Решение № 102 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 2/2011 г.

Решение № 102 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 2/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК.

В срок е постъпило искане от осъдения Ш. М. за възобновяване на НОХД № 44/10 г. по описа на РС - гр. Дулово. Иска се отмяна на постановената по него осъдителна присъда № 111 от 18.06.10 г. с връщане на делото за ново разглеждане. Сочи се основанието по чл. 423, ал. 1 НПК - неучастие на задочно осъден в наказателното производство.

Искането се поддържа в съдебно заседание.

Прокурорът намира искането за неоснователно.

Върховният касационен съд, като взе предвид материалите по делото, соченото основание, доводите на страните и тяхното становище, намира искането за ОСНОВАТЕЛНО.

С цитираната присъда М. е осъден задочно на осн. чл. 269, ал. 3 НПК. Признат е за виновен в това, че на 29/30.04.01 г. в Грънчарово, обл. Силистра, в условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС - л. а. м. ВАЗ, модел 2101, рег. № ТХ 34 97 Т е отнел чужди движими вещи - 9 бр. овце и 2 бр. агнета, на обща стойност 728.00 лв. от владението на А. Н., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода.

Съдът се е произнесъл по режима на изтърпяване, налагането на общо наказание и е приспаднал изтърпяното.

Осъденият е разбрал за присъдата при завръщането си в страната през м. август 2010 г.

Делото се е развило по следния начин:

• На 30.04.01 г. е образувано досъдебното производство срещу неизвестен извършител /л. 2/. На същата дата М. е разпитан в качеството на уличено лице /л. 24/ и между него и свид. К. е осъществена очна ставка /л. 25-26/. От същата дата е и заповедта му за полицейско задържане;

• На 11.05.01 г. спрямо осъдения е взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража от РС - гр. Дулово /л. 35/, потвърдена на 21.05.01 г. от ОС -Силистра /л. 36/ и оставена в сила от ВКС на 23.07.01. год;

• На 16.10.01 г. М. е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан като такъв /л. 4-6 от сл. д./;

• На 23.10.01 г. е изменена мярката му за неотклонение от задържане под стража в подписка /л. 14/;

• На 09.11.01 г. от водещият разследването е предложено спиране на предварителното следствие /л. 15/, а на 19.11.01 г. прокурор при РП - гр. Дулово, е спрял производството по следственото дело /л. 16/ за издирването на лицето Сеид Ш.;

• На 28.03.06 г. от ОСлС - гр. Силистра е поискана справка за задграничните пътувания на М. и Ш. /л. 17/, на която с писмо от 31.03.06 г. РДВР /л. 18/ е отговорено, че М. е напуснал страната на 20.10.02 г. през ГКПП - гр. Малко Търново. С телеграма № 2943/24.03.03 г. на НСП - МВР осъденият е обявен за ОДИ;

• На 15.06.07 г. с постановление на прокурора предварителното следствие е възобновено /л. 20/;

• На 27.09.07 г. следствието е спряно /л. 31/ и е възобновено на 26.05.08 г. /л. 44/, но отново е спряно на 30.07.08 г. /л. 97/ и е възобновено на 17.03.09 г. и спряно на 27.05.09 г. /л. 146/;

• На 01.12.09 г. /л. 152/ производството е възобновено;

• На 28.01.10 г. в присъствието на служебен защитник М. задочно е привлечен в качеството на обвиняем /л. 153/, като на същата дата производствено е предявено на защитата.

• На 24.02.10 г. срещу осъдения е внесен обвинителният акт и е образувано съдебното производство.

Съдът е изпълнил всички задължения за връчване на обвинителния акт, призоваване и довеждане на М. в съдебно заседание. Обективно не е имал възможност да изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Изискал е справки за задграничните му пътувания, резултатите от издирването му, адресни такива и неуспешно е призовавал осъдения на известния му по делото адрес. Законосъобразно е преценил, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК и в присъствието на служебния защитник е разгледал делото и е постановил съдебния си акт при условията на задочно производство. Присъдата не е обжалвана пред съответния окръжен съд.

При това развитие на досъдебното производство и съдебното такова, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за уважаване на искането по чл. 423, ал. 1 НПК. В случая не може да се приеме, че М. се е укрил. От привличането му в качеството на обвиняем на 16.10.01 г., изменението на мярката му за неотклонение от задържане под стража в подписка на 23.10.01 г., съответно спирането на производството по следственото дело на 19.11.01 г. до 28.03.06 г. спрямо него не са извършени никакви процесуални действия. В отговор на запитването от последната дата органите на досъдебното производство са уведомени, че М. е напуснал ГККП - Малко Търново на 20.10.02 г., като с телеграма № 2943/24.03.03 г. на НСП - МВР осъденият е обявен за ОДИ. При това положение, след като е напуснал пределите на страната близо година след спирането на производството по делото и спрямо него не са предприемани никакви действия до 28.0306 г., не може да се приеме, че това е с цел укриване от наказателно преследване по конкретното обвинение.

При посочените съображения искането е основателно, делото следва да се възобнови, да се отмени постановената присъда и делото да се върне за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство.

Водим от горното и на осн. чл. 423, ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,