Решение № 7263 от 3.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по искане на Н. Русинов, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], за отмяна на основание чл. 239 АПК на Определение 373 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело 302 по описа на Административен съд Стара Загора за 2022 г., потвърдено с Определение 477 от 15.07.2022 г. по адм. дело 446/2022 г. на същия съд. В искането не се сочат конкретни основания по чл. 239 АПК. Твърди се, че с постановяване на определението, чиято отмяна се иска, е нарушено правото на искателя на достъп до съд. Като основания за искането се сочат нарушения на чл. 6, пар. 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът по искането за отмяна Началникът на Затвора в гр.[ населено място] представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, с което го оспорва, като неоснователно, и моли за отхвърлянето му. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. дело 302/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Н. Русинов против Заповед Л-1362/01.04.2022 г., издадена от Началника на Затвора в гр. [населено място] (потвърдена със Заповед Л-1649/19.04.2022 г. на Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията ), с която на Русинов, на основание чл. 101, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е наложено дисциплинарно наказание Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни. С определението, чиято отмяна се иска, съдът, на основание чл. 159, т. 1 АПК, оставил без разглеждане подадената от Русинов жалба, като процесуално недопустима и прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, е формирал извод, че същата е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по АПК или ЗИНЗС. Аргументирал се, че законодателят е предвидил осъществяване на съдебен контрол само по отношение на заповедите, касаещи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание Изолиране в наказателна килия , а досежно останалите, по-леки по вид дисциплинарни наказания, в това число и за наказанието по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС е предвидено оспорване единствено по административен ред. Така постановеното определение, във връзка с жалба на Русинов, е оставено в сила по реда на инстанционния контрол с Определение 477 от 15.07.2022 г. по адм. дело 446 по описа на Административен съд Стара Загора за 2022 г., съответно е влязло в сила, като стабилен съдебен акт. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. В рамките на производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение/определение се цели преодоляване на стабилитета на съответния съдебен акт, поради което основанията за отмяна, които АПК съдържа, са посочени с императивни правни норми, респ. прилагането на този способ е свързано с наличието на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 6 АПК. Това означава, че същите не могат да се тълкуват разширително, а единствено стриктно и точно. Основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, които не са посочени сред изброените в чл. 239 АПК, не могат да се разглеждат и обсъждат и не могат да послужат като предпоставка за отмяна на съдебния акт. Ето защо се приема, че основанията, визирани в чл. 239, са посочени от законодателя лимитативно. В конкретния случай Русинов, в подаденото от него пред настоящата инстанция искане за отмяна, не прави нито позоваване, нито твърди наличието на някое от основанията по чл. 239 АПК за прилагането на извънредния способ за отмяна. С искането за отмяна не се сочат, нито се представят нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за адм. дело 302/2022 г. на Административен съд Стара Загора, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От доказателствата по делото не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показания на свидетели или на заключение на вещо лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване не делото. Съдебното определение, чиято отмяна се иска, не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното определение, чиято отмяна се иска. От данните по делото не се установяват нарушени права на Русинов във връзка с правото му на участие и на надлежно представляване по адм. дело 302/2022 г. на Административен съд Стара Загора. Няма представени доказателства за произнасяне на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по повод на определението, чиято отмяна се иска. Посочването на съдебна практика на ЕСПЧ и на Конституционния съд на Република България или позоваването на учебни помагала не е сред посочените основания за отмяна, а несъответствието с материалния закон, каквото се твърди, че е допуснато при постановяване на определението, чиято отмяна се иска, е основание за касационен контрол при невлязъл в сила съдебен акт, а процесното определение не е такова. Недопустимо е по реда на чл. 237 и сл. АПК да се отсраняват пороци на съдебните актове, постановени в двуинстанционни производства, каквото е определението на Административен съд Стара Загора, чиято отмяна се иска, тъй като това би означавало отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК да се използва за провеждане на третоинстанционен съдебен контрол на съдебния акт, какъвто контрол законодателят не е предвидил. Поради това изложените в искането за отмяна оплаквания относно правилността на съдебното определение не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Подаденото от Русинов искане за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горните съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия