Решение № 3590 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2013 г.

Решение № 3590 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александрина Георгиева Станикина срещу решение № 420 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 49/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно - материално незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени издадената заповед, която е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Ответникът Даниел Иванов Тончев - инспектор на длъжност "ОР" при РУ "Полиция" - Велико Търново, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Станикина, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 16.01.2013 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от ответника Тончев в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От съдържането на заповедта е видно, че на 16.01.2013 г. в 14.30 часа инспектор Тончев е постановил лицето Александрина Георгиева Станикина да бъде задържано за срок от 24 часа, тъй като за него има данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс - извършена кражба чрез използване на магнитна карта от хотелски стаи в "Интерхотел" гр. Велико Търново, за което в РУП е заведено ДП № ЗМ-1421/2012 г. Правният извод на съда, че обжалваната заповед за задържане на лице от полицейските органи съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На база на доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е приел, че осъществяването на административната принуда чрез издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателката е било необходимо и тази заповед се основава на данни, които са уличавали лицето в престъпление. Видно от докладна записка, изготвена от Тончев (л. 108), досъдебното производство е образувано по повод подаден сигнал в МВР за липса на два ЛСД телевизора "Самсунг" 32 инча, от стаи 369 и 370 на "Интерхотел", във времето от 08.00 ч. на 21.12.2012 г. до 11.30 ч. на 22.12.2012 г. При проведените ОИМ е установено, че няколкократното влизане в посочените стаи на датата 21.12.2012 г. е регистрирано в компютъра на рецепцията като осъществено с карта, издадена на името на Станикина на 12.11.2012 г., два дни преди да напусне работа, по време на смяна на нейна приятелка, също бивша служителка на хотела. Посочено е още, че прегледът на видеокамерите установяват влизане в хотела и излизане с куфар на лице с описанието на Станикина във вечерните часове на 21.12.2012 г. От проведения разпит с длъжностни лица от хотела станало известно, че в същия ден следобяд жалбоподателката е посетила хотела заедно с двама свои колеги - Петкова и Драганов (последният регистриран за кражба), които са искали да им бъдат изплатени парични суми и че в последните дни тя е идвала ежедневно, като разпитвала какви групи и настанявания ще има. В същата докладна записка се твърди, че Станикина не е установена на адрес на територията на Велико Търново, което наложило призоваването й по мобилния телефон, чийто номер е посочен, но тя отказала да се яви в РУП за изясняване на случая, поради което била обявена за общодържавно издирване с телеграма № 45445/22.12.2012 г. на ГДНП (л. 107). На 16.01.2013 г. се явила лично, била задържана и разпитана на следващия ден от разследващия полицай в качеството й на свидетел, като отрекла да има каквото и да е отношение към кражбата. Впоследствие на 27.02.1013 г. ДП било спряно от прокуратурата поради неоткриване на извършителя и изпратено обратно на органите на МВР за продължаване на ОИМ по издирването му. Според настоящата инстанция при тази фактическа обстановка са били налице основанията по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая задържането на Станикина е било осъществено при данни, уличаващи я в съпричастност към престъплението и във връзка с образувано досъдебно производство. Тя е била е уведомена по телефона още при образуване на същото, че следва да се яви управлението за разпит, което е сторила почти месец по-късно и който отказ е довел до обявяването й за ОДИ. При положение, че дейността на полицейските органи съгласно чл. 58 от ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления, и че приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната им самостоятелност, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, в случая заповедта за задържане се явява законосъобразно издадена, като същата правилно е потвърдена от съда. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение