Решение № 1870 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2014 г.

Решение № 1870 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас срещу Решение № 1814 от 5.11.2014 г. по адм. дело № 1108/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, VII състав. С обжалваното решение по жалба на "Ригел Комерс" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 021302077 от 6.01.2014 г., издаден от Галя Димитрова Петкова - началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП Бургас - възложил ревизията и Емилия Русева Калчева - инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, поправен с РАПРА № 1401746 от 5.02.2014 г., потвърден с Решение № 109 от 4.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 17 518,12 лева ведно с начислените лихви по фактури, издадени от "Ен енд Би" ООД и "Булхим 2000" ЕООД за данъчни периоди м. 09.2010 г., м. 09.2011 г., м. 02 и м. 03.2012 г., както и Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 850 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие на фактическите изводи на решаващия състав със събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че РА е материално законосъобразен съобразно доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, поради което изводът на съда се явява необоснован и в противоречие с материалния закон. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 1206 лева. Ответникът - "Ригел Комерс" ООД, чрез адв. Атанас Тасков изразява подробно писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не по посочените в нея основания и счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на АС Бургас за събиране на доказателства за преценка на материалната компетентност на органите, издали оспорения РА. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалваното решение съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Бургас е бил Ревизионен акт /РА/ № 021302077 от 6.01.2014 г., издаден от Галя Димитрова Петкова - началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП Бургас - възложил ревизията и Емилия Русева Калчева - инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, поправен с РАПРА № 1401746 от 5.02.2014 г., потвърден с Решение № 109 от 4.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, издаден по отношение на "Ригел Комерс" ООД относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 17 518,12 лева ведно с начислените лихви по фактури, издадени от "Ен енд Би" ООД и "Булхим 2000" ЕООД за данъчни периоди м. 09.2010 г., м. 09.2011 г., м. 02 и м. 03.2012 г. С обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, но при неправилно прилагане на материалния закон. Обоснован е изводът, че процесните фактурирани доставки на стоки са действително извършени от посочените доставчици, както и е доказано използването на доставките във връзка с облагаемата дейност на ревизираното лице. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, но не по изложените в касационната жалба съображения. АС Бургас е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 158 от 29.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 021202231 от 13.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. Първата ЗВР № 1201282 от 30.07.2012 г. е издадена преди изменението на ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. Видно от мотивите в РД /прил. на л. 49 от делото/ и съдържанието на отменителното решение на решаващия орган /прил. на л. 539 - л. 545 от делото/ предходната ревизия е обхващала и процесните периоди м. 09.201 г., м. 09.2011 г., м. 02 и м. 03.2012 г. относно задълженията по ЗДДС. Действително по делото не се съдържа копие от първата ЗВР, но от съдържанието на Протокол № 1307680 от 3.10.2013 г. на л. 117 от делото се установява, че е извършено приобщаване на доказателства, събрани през 2012 г. и в тях изрично е посочена ЗВР № 1201282 от 30.07.2012 г. /л. 120 от делото и л. 204 от делото/. Следователно, с отмяната на предходния РА от решаващия орган и връщане на преписката за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ бр. 82/2012., в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно, производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в ред., действаща преди изм. с ДВ бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на "Ригел Комерс" ООД. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АС Бургас е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 850 лева, представляващи направени разноски за първоинстанционното производство - заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. За касационното производство не са ангажирани доказателства за разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,