспорно е, че през посочения период жалбоподателят е работил като шофьор, но няма никакви данни относно товароподемността на автомобила, който е управлявал, поради което не може да се направи обоснован извод, че управляваният автомобил е бил с товароподемност 12 и повече тона, каквото е изискването по посочената разпоредба от правилника. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е установило, че липсват запазени документи от личното трудово досие в архива, а в разплащателните ведомости е записана само длъжност "шофьор", без данни за тонажа на управлявания автомобил. Във връзка с показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът се е позовал на ограничението по чл. 104, ал. 10 КСО за установяване на категорията на труда със свидетелски показания. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Д. И. П., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подал заявление с вх. № 2113-28-720/23.11.2015 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 2113-28-720#10/15.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Я. е отказано отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения, че лицето няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, а има 13 години 11 месеца и 11 дни; няма 10 години осигурителен стаж от първа категория. При обжалването на разпореждането пред по-горестоящия административен орган, същото е потвърдено с решение № 1040-28-5/14.03.2016 г. на директора ТП на НОИ гр. Я., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Спорът по делото е свързан единствено с категорията на осигурителния стаж през периода 13.11.1978 г. - 15.04.1991 г., и в частност - с обстоятелството какво превозно средство е управлявал Д. И. П. през този период като "шофьор", тъй като това обстоятелство е от решаващо значение за преценката дали е налице основание за квалифициране на труда като такъв от втора категория по т. 53а ПКТП (отм.) В разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се призната от втора категория трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. При извършената проверка относно законосъобразността на обжалвания административен акт съдът обосновано е достигнал до заключението, че изводите на административния орган са обосновани от събраните доказателства и съответстват на приложимия закон. Безспорно е установено, че през спорния период Д. П. е работил на длъжност "шофьор" в АРЗ "Г. К." гр. Я.. В разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето единственото вписване относно заеманата длъжност е "шофьор". Няма никакви други данни относно вида и/или товароподемността на превозното средство, което е управлявано от жалбоподателя. Такива данни не са събрани и чрез заключението на съдебната експертиза, която е изслушана по делото, като вещото лице е посочило, че няма запазено лично трудово досие на Д. П., нито част от документи от това досие, не са налични и други документи, от които да може да се направи извод относно вида и/или товароподемността на управляваното от него превозно средство за целия или поне за част от спорния период. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е обосновал изводите си със заключението на изслушаната съдебна експертиза. Заключението е дадено по поставените въпроси, изводите на вещото лице са последователни и съответстват на останалите доказателства по делото, в частност на вписванията по трудовата книжка на жалбоподателя; компетентността на вещото лице не е оспорена, същото притежава необходимата професионална квалификация за изготвяне на експертиза със задача от вида на формулираната в случая. Наред с това, заключението е изслушано от съда в съдебно заседание на 27.06.2016 г., на което пълномощникът на жалбоподателя - адв. П. Марков /пълномощно на л. 79 от първоинстанционното дело/ изрично е заявил, че няма въпроси към вещото лице и е изразил становище за приемане на заключението. От протокола на съдебното заседание е видно, че не е направено оспорване на заключението /нито формално, нито обосновано оспорване/, не е направено и искане за допълване на задачата, за изготвяне на допълнително заключение или за назначаване на тричленна експертиза. Предвид това, твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е възприел заключението на вещото лице е неоснователно, а оспорването на заключението едва пред касационната инстанция е недопустимо. Неоснователно е също оплакването в касационната жалба относно допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът бил допуснал и изслушал свидетелски показания, а впоследствие ги игнорирал като недопустимо доказателствено средство. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, която съдържа ограничение относно установяване на категорията на труда чрез свидетелски показания. Наред с това, съдът е допуснал разпита на посочените от жалбоподателя свидетели, за да установи определени факти от значение за правния спор. Дадените пред съда свидетелски показания обаче не са конкретни, пълни и последователни, тъй като не съдържат конкретни данни относно управлявания през спорния период автомобил от Д. П., като например регистрационен номер, за да може да се направи проверка относно наличието или липсата на регистрация на това моторно превозно средство като собственост на предприятието; показанията не съдържат и ясни периоди, през които е управляван товорен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, нещо повече свидетелят Й. С. твърди, че автомобилът бил "около 12 тона, ремаркето 8 тона, или обратно", а свидетелят К. К. - "... автомобилите бяха около 10-11 тона, такъв караше и жалбоподателят ... после се качи на друг автомобил, който беше 25 тона." Подобни откъслечни данни и твърдения на свидетелите, които не са подкрепени от никакви други доказателства, не могат да обусловят извод за доказаност на факта, че през целия или част от спорния период жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателсва - поименни щатни разписания на лицата, назначени на длъжност "шофьор" в АРЗ "Г. К." гр. Я., в които се съдържа означение на шифъра на заеманата длъжност шофьор, не обосноват извод относно релевантния по спора факта, а именно, че през периода 13.11.1978 г. - 15.04.1991 г. /през целия период или част от него/ Д. П. е управлявал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Наред с това, пред касационната инстанция е недопустимо установяване на нови факти, а правото на касационно обжалване не дава право на страната да отстранява собствените си процесуални пропуски в първоинстанционното производство. В случай, че жалбоподателят се снабди с доказателства, които да установяват твърдяния от него факт, обуславящ зачитане на осигурителния стаж през периода от втора категория, той разполага с правото отново да поиска отпускане на пенсия, като представи съответните доказателства. Трудовата книжка за спорния период вече е била представена по делото, но в нея, както вече се посочи заеманата длъжност е означена само като "шофьор". По изложените съображения, фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани от събраните по делото доказателства, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, правните изводи на съда съответстват на приложимия материален закон. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до нищожност или недопустимост на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С обжалваното първоинстанционно решение в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 от закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. на ОСГК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на това решение, цитиран дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на решението, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като в тези случаи се касае до действително изплатени разноски за адвокатско възнаграждение, докато юрисконсултското възнаграждение не представлява реално платени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,